"На този свят има две суперсили - САЩ и "Муудис". Америка може да руши с бомби, а "Муудис" - като оценява облигации. И, повярвайте ми, понякога не съм сигурен коя от двете сили е по-голяма." С тези думи колумнистът на "Ню Йорк таймс" Томас Фридмън извади на показ още преди години огромната власт, която рейтинговите агенции притежават. Забележката му е особено актуална днес, когато световната кредитна криза изправя хиляди компании пред фалит, а инвеститорите губят стотици милиарди долари от вложения в рискови финансови инструменти.

Анализаторите от цял свят не спират да сипят обвинения срещу тях и начина, по който оценяват рисковете, свързани с притежание на кредитни деривати и други инструменти. Последният голям удар срещу рейтинговите агенции, и конкретно "Муудис", бяха разкритията на "Файненшъл таймс", че неизправност в компютърната й система е дала на сложни кредитни деривати нереално висока оценка, застрашавайки по този начин парите на хиляди инвеститори. Новината надигна нова вълна от критики и призиви за ограничаване властта на рейтинговите компании, които често участват не само в оценяването на даден инструмент, но и в изграждането на неговата структура. За тези услуги рейтинговите агенции получават комисиони от компаниите, чиито дългове са пакетирани в тези инструменти. Така на практика се оказва, че "Муудис" и конкурентите й оценяват от части собствен продукт, който ще им носи повече приходи, ако се продава добре. Агенция Ройтерс съобщи, че Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) вече обмисля възможността да забрани на рейтинговите агенции да участват в структурирането на кредитни пакети. Институцията се намеси в дейността им преди няколко години, когато създаде

който обаче няма задължителен характер. Междувременно идеята за създаването на международен орган за надзор на рейтинговите агенции придобива все по-ясни очертания. Тази седмица проектът беше подкрепен и от Мишел Прада, шеф на Kомисията по изготвяне на стандарти към IOSCO. "Когато преди няколко години направих същото предложение, останах без подгласници. Сега обаче има повече единодушие", казва Прада пред "Файненшъл таймс".

Според "Ню Йорк таймс" идеята да оценяваш дългове и кредитен риск не е лишена от очарование. То се състои във факта, че рейтинговите агенции "рекламират" рискови кредитни инструменти като атрактивни инвестиции на хора, които нямат реална представа какво точно купуват. Медията посочва, че ако нямаше рейтингови агенции, инвеститорите вероятно щяха да си задават хиляди въпроси за произхода на кредитните продукти. Съществуването на компании като "Фич" или "Стандард енд Пуърс" обаче ги лишава от възможността да оценят сами риска: вместо това те се доверяват на чужда преценка, която теоретично би трябвало да дава ясна представа какъв риск носи определен дериват.

Показателен е успехът на "Муудис" например, чиито приходи набъбнаха с 900% в рамките на няколко години, а пазарната й капитализация скочи 6 пъти. В същото време обемът на пазара за кредитни деривати се увеличи значително, а рейтинговите агенции придобиха толкова големи правомощия, че на практика започнаха да изпълняват функции, които са задължение на банките и финансовите регулатори. В края на април американският Конгрес постави два въпроса на дневен ред - защо рейтинговите агенции се радват на относително слаб контрол от страна на регулаторите и дали тяхната оценка е безпристрастна. В отговор "Муудис" и "Стандард енд Пуърс" обявиха, че готвят реформи. Двете компании се опитаха да прехвърлят вината за загубите върху инвеститорите и се оправдаха с прекалено свободното отпускане на ипотеки на хора с недоказани доходи.

