И двете компании до момента работят там, където сме ги очаквали. Не са назад, не са и революционно напред. Радваме се на предвидимост. Случиха се поне две неща, които не сме очаквали, но имаха отражение. Едното е кредитната криза, защото за "Фин аналитика" (втората ни инвестиция) например най-големият пазар са инвестиционните фондове. Те живеят чрез кредит. Кредитите днес ги няма или се отпускат при много по-трудни условия и много от хората са загрижени за това дали утре ще имат работа, а не какъв софтуер ползват.

Фондът е 5-годишен, почнахме преди 14 месеца. Срокът може да бъде удължен с една година, така че бих казал, че е по средата на първата трета от живота си. Безспорно най-ключовият цикъл от него е развитието на компаниите, в които влизаш, и имаш 2-3 години време, за да видиш отгатнал ли си посоката, трудят ли се хората по продуктивен начин, клиентите реагират ли както очакваш. Това е най-дългото време, най-времеемката фаза. Тя ще се случи през 2009-2010 г. Оттам нататък предстои изходът, ликвидирането на инвестициите. Тя е функция от няколко неща, които днес още не знаем - как е приключила втората фаза, какъв тип криза ще има на пазара, когато стигнем дотам, дали ще има ледников период за финансите, дали Източна Европа ще е инвестиционен рай. Всичко това е зад ъгъла.

Все повече от тях го осъзнават. От една страна, на пазара се случват повече сделки и това се вижда, непрекъснато влизат чужди фондове, а от друга, фондовете си дават доста труд да се популяризират. България е със сравнително висок дял на рисковите инвестиции в общия капитал, имам предвид български и чуждестранни инвестиции.

Доколкото знам, делът им в Западна Европа и Северна Америка е между 25-30%, в Източна Европа е средно под 10%, но в България е 10-15%, тоест ние сме по-високо от средното ниво за региона. В момента това се дължи на повече единични големи сделки, отколкото на много на брой малки, което е важното. Но така или иначе има роля.

До момента са 80 компании, от които пет минаха ситото. Трите ги знаете - "Фин аналитика", "Онтотекст" и сайтът lessno.com. Другата седмица ще обявим още две сделки. Още три-четири са в ход и се надявам да се случат до края на юни.

Попречи им качеството в две негови измерения - как си се подготвил, за да говориш с фонда, и добре ли си си направил "домашното". Идват хора и казват: "Измислихме лекарство срещу рака". Казват, че са изобретили нещо гениално, а ние питаме: "Как да се уверим, че това е така? Кой ще го продава? Кой ще го купува?" На тези въпроси малцина дават адекватен отговор. Не на последно място има риск. Дори човек да има тези три отговора, седем души във фонда трябва да са на едно и също мнение.

В момента те имат два основни източника на приходи. Единият наистина са изследователски средства по рамковите програми на ЕС, но те имат два живи големи клиента - "Астра Зенека" и британската "Иноватидж", силна в областта на бизнес услугите. Така че са налице две напълно пазарни приложения. Ако ги нямаше, нямаше да има и инвестиция. NEVEQ не инвестира в чиста наука. Правим го само тогава, когато клиентът е зад ъгъла и чака някой да налее парите, за да купи този продукт. Но по-често инвестираме, когато клиентът вече е платил фактурата и се вижда, че продуктът му се развива.

NEVEQ е затворен фонд и няма възможност за движение. При увеличаването на капитала и това ще се случи. Но в момента всеки е там, където беше преди 14 месеца.

Не мога да ви кажа точната цифра. Когато гониш много риск, си длъжен да гониш и много висока възвращаемост. Средната доходност на борсовите пазари за последните 4-5 г. се движи около 20% за 5-годишен период, което е истинската норма. Това, което се е случило оня ден на Sofix, е без значение. Трима души си продали бързо акциите, но какво от това? Преди десетина години средната възвращаемост е била 12% за развития свят, а сега се е качила до 20 на сто заради навлизането на новите пазари - Китай, Индия, Русия. Азбучно правило е, че инвеститорът в технология търси да си върне поне 4 пъти парите за 3-годишен период. Това е може би най-добрият и точен отговор, който мога да ви дам. Около 5% от рисковите фондове, които работят в Европа, обаче са го постигнали. Това е съвсем малък процент.

Всеки от нас е бил част от екип в миналото си. Константин Петров е бил в мениджмънта на "Орбител", бизнес, почнал от нулата, станал голям и после продаден успешно. Това е, което се опитваме да правим вътре. С някои от компаниите всяка седмица имаме съвет на директорите, където се търсят резултатите за последния месец, стратегията, клиентите, пазарите. Има хора изцяло заети със сделката и други - ангажирани след инвестицията. Половината от екипа ни работи по пазарите, ние със съдружника ми също. Затова сме инвестирали в 2-3 конкретни насоки - медии, телекоми, комуникации (ТМТ), финансов сектор и уеб търговия. Това са трите големи теми, по които работим. Не инвестираме в каквото и да било само защото обещава висока възвращаемост.

Около 20-30% са насочени към проект, който тръгва от нулата, тоест има разработка, но няма търговец, няма клиент, няма приходи. Така беше със сайта lessno - имаше четири човека с продукт, в момента там вече работят 40 души, има и оборот. Най-много средства отиват във фазата разширяване - 40-50% от парите. Случаят с "Онтотекст" е такъв - има продукт, екип, клиенти, продажби. Те трябва да направят скока от компания с примерно 1 млн. долара оборот до компания с 10-15 млн. долара, тоест трябва да се налеят пари с много ясна цел.

Технически погледнато, нямаме минимален праг, но на практика колкото повече отиваме към края на харченето на фонда, толкова по-взискателни ставаме. Един милион долара е добра цифра. По- лесно е да стигнем до крайно решение, ако видим, че хората вече са докарали бизнеса си дотам.