Стефан Юруков: Замените на гори ще продължат

Стефан Юруков: Замените на гори ще продължат

Какво наложи да отмените заповедта за временен мораториум върху замените?
От лятото досега не подписвах замени, защото течеше процес на промяна в Закона за горите, който можеше да въведе забраната им. След като това не стана, бях длъжен по закон да подпиша документите по вече одобрените от комисията замени. При положение че техните документи са били депозирани още през 2004 г. г. и са одобрени от комисията, нямам основание да ги бавя. Заявленията за замените са приблизително 195 и всички те са постъпили още преди създаването на държавната агенция. И ако постъпят нови искания, които отговарят на закона, нямам аргументи да откажа.
Само че частните проекти вървят с пълна сила, а държавните и общинските, които обявихте за приоритетни, не. Защо?
Заповедта ми за предимствено разглеждане на инфраструктурни проекти е в сила от миналата година. Но тази замяна се извършва по друг член от закона, не като с частните проекти. Не става въпрос за замяна, а за предоставяне на гори от държавата при прокарване на път, водопровод или за изграждане на пречиствателна станция - това е право на ползване, преминаване или отреждане на сервитути.
Колко такива замени сте одобрили?
- Има депозирани няколко предложения. В напреднал етап е разглеждането на документите на община Стара Загора за изграждане на депо за твърди битови отпадъци.
По какви критерии разрешихте замените от април досега?
- Вървим по реда на подаване на заявленията. Комисията приема само напълно комплектовани документи и след като исканията са били изрядни, затова са одобрени. По много от заявленията валидността на отделните разрешителни са изтекли, затова кандидатите отново трябва да ги вадят и това ги бави.
Значи този бум от замени е резултат от продължителното им задържане, така ли?
- Според мен не би трябвало да се говори за бум, защото държавата е получила 22 хиляди декара гори срещу дадени 4 хиляди на частни собственици. Да не говорим, че дървесните видове са с по-висока стойност от това, което държавата е предоставила.
Да, но вие оценявате само горския масив, а не земята. А когато там се построи хотел, инвеститорът продава много по-скъпо?
- Цената става по-различна, вярно е.
Тогава защо държите на тези замени, а примерно не въведете пазарни принципи като търгове или конкурси, където да наддават всички заинтересувани?
- Това предложение беше направено от опозицията и то стои на дневен ред. Работната група го обсъжда, така че е напълно възможно да въведем алтернативни възможности - чрез директна продажба, чрез замяна. Защото ако имате върната гора от дядо ви и вие искате да я замените в близост до мястото, където живеете, защо законът трябва да го забранява. Все пак това е едно свободно движение на стоки. И ако депутатите приемат нашето предложение, то може да влезе в сила.
А защо не разрешавате замяна примерно на 3 или 5 декара гора на малки горовладелци, които също биха искали да вдигнат семейни хотелчета по Черноморието?
- Такава замяна е възможна като хипотеза, но няма да е целесъобразна поради голямата разлика в оценките на един декар земя. Няма да е защитен и държавният интерес, който цели да се увеличава държавният фонд, чрез включване на по-скъпи в стойностно изражение гори. Все пак работим по ограниченията за замените. Създадохме работна група за промени в закона, точно по тестовете, които визират замените и правната норма замяна и изключване на земи и гори от държавния фонд.
Поканихме за участие и еколози, така че ще включим и техни предложения. Може би ще предложим ограничителни мерки, така че замяната да става приоритетно със собственици на гори, които са ги придобили след реституцията, а не с хора, които са ги купили, за да ги сменят. Замяната ще се съобрази и с местоживеенето на хората - така че горовладелецът да смени гората, придобита по наследство, с гора до мястото, където живее.
Но е странно, че една държавна гора се заменя за десет парчета в различни региони на страната - това не е пример за комасация?
- Въвели сме изискването, че колкото и голяма да е частната гора, тя задължително трябва да граничи с масиви от държавния горски фонд. За да може географски да я включваме към него, защото сега държавният горски фонд често е накъсан от подобни реституирани парцели.
