- Мисля, че страните членки правят всичко възможно за пълното интегриране на европейските пазари. В момента има подчертана тенденция към интеграция на финансовите пазари в Европа, макар и една значителна част от тях да се различават по структура - едни са ориентирани към професионални и големи инвеститори, други - към по-малки инвеститори и индивидуални непрофесионални инвеститори. Факторите, които съдействат за премахването на границите между отделните пазари на континента, включват предлагането на идентични, ако не едни и същи финансови продукти; въвеждането на методи на дистрибуция, които стават много сходни в международен мащаб, и присъствието на финансови посредници, които развиват дейността си на целия континент, или чрез свои подразделения, регистрирани в съответната страна или извън нея, използвайки единния паспорт. Единният паспорт позволява на чуждите дружества да оперират в дадена страна, без да се лицензират отново от местния надзорен орган. Така ние сме свидетели на опериращи във все по-силно конкурентна международна среда капиталови пазари в Европа, което от своя страна улеснява интеграцията помежду им.

- Ролята ни има две измерения. Ние участваме в законодателния процес като съветник на Европейската комисия при създаването от тях на законодателната уредба на ЕС в областта на пазарите на финансови инструменти. Това включва предоставянето на много технически съвети за формирането на правилата, нормите и регулациите в тази област. Втората ни роля е да се опитаме да повишим сходното прилагане на законодателството на ЕС на ежедневна база чрез нашите членове в рамките на техните страни членки. Чрез CESR нашите членове се стремят да сближат практиките и да следят за спазването им, за да съдействат за постигането на интеграция на капиталовите пазари в ЕС. В резултат на тази работа трябва да става все по-малко важно къде е седалището на посредника или кои са неговите клиенти, предвид това, че те могат да оперират свободно в рамките на ЕС, без да се притесняват, че не познават регулаторната среда.

- Проблемът с ликвидността сега е по-сложен. От една страна, в момента някои сегменти от почти всички пазари по целия свят изпитват трудности в това отношение заради финансовата криза. Подчертавам, че става въпрос само за някои сектори от икономиката. Пазарните трусове доведоха до загуба на доверие от инвеститорите, т.е. второто е в пряка зависимост от първото. Това се отнася за почти всички борси по света. Хубавото е, че се правят опити за възстановяване на доверието. От друга страна, проблемът с ниската ликвидност има своите специфики за нови страни членки като България. Преходът към пазарна икономика изисква нови мерки за конкурентоспособност, стабилна институционална и регулаторна среда. Трябва да отбележа, че това е предизвикателство за всеки един пазар, но това спомага за привличане на нови емитенти и публични предлагания, на нови инвестиции и привлича нови инвеститори, които са уверени и желаят да инвестират.

- Трудно ми е да дам еднозначен отговор. През последните месеци спадът на ликвидността и обемите на търговия са почти повсеместни. Това е и първостепенната причина за изтеглянето на участниците от пазари като българския според мен. Наличието на една стабилна регулаторна среда е условие за бързо връщане на доверието на инвеститорите и важна рецепта, за да бъде видимо бързото възстановяване на фондовите борси. Сегашната финансова криза показа, че е нужно доверие не само между играчите на финансовия пазар, но и между посредниците и техните клиенти. Ако това условие не е налице, капиталовите пазари няма да функционират правилно и икономиката ще пострада. Ролята на регулаторните органи е да създадат условия, които засилват доверието в пазарите, осигуряват защитата на правата на непрофесионалните инвеститори и на акционерите и съдействат за интегриране на местните капиталови пазари в рамките на Европа.

- Обикновено в Европа традиционният инструмент, използван за предоставяне защита на акционерите, е възможността им да могат да изразят мнението си чрез exit and voice. Това означава, че, от една страна, инвеститорите могат да продадат акциите си и да продадат инвестициите и така да излязат от инвестицията си (exit) или да изразят мнението си и да използват правата си на глас чрез участие в общото събрание на акционерите (voice). Проблемът със защита на правата на акционерите е преди всичко въпрос на нормите и правилата за корпоративно управление, които варират по съдържание в отделните страни в ЕС. Ние все пак сме свидетели на уеднаквяване на рамките и кодексите, които местните регулатори утвърждават в тази насока. Изключително важна роля в управлението и насърчаване на прозрачността имат институционалните инвеститори - такива като взаимните, пенсионните и хедж фондовете, и по-точно портфейлните им мениджъри. В някои страни в зависимост от националните традиции те са по-активни или по-малко активни при упражняване на акционерните им права. Примерно в САЩ институционалните инвеститори се отличават с начина, по който показват силата си. Силата на миноритарните акционери също така зависи и от регулаторната рамка, доколко тя стимулира и позволява активно поведение на инвеститорите.

- Деривативите са полезни най-вече в контекста на възможността инвеститорите да се предпазят от риска с колебанията на цените на акциите. Понякога обаче те са толкова сложни, че трудно могат да бъдат разбрани от самите участници на пазара. Затова са необходими точни регулации, които да защитават инвеститорите от риска, свързан с тяхното използване. Точно в това отношение европейската Директива за пазарите на финансови инструменти (MiFID) е доста изчерпателна. Някои от тези инструменти не са подходящи за всички клиенти и поради тази причина инвестиционните посредници трябва да проучват нивото на разбиране и опита на клиентите си, преди да им предоставят подобни услуги и възможности за търговия.

- В момента тече сериозна дискусия между заинтересуваните лица в цял свят. Наскоро този въпрос се обсъди и от министрите на финансите на страните от ЕС. Вероятно в някои отношения са необходими промени, за да се увеличи сигурността на пазарите на финансови инструменти. Мисля обаче, че са необходими повече анализи, преди да се пристъпи към конкретни реформи и мерки, защото все пак трябва да се помисли и за ефектите от тях.