Едва що ни връчиха пътната карта и ни утвърдиха две хиляди и седмата година колегите в Копенхаген и българските държавни жени и мъже започнаха да се държат изискано и възпитано като eдни истински европейци.

Първи още рано сутринта на следващия ден дадоха пример депутатите от мнозинството, които се изпъчиха на трибуната на парламента като един нов Бай Ганьо пред виенски басейн, удариха се в гърдите и се провикнаха: "Европеец, европеец!" След което типично по нашенски напопържаха опозицията, нарочиха я, че нищо не е свършила по европейската част, докато е била на власт, и сега дори тайно въртяла заговори против светлото бъдеще на България и съвсем в европейски стил и дух си приеха предварително написаната декларация без никакъв компромис. Да ставаше дума за някакъв важен закон или за нещо друго фундаментално, не, ставаше дума за една радостна декларацийка, че сме доволни от това, което ни отредиха в Копенхаген. Какво точно щеше да пише в тая декларация нямаше никакво, ама абсолютно никакво значение, можеше просто да пише едно "Ура!" и толкоз. Но съвсем по "европейски" мнозинството реши точно в този момент да покаже колко е "Булгар! Булгар!" и се цамбурна в басейна така, че опръска всички наоколо.

Изпълнени с европейски помисли, депутатите се захванаха точно в този пръв ден на Пътната карта със закона за вероизповеданията. И както подобава на този първи ден, забързани по европейския си път, управляващите отказаха високомерно да изчакат малко, за да чуят и евентуално да се съобразят с очакваното становище от Съвета на Европа. Тъкмо напротив, това кротичко предложение стана повод за нови попържни срещу опозицията, която беше обвинена по този повод в кражба на църковни пари. А отвън 35 религиозни общности и неправителствени организации трябваше да дадат пресконференция, за да се чуе тяхното мнение, в смисъл че този закон е недемократичен и нетолерантен. Добро начало на дългия път по трасето на Пътната карта, точно по темата, която символизира дългосрочната стабилност на европейското семейство - толерантността, компромиса и зачитането на чуждото мнение.

Горе-долу по това време се разбра от вестниците, че и новото ръководство на здравната каса е избрано съвсем по европейски. С мнозинство на правителствената квота в една организация, която трябва да е символ на отделянето на здравеопазването от властта, а за капак и с един спуснат от кабинета на министърката списък на членовете на ръководството по такъв тайнствен начин, че никой не разбра кои са тия хора. Даже откриха вътре един невръстен младеж от техническия университет (нерде здравна каса, нерде студент по инженерство?). Типична европейска работа.

Следобед с Пътната карта в ръка се събраха на партиен национален съвет. Използваха повода пак да се похвалят сред своите, че са единствените европейци в България и всички останали са двуглави опозиционни лами и, общо взето, азиатци или негри. После взеха едно по европейски изпипано решение да не се издигат за кметове партийни членове, които са посмели да кажат лоша дума за някой депутат от мнозинството, или, представете си, за някой министър, а пък, недай боже, да са критикували нещо премиера-цар. Основно европейско качество на кандидат-кметовете в царската партия трябвало да бъде преклонената главичка.

Както винаги наперен и недоразбрал, точно наопаки на европейската линия се изказа и вицепремиерът Ники Василев. Непрочел пътната карта, в която се говори за единен пазар на Европа и за повишаване конкурентоспособността на българските стоки, той призова нашенците да купуват за Коледа само българско. Абе, миличък Николайчо, нали затова се стремим към Европа, за да можем тук да избираме най-доброто от всичките европейски производители, а нашите да се напънат да правят стоки, които да се продават навсякъде в Европа, от Каспичан до Копенхаген. И ние като едни европейци да отидем в магазина и там да има от пиле мляко и ние да си изберем най-хубавото, или пък ако ни е олекнал джобът, нещо по-евтино, но пак хубаво, Made in EU, което включва и България. Иначе какъв ти общ пазар?!

В първия ден на картата продължиха и скандалите по подслушването на един европейски министър от друг европейски министър в правителството на най-единствените европейци по нашите краища. Министърът на правосъдието, след като заподозря в недостатъчно европейско поведение колегата си от вътрешните работи (подслушвал го!), поиска подслушването да се изземе от подслушалия го и да се даде на някой друг, може би на министъра на околната среда или пък на културата. Така ще ни подслушват хем културно, хем екологично чисто и най-вече няма да позволяват на полицаите да подслушват, докато не станат всичките европейци като Долорес.

Царят-премиер обяви 13 декември, петък, за щастлив ден за неговото царско семейство и оттам по естествен път и за неговите поданици. Той знаеше още преди да замине за Копенхаген, че петък, тринадесети, ще ни донесе Пътна карта. Да бяхме си останали да ликуваме всички вечно в петък, тринадесети.

Защото в събота, на четиринадесети (който по стар европейско-съветски обичай се оказа и работен ден за отработване на нещо), веднага си разголихме неевропейските космати гърди и заревахме чисто по нашенски: "Булгар! Булгар!"

И бух - в басейна.