След Чехословакия през 1976 г. и Дания през 1992 г. европейските първенства отбелязват още един изненадващ победител – Гърция. Пристигнали като пълни аутсайдери на шампионата в Португалия, но водени от опитния германски треньор Ото Рехагел, гърците сътворяват истинска сензация. Успехът им бележи победа на защитния футбол над съзидателния, а също така първенството ще се запомни с отсъствието на повечето големи нации на полуфиналите - Германия, Франция, Италия, Испания и Англия.

Домакинът на шампионата Португалия, който разчиташе на опитния селекционер Луиш Фелипе Сколари и на съчетанието на опитни и млади футболисти, направи добра серия от победи над основни съперници като Испания, Англия и Холандия на полуфинала по пътя към мача за титлата.

Срещу "лалетата" футболистите на Сколари нито за миг нямаха притеснения, че са на правия път. След головете на Кристиано Роналдо и Маниш дойде и единственото притеснение – автоголът на Жорже Андраде в 63-ата минута не се оказа фатален – 2:1.

За първи път в историята финалът срещна два отбора от мача на откриването, като домакините загубиха и двата пъти. Гърция се наложи над Португалия и триумфира с купата. Успехът на гърците беше още по-впечатляващ, като се има предвид, че при единственото им предишно участие през 1980 г. не успяха да спечелят нито един мач. Работниците на Европа показаха в XXI век футбол от античността, но в същото време бяха достатъчно ефективни, за да се справят с по-класните съперници. Организираната игра на Загоракис, Кацуранис и Фисас свърши работа срещу таланта на Фиго, Деко и Кристиано Роналдо. Голът на Харистеас се оказа достатъчен. "Златното поколение" на португалския футбол остана без титла.