Ще включите ли забрана върху изваждането на горите от горския фонд след извършването на замяната?
- Подобна забрана не би могла да се въведе. Аз споделих и с еколозите, че трябва да се пазим от забранителни процедури, защото често влизат в колизия с конституционните права на гражданите. По-добре е да търсим такива правни конструкции, които защитават интереса и на държавата, и на частните собственици. Примерно да съобразяваме замяната с общите устройствени планове на населените места. Често се налага някои селища да се разширяват - няма начин това да не става върху поземлен или горски фонд и ако е в общия устройствен план, трябва да се даде ход.
Но много от сега одобрените замени не са в регулация?
- Да, точно това породи и общественото недоволство. Затова с промените в закона планираме забрана и ако лицето Х си е измислило, че в еди коя си гора иска да прави нещо с частичен устройствен план, тогава няма да се позволява.
А защо не въведете временен мораториум върху замените, докато бъдат приети новите промени?
- Ние нямаме право нито да инициираме, нито да наложим мораториум. Това е в правомощията на законодателя.
Готов ли е анализът, поискан от депутати, за съдбата на замените гори?
- Замяната представлява смяна на собственост, не смяна на предназначение и дори да е заменена, си остава гора. И лицето е длъжно да я стопанисва като гора. Ако желае да изключи част от нея или цялата територия, то е длъжно да съгласува искането с местните органи и областните управи и с органите по закона за устройство на територията. Едва тогава агенцията по горите решава дали да я изключи, като всичко това е съобразено с устройствените планове на съответната община.
Подготвяме тази справка за парламента, но тя не е готова. Що се отнася до последните замени, при тях основно заменихме голи горски площи, в много случаи нелисепригодни и нископродуктивни с територии, които са подходяща за развитие на гората. Освен това въведохме и механизма на компенсаторно залесяване при замени. Всеки, който иска да изключи част от гората, е длъжен да залеси същата по размер на територията. Той извършва плащането, наши лесовъди извършват залесяването.
Защо не обявихте фирмите по последните сделки, при положение че горите са държавни и обществото трябва да знае с кого заменяте масиви?
- По закона за достъп до обществена информация нямаме право да обявяваме лични данни. Това, което направихме от края на април, е да "оповестяваме" сделките на електронната страница на агенцията, което досега го нямаше. Ако отсрещната страна се съгласи, няма да има проблем да оповестим имената на фирмите. Обмисляме да въведем една декларация, така че кандидатите предварително да се съгласяват за огласяване на сделката с тях. И ако те подпишат, че са съгласни, веднага ще качваме имената на интернет страницата.
А ако не се съгласи?
- Тогава нямаме право. Но това не е проблем, защото те могат да станат известни, след като впишат договорите си в публичния регистър, а това по закон става в седемдневен срок, след което ни връщат заверения екземпляр в агенцията.
Значи няма правно основание вие да ги премълчавате, след като ги има в публичния регистър?
- Не е точно така. Защото тук става въпрос за лични данни и за защита на информация от конкурентите на тези компании.
Защо Министерският съвет отложи отписването на горите до каварненското село Тополци, където собственикът на "Литекс комерс" ще строи вилно селище?
- Няма юридическа пречка, проблемът е технически и е свързан с изписването на броя на имотите, които се предлагат за изключване, и имотите, които остават горски фонд. Защото инвестиционното намерение там е с много изгодни параметри. Ще се застроят само около 8 процента от територията, останалото ще бъдат зелени площи. Освен това там няма гори, но след осъществяването на проекта ще бъдат създадени гори. И Министерският съвет сигурно ще го одобри.
В скоро време ще има ли нови одобрени замени?
- Комисията работи по 18 от 195 преписки. От тях две са внесени през 2004 г., 6 през 2005 г., 35 през 2006 г. 83 през 2007 г. и останалите.