Изкласили барбита и спайдърмени в денди костюми броят неистово до 12, висят наполовина от прозорците на лимузините, надуват сватбарски клаксони и бясно се надпреварват кой пръв да влезе в болница след алкохолно отравяне, катастрофа или сбиване. Това са типичните абитуриенти от нашия регион.

Защо толкова много фалшив екстаз? Надали абитуриентският бал е чак такава гъзария, ако баткото с джипа и без това взема барбито направо от училище и през вечер я води в най-скъпите чалгатеки. Надали балът е толкова достойно за сватбарско филмиране събитие, ако до вчера всички масово не са си устройвали побоища и гадни номерца, за да могат да ги гледат през джиесем и да си правят класации чие клипче е най-яко.

За родителите на сегашните абитуриенти балът беше наистина събитие. Тогава имаше много по-малко life и много повече жизнь и балната рокля имаше огромен смисъл на фона на ученическата престилка, уискито - на шльокавицата на дядо, а пежото на корекомския съсед - на шкодата на тате. Броенето до 11 - както и УВО-то в казармата, беше заклинание за истинска свобода. Раздялата с училището, с неговите униформи, бригади, УПК-та, пионерски връзки, комсомол, семейни шамари, детски педагогически стаи, ТВУ-та - с цялата тази истински дисциплинарна институция, която Фуко само теоретично е преживявал, беше силно желана и същевременно болезнено екзистенциална. Нищо, че в лелеяния живот на възрастните предстоеше все същото - разпределение за работа, ППО, ОФ, ДОТ, ЖСК, ТКЗС, ДСО, та чак до не по-малко дисциплинарния институт "ами какво ще кажат хората".

На родителите на сегашните абитуриенти обаче им беше лесно. Те не се занимаваха с възпитанието на децата си - за това се грижеше училището, пионерската организация, комсомолът, милицията, държавата, партията и институтът "ами какво ще кажат хората", който придаваше квартално-кланова плът на цялата тоталитарна власт. Родителят бе само продължение на дисциплинарната санкция на институциите - защо пак имаш двойка, защо си се сбил, защо ни излагаш пред хората... Тогавашните тийнейджъри бяха възпитавани направо от тоталитарната държава, а семейството беше наистина най-малката - и най-незначителната - клетка на обществото, която получава отгоре и готово смляна цялата педагогическа повеля.

При прехода родителите от социализма осиротяха. Тоталитарното държавно попечителство се изпари и те не знаеха - а и не можеха - при избухналата изневиделица демокрация и всеобщо сгромолясване на всякакъв надзор и наказание, за което и Фуко едва ли е подозирал, как сами да поемат върху плещите си възпитанието на собствените си деца. Изведнъж децата масово се оказаха преждевременно състарени, а свестните измежду тях, противно на всякакви обществени и педагогически теории - ангели по рождение.

Дисциплинарните институти на социализма с лозунговия им ценностен скелет бяха сринати до основи и на тяхно място зейна ценностно неразорана целина с едва-едва покълващи норми и правила. В условията на първоначално натрупване на капитал и демокрация семейството изпадна до комуналка за съжителство на поколения, в която общностният живот се крепи единствено на споделянето на обща кухня и тоалетна. И колкото повече наближават пубертета, толкова по-отчуждени са децата от родителите си. А родителите, отчаяни от невъзможността да си отговорят защо наследниците им се превръщат в нечовеци, предявяват все по-големи претенции да ги възпитава училището.

Днешните абитуриенти не оставят зад гърба си нещо трудно преодоляно, но и затова обичано. Пред днешните абитуриенти не се разкрива нов свят, който сами трябва да се учат да покоряват, който крие неизвестности, но и затова желан. Днешните абитуриенти живеят в света на едно постоянно безвремие, в което няма вчера и утре. Още в училище те са попили цялата вакханалия на прехода, като всепропускащи мембрани са поели без остатък целия му войнстващ хедонизъм, безпардонен непукизъм и брутална житейска философия за лесен успех на всяка цена, за сметка на всичко и всички останали.

Днес бъдещето ти изобщо не зависи от училището. Тате отдавна ти го е осигурил, а учителката можеш да я вземеш за секретарка с два пъти по-голяма заплата, ако благоволиш. Ако пък си случайно свестен по рождение или си възпитан в семейство-оазис, трябва да оцеляваш самотно сред несебеподобни и отрано да си избрал пътя навън.

Така расте вече трето поколение деца. И едва ли днес някой може да каже кое ще е последното.