На 3 юни 1924 г. във Виена умира австрийският писател Франц Кафка, считан за един от най-големите немскоезични писатели на XX век и широко известен днес, но всъщност повечето от творбите му са публикувани посмъртно. Роден е през юли 1883 г. в еврейско семейство в Прага, тогава част от Австро-Унгарската империя. Майчиният му език е немски. В началото на XX век учи право в Карловия университет, като паралелно с това започва да пише. Здравето му е крехко още от млада възраст и той постоянно страда - реално или психосоматично, от мигрена, безсъние, циреи, запек и др. Опитва се да се възстанови чрез естествено лечение - вегетарианство и поемане на големи количества непастьоризирано мляко, което само влошава състоянието му. През 1917 г. дори се разболява от туберкулоза. Депресията, аскетизмът и самоизолацията му са видни от запазените писма до сестрите му, най-вече до Ота, с която е най-близък. Една от честите теми в творчеството му е доминиращият баща, което е почерпено като личен опит. През 1923 г. Кафка се опитва да се дистанцира от семейството си и заминава за Берлин, за да се концентрира върху писането. Туберкулозата му обаче се влошава, което го принуждава да се върне в Прага, а впоследствие да замине на лечение в санаториум край Виена, където умира. Приживе е публикувал само няколко кратки разказа. Малко преди смъртта си Кафка моли своя приятел и литературен консултант Макс Брод да унищожи всичките му ръкописи. Той обаче не се съобразява с желанието му и се заема да ги публикува, а те постепенно привличат вниманието на публиката и критиката. Всички творби на Кафка с изключение на няколко писма до журналистката Милена Йесенска, с която има кратка афера в началото на 20-те години, са написани на немски език. Днес "Процесът", "Замъкът", "Наказателна колония", "Преображението" и "Америка" са познати по целия свят.