Нова версия за катастрофичния пул с доброволно-задължителна застраховка

Нова версия за катастрофичния пул с доброволно-задължителна застраховка

Всеки, който иска да застрахова имуществото си, да доплаща и за риск от наводнения или земетресения. Това се предвижда в най-новия проект на закон за катастрофичния пул, изготвен от Стефка Генчева, съветник към парламентарната комисия по политиката при бедствия и аварии. В този смесен вариант остава доброволният избор дали да се застрахова имуществото, но всеки тип подобна полица задължително ще включва и покритие срещу катастрофичните природни бедствия.
Според проекта, с който "Дневник" разполага, премията по задължителната част от застраховката ще се определя от Министерския съвет. Това ще е еднакъв за всички застрахователи процент, който ще се прилага върху размера на застрахователната сума на съответния имот, посочена в договора.
Катастрофичната добавка ще важи само за недвижимото имущество, включително и в процес на изграждане, без значение дали полицата е сключена и за движимо имущество. Тя ще се прилага само при договори с физически лица. При нанесена вреда обезщетенията ще се изплащат до размера на застрахователната сума.
Проектът предвижда да се създаде национален катастрофичен фонд, който обаче ще обезщетява само пострадали, които са застраховани. Нарича се национален, тъй като стремежът е постепенно да обхване цялото население, защото очакванията и тенденциите са хората да осъзнаят необходимостта от сключване на такъв тип застраховки, обясни пред "Дневник" Стефка Генчева. Във фонда компаниите ще превеждат задължителната част от имуществената застраховка. Той ще увеличава средствата си чрез инвестирането им в държавни ценни книжа, срочни депозити в банки - първични дилъри на ДЦК, и депозити в БНБ. Централната банка ще бъде и депозитар на средствата на фонда.
Според проекта държавата няма да има финансово участие във фонда, но Министерският съвет ще назначава председателя и зам.-председателя на националния катастрофичен фонд.
За необходимостта от катастрофичен пул в България се говори още от 2005 г. след първите сериозни наводнения в страната, но и до момента застрахователите и държавата не са стигнали до общ вариант. Миналата година парламентарната комисия по политиката срещу бедствия и аварии инициира създаването на междуведомствена комисия, в която участва и Генчева. В началото на тази година беше разпространен друг законопроект от средите на комисията, изготвен от Румен Гълъбинов, изпълнителен директор на застрахователна компания "Български имоти". В него застраховката срещу наводнения и земетресения е задължителна за всички собственици на недвижимо имущество. Този проект вече беше оспорен от Асоциацията на българските застрахователи. На пръв прочит очаквам подобна позиция и по новия проект за катастрофичен фонд, коментира за "Дневник" Орлин Пенев, председател на асоциацията. Катастрофичният пул трябва да се създаде и да се управлява от застрахователните компании, всичко останало са радикални уклони, допълни Пенев.
Асоциацията категорично се обявява против въвеждането на задължителна застраховка. Преди няколко месеца оттам предложиха чрез допълнителен имотен данък държавата да събира средства за катастрофичния пул.