Българският преход - една история без край*

Българският преход - една история без край*

- В България икономиката се владее от олигарси-екскомунисти, от мафиотски групировки, които разчистват сметките си с неудобни конкуренти чрез наемни убийци - от 1989 г. в страната има над 200 неразкрити поръчкови убийства. Тези "номенклатурни капиталисти" успяха да трансформират по-раншната си политическа сила в необуздана финансова и стопанска мощ и да си гарантират запазването на политическата власт.
- Повече от 100 партии създават привидност на политически плурализъм. В действителност това не са партии в западноевропейския смисъл на думата. Партиите в България са клиентелистки и основна цел на дейността им са икономическите интереси на техните лидери.
- От встъпването в длъжност на президента Първанов мнозинството назначени посланици са членове на БСП и бивши сътрудници на ДС.
- Фатално се оказва, че Европа напълно е игнорирала въпроса за комунистическото минало и за общественото осъждане на виновните за десетилетните престъпления. Така комунистическото наследство продължава да тегне до ден днешен на обществото, деформира и отравя живота на цели поколения. Резултатът е екстремизация, особено на част от младото поколение, апатия и масова емиграция.
- До днес никой не може смислено да ми обясни какви точно политически причини надделяха, за да се пренебрегнат Копенхагенските критерии и да се погледне през пръсти на разкрасените доклади за напредъка на Европейската комисия, за да бъде България приета на всяка цена. Ако причината е била в неоправдания оптимизъм, че самото приемане в Евросъюза ще "оправи" нещата, действителността го опроверга изцяло - оттогава досега нищо не се е оправило. Събитията от последните седмици в България потвърдиха и най-лошите опасения. Докато в България министри, принудени да си подадат оставката по основателни причини, веднага заемат висши постове в БСП, а бившият главен прокурор е все още посланик, няма надежда за истинска промяна в България.
* От лекцията на Д-р Клаус Шрамайер, известен германски юрист и дипломат, член на ръководството на Дружеството за Югоизточна Европа, на конференция за България в Берлин, организирана от Института за славистика на Хумболтовия университет и българското посолство в Германия в рамките на т.нар. Комуникационна стратегия на българското правителство. Негова статия със същото заглавие е била отхвърлена от германско специализирано списание в края на 2006 г., в навечерието на приемането на България в ЕС. Препечатва се от kafene.net