меломан
ECM/Дюкян меломан, 2002
Джаз
****(*)
Името на Чарлз Лойд стои в афиша на нюйоркския джаз клуб Blue Note за вторник 11.09.01 г., но неговото представяне е отложено поради трагичните събития, разтърсили Америка в този съдбовен ден. Гигът е отложен за петък - време, в което музикантът премисля станалото и изразява своето отношение чрез избрания от него репертоар за вечерта. Саксофонистът Лойд комбинира собствени композиции и музикални видения с интерпретации на спиричуъли, протестни поп-рок песни, фолк парчета и пиеси на Елингтън и Ходжес в двойния албум Lift Every Voice, родил се по време на изявата му на живо в клуба Blue Note. Тук той е заобиколен от първокласни артисти като Гери Алън - пиано, Джон Абъркромби - китари, Марк Джонсън и Лари Гренадийр - бас, и Били Харт - ударни, а резултатът е един умопобъркващо добър албум. На лице е един от най-вдъхновените, наситен с послания, оптимистично-тъжен албум на Лойд, в който нестандартният музикант казва много, но по пестелив човешки-топъл начин, искрено и ненатрапчиво. Началото е сложено с авторската пиеса на Лойд Hymn to my Mother, която има лек индийски уклон и за това допълнително допринасят ситароподобният начин на свирене на Абъркромби и натрапчивият еднострунен бас. Това впечатляващо 15-минутно въведение безапелационно приковава вниманието до степен да не сте в състояние да се отделите от плеъра, докато не отекне последният тон. През останалите 130 минути Лойд свири отдадено и вглъбено, като в своята композиция Beyond Darkness дори разказва една история на флейта. Парчета като изтъркания фолк хит Amazing Grace, Wayfaring Stranger и Deep River зазвучават свежо, пълнокръвно и смислено, а версията на парчето на Марвин Гей Whats Goin On e омагьосваща. Всеки диск завършва с по една разтърсваща композиция. Краят на първия е сложен с плачещия саксофон на Лойд в Hafez, Shattered Heart, а вторият диск оставя в сърцето дълго след края на албума интензивната емоция от Prayer the Crossing. Чарлз Лойд е излял душата си в Lift Every Voice. Вълнуващо и красиво.
- - -
Anouar Brahem: Le pas du chat noir
ECM/Дюкян меломан, 2002
Етно-джаз
****(*)
Новият албум на Ануар Брахем е необикновен и разкрива неочакваното влечение на туниския музикант към пианото. Всъщност Le pas du chat noir е замислен като кратки пиеси за пиано и е роден от клавишите на пианото. Ануар Брахем споделя, че за първи път е оставил за дълго време недокоснат инструмента, с който го свързваме в съзнанието си - уд (вид лютня) и музиката, родена тогава, "като че била сътворена от тази пауза". И от общението с пианото. Туниският музикант усетил, че пианото може много точно и точно тогава да изрази най-добре музикалните му хрумвания и затова първоначалният му замисъл се въртял около композиции за соло пиано. Постепенно се е появила нуждата от присъствието и на другите два инструмента - уд и акордеон. На пръв поглед това е един странен и необичаен състав - уд, пиано и акордеон, но тримата - Ануар Брахем, Франсоа Кутурие и Жан-Луи Матиние доказват, че предразсъдъците са напълно излишни. Необходимо е само да им повярвате и да се оставите да ви отведат в своя свят на сенките, миражите, нежния бриз и стъпките на черната котка. Всичко в албума е камерно, музикалната картина е призрачно-ефирна, а настроението е леко меланхолично. Удът се движи в един богат и постоянно менящ се контекст, създаден от другите два инструмента. В повечето от пиесите разговарят вглъбено два от трите инструмента - уд и пиано, пиано и акордеон, уд и акордеон, и така интимността на творбите се разгръща още по-силно. Многобройните нюанси, вътрешната динамика и резките спадове на напрежението в отделните пиеси са предадени без усилие, с душа и разбиране. Това е албум, който не само няма да ви омръзне, но и всеки път, когато се връщате към него, ще намирате по нещо ново. Тази музика хипнотизира и извиква видения. За препоръчване е да се слуша отдадено. Красотата й е неоспорима.
- - - -
Mahmoud Fadl: The Drummers of the Nile Go South
Piranha Musik/Дюкян меломан, 2001
Уърлд/Египет
Барабанистът Махмуд Фадл е израснал в стара Нубия, в регион, останал под водите на язовир "Насър" в началото на 60-те години. Той е потомък на стара нубийска фамилия и е свирил в много известни арабски групи, както и с певците Али Хасан Кубан и Ахмед Адавия, преди да се осмели да поеме своя солов път. Албумът му The Drummers of the Nile Go South: Nubian Travels е опит да изрази всичко онова, което е споходило принудително изселените нубийци. Новото селище запазва старото си име, но това не може да скрие тъгата по родните места. А промяната е радикална - реката е заменена с пустиня и раната, отворена тогава в душите на тези хора, не е могла да зарасне цял живот. За това е и разказът на Махмуд Фадл, който не натрапва своите страдания и неволи, а просто рисува една хаотична картина - такова, каквото е едно преселване - безразборно, болезнено и в същото време весело, защото животът продължава. Пътуването започва с една блусоподобна песен от района на Нил, изпълнена на уд и изпята от Муса Хасан. Нему се пада честта и да сложи край на пътуването на юг с друга версия на същото парче и така да рамкира албума. Следват няколко бурни парчета, основани на разнообразни нубийска ритми, като тук основно действащо лице е суданският бонго изпълнител Гаафар Харгал. Други четири песни (El Semsemya, Ah Ya Lalli, Ya Markeb Al Hind, Makaoum Suez) пък представят суецката традиция в нубийската музика. Ако някой си мисли, че лъжиците служат само като прибор за хранене, силно се лъже. Защато Тамир Галал Мохамед умело ги използва като перкусионен инструмент в песните, разказващи за пътуванията на търговски кораби до далечните индийски земи. След това певицаата Салма ни пренася на няколко сватбени празненства. В песента Al Adil Welzein е представен моментът, в който младоженецът прекрачва прага на къщата на своята невеста и бива посрещнат радушно и достойно с радостни възгласи. Различното парче в албума е United Nubians - Saidi Style. В него традиционната саиди музика е смесена с електроника и трайбъл хаус бийт. Резултатът е впечатляващ - това парче спокойно може да озвучи момент от вашето парти. Така че позволете си едно пътуване на юг в студената зима. Няма да съжалявате.