Още миналата година "Муудис" сигнализира, че нещо не е наред. Компанията понижи оценките си за над 5000 кредитни инструменти. Същото направиха "Фич" и "Стандард енд Пуърс". Скандалът с грешните оценки на "Муудис" пък я принуди да започне вътрешно разследване и заплаши, че ще последват масови уволнения, ако бъдат открити доказателства за укриване на възникналата грешка. "Рейтинговите агенции страдат от вътрешни противоречия, които вероятно разстройват оценките им за сложните кредитни инструменти", казва пред "Ню Йорк таймс" Артър Левит, бивш председател на американската Комисия по ценните книжа и финансов надзор. За наличието на този проблем открито говори и Франк Партной, професор в университета в Сан Диего и специалист в областта на оценяването на кредитния риск. "С дейността си агенциите по-скоро увеличават, а не намаляват риска за инвеститорите", смята Партной.

започва в началото на миналия век, когато анализаторът Джон Мууди излиза с идеята за обединение на различни аспекти от кредитния риск в единна оценка. В началото изследванията му засягат само инвестиции в железопътната инфраструктура на САЩ, но постепенно разширява услугите си до по-широк кръг от вложения. Работата му в тази област е опорна точка за трите водещи рейтингови агенции, които познаваме днес. До 1970 г. бизнесът на рейтинговите агенции върви със слаби темпове, а печалбите са скромни. Всичко това се променя с фалирането на "Пен сентрал", която по онова време е една от най-големите транспортни компании в САЩ. Събитието шокира до такава степен инвеститорите, че много от тях започват да търсят услугите на рейтинговите агенции. Комисията по ценни книжа и финансов надзор също решава да предприеме мерки и обявява, че ще глобява всички брокерски компании, които търгуват с инструменти с нисък кредитен рейтинг. Тъй като дотогава в САЩ не съществува универсална система за оценяване на кредитния риск, комисията решава да даде официален статут на оценките на трите сформирани вече рейтингови агенции - "Муудис", "Фич" и "Стандард енд Пуърс". До края на 90-те години влиянието на тези компании нарасна още повече, тъй като регулаторите принудиха банки, пенсионни фондове и други инвестиционни структури също да се съобразяват с тях. В създалата се ситуация на пазара се появиха цели групи от инвеститори, които нямаха право да търгуват с неоценени от компаниите кредитни инструменти, коментира "Ню Йорк таймс".

рейтинговите агенции започнаха в началото на десетилетието, когато се появиха нови пазари за кредитни деривати. Създаде се голямо разнообразие от рискови инструменти и "цяла индустрия, която зависи от дейността на рейтинговите компании", по думите на Люис Раниери от "Саломон брадърс", който се счита за един от пионерите на модерните дългови пазари. Проведените досега разследвания и наблюдения не са дали категоричен сигнал, че рейтинговите агенции се възползват от позицията си и поставят оценки според собствените си интереси. Според много експерти обаче това изобщо не означава, че рейтингите им могат да измерят точно риска, свързан с по-сложните кредитни пакети. "Това е така, защото днешните пазари крият много повече рискове от времето, когато Джон Мууди е изготвял кредитен рейтинг на железопътни компании", обобщава "Ню Йорк таймс".

В."Ню Йорк таймс" представя накратко каква е процедурата, която "Муудис" следва при изготвянето на рейтинг на кредитни инструменти. Разглежданият пакет включва над 2000 ипотеки на обща стойност 430 млн. долара. Проста проверка показва, че за 43% от тези ипотеки не са подадени данни за доходите на клиентите. Тъй като ипотеките са минали през един или повече собственици, преди да се озоват сред активите на банката, експертите на "Муудис" се съсредоточават основно върху платежоспособността на самата банка и на предишните собственици вместо върху потребителите, на които са били отпуснати тези заеми. Така връзката с другия край на веригата - вземащият заем с недоказани доходи, се губи. Анализаторите на "Муудис" разполагат с ограничен период от време, в който могат да прегледат предоставените от банката данни, което увеличава възможността от допускането на грешка. Според "Ню Йорк таймс" "Муудис" ще спечели 200 хил. долара и повече в зависимост от структурата му, ако банката успее да продаде този пакет.