Коалицията зацикля с реформите в МВР

Коалицията зацикля с реформите в МВР

Дискусията за СРС тепърва предстои, заяви Михаил Миков (вдясно) на срещата си с Висшия съдебен съвет. Една от идеите за ограничаване на кръга от поръчители на средствата&nbsp;била да се получава разрешение от Административния съд<br />
<br />
Дискусията за СРС тепърва предстои, заяви Михаил Миков (вдясно) на срещата си с Висшия съдебен съвет. Една от идеите за ограничаване на кръга от поръчители на средствата била да се получава разрешение от Административния съд

Обещаните от управляващата коалиция спешни реформи в МВР зациклят - това стана известно след днешната среща на вътрешния министър Михаил Миков с депутатите от управляващото мнозинство и членове на парламентарната вътрешна комисия, на която бяха обсъждани предложенията на Миков за промени в структурата на вътрешното ведомство.
След близо двучасовия разговор вътрешният министър заяви, че идеята за мястото на службите за следене и подслушване - ДОИ и ДОТИ, остава дискусионна. Въпросът за това на чие подчинение да бъдат ДОИ и ДОТИ беше сред спорните теми, които Съветът на коалиция не успя да изчисти на разширеното си заседание в началото на месеца край Разлог. На форума беше решено да бъде създадена работна група от представители на БСП, НДСВ и ДПС, която до седмица да докладва предложения за реформи в МВР. Срокът изтече в края на миналата седмица, без да бъдат оповестени резултати.
Миков заяви, че промените в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) се пишат в Министерството на правосъдието и са почти готови. Отказа обаче да ги конкретизира. Министърът повтори тезата си, че законът трябва да бъде стриктно тълкуван - СРС да се използват само при тежки престъпления,  искането за тях да е надлежно мотивирано, а прилагането им да подлежи на строг контрол.
След днешната среща Михаил Миков заяви, че стои на позицията си ДОТИ и ДОИ да останат "под шапката" на МВР, обособени в дирекция за технически операции. Той изрази надежда в следващите дни да бъде намерено и политическо решение на въпроса. По неофициална информация обаче представителите на НДСВ отново са настояли да се приеме идеята, лансирана от шефа на вътрешната парламентарна комисия Минчо Спасов (НДСВ) за отделяне на службите в самостоятелно звено, което да е равно отдалечено от всички институции, ползващи услугите им. Този въпрос е доста еластичен, трудно може да се прецени какво значи "равна отдалеченост", след като Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и МВР са част от Министерския съвет, а прокуратурата е в съдебната власт, коментира Миков.
"Не искаме в зародиш да опропастим идеята" - с този аргумент вътрешният министър отказа конкретните отговори около идеята с промени в Наказателно-процесуалния кодекс да се дадат разследващи функции при определени престъпления на полицаи, които не са юристи като дознателите. Миков обясни само, че предложението е полицаи да могат да извършват процесуално-следствени действия при леки престъпления, например средна телесна повреда с известен извършител. Следващата седмица обаче щяло да се доуточнява как точно да стане това. В момента вървяла процедурата по съгласуване между министерствата на тези предложения за промени в НПК.
Все още няма яснота и по преструктурирането на МВР, стана известно от изявленията на Михаил Миков. Снощи пред депутатите от левицата той е обявил, че предвижда да няма национални служби, а ведомството да бъде организирано в пет главни дирекции, разказаха участници в заседанието на парламентарната група. Аргументът му бил, че така ще бъде намален броят на управленските нива в системата на министерството. Тази сутрин обаче, в изказване пред Висшия съдебен съвет, министърът отново заговори за национални служби. Няколко часа по-късно, след срещата си с депутатите, пък отказа да конкретизира как ще изглежда структурата на МВР, като обясни само, че тя ще бъде съобразена с пет функции на министерството - криминална дейност, охранителна дейност, дейност по опазване на границата, противопожарна безопасност, досъдебно разследване.
Досъдебното разследване ще бъде изградено на три нива - общинско, регионално и национално, като на първите две равнища ще има разследващи функции, а националното ниво - методически и контролни, обясни вътрешният министър. По думите му в изключителни случаи - когато става въпрос за национална подсъдност, ще се даде възможност за разследване и на националното ниво.
Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) ще бъде към криминалната полиция, като ще има възможност ресурсът й да се използва не само за престъпления от организирани престъпни групи, но и за тежки престъпления, при които няма организирана престъпност, например тежко убийство, обясни министърът.
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg и утре във в. "Дневник"