Противоречиви обществени реакции предизвика последното предложение за изменение на Закона за държавната собственост (ЗДС). То предвижда, че само наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е основание за принудително отчуждаване, като начинът, по който е определена "държавната нужда", на практика означава, че частни имоти биха могли да се отчуждават и за осъществяване на частни инвестиционни проекти. А по-конкретно държавната нужда се установява с влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), по силата на който "имотът - предмет на отчуждаване, е предназначен за изграждане на национални инфраструктурни обекти или на обекти, определени със закон за публична държавна собственост".

Параграф 13 от проекта определя "националните инфраструктурни обекти" - обявените с решение на Министерския съвет автомагистрали, републикански и местни пътища, обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях, мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи, съоръженията за третиране на отпадъци и геозащитни съоръжения.

Според член 17 от конституцията частната собственост е неприкосновена, като принудително отчуждаване на частна собственост за държавни нужди може се допуска само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Това основно начало е възпроизведено и в чл. 32 от ЗДС, обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г., чиято първоначална редакция е претърпяла през годините няколко изменения с цел да се достигне най-рационалното решение на въпроса за вида на обезщетението при принудителното отчуждаване на частна собственост за държавни нужди, за да се отговори на конституционното изискване за равностойност на обезщетението спрямо отчуждената собственост. Така с изменението от 1998 г. обезщетението се конкретизира като "равностойно парично обезщетение или друг равностоен имот". През 2003 г. обезщетението е ограничено само до "равностойно парично обезщетение".

Според ЗДС равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите "преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания". Това означава, че при определянето на обезщетението се взема предвид това дали преди влизането в сила на ПУП имотите са били земеделски земи, гори, урегулирани поземлени имоти. Отчуждаването на имотите - частна собственост, може да се извърши изцяло преди започването на строежите или на етапи - преди започването на строежите от съответния етап.

Процедурата по отчуждаване започва с мотивирано искане до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие, направено от заинтересуваното ведомство. Към това мотивирано искане се прилагат копие на влязъл в сила ПУП, характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, оценка на имотите, извършена от оценител, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване, и финансова обосновка на предложението за отчуждаване. Собствениците на имотите, подлежащи на отчуждаване, са длъжни да предоставят документи за собственост и да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, когато това е необходимо за изготвяне на искането. При отказ достъпът се осигурява със съдействието на органите на полицията. Общинските и държавните органи са длъжни да предоставят безвъзмездно всички документи, които се отнасят до имотите.

Министрите на финансите и на регионалното развитие, след като разгледат и преценят искането за отчуждаване, могат да го одобрят или отхвърлят в 14-дневен срок. Отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по тяхно предложение. Едновременно с подаване на това предложение министърът на благоустройството изпраща копие от него до всички общини, на чиято територия се намират частни имоти или части от имоти - предмет на отчуждаване. Кметът е длъжен незабавно да постави обявление за започналата процедура по отчуждаване на видно място в общината. В заповедта на областния управител за отчуждаване на частни имоти се посочват държавната нужда, за която се отчуждава имотът, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имота, търговската банка, в която се внася обезщетението, и датата, след която започва изплащането му на правоимащите. Заповедта на областния управител се издава в 14-дневен срок от получаването на предложението и се връчва на собствениците на имота по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални инфраструктурни обекти, се извършва с решение на Министерския съвет, което се обнародва в Държавен вестник. Разпоредбите за отчуждаване на частни имоти, необходими за осъществяване на национални инфраструктурни обекти, предвиждат по-облекчена и по-бърза отчуждителна процедура.

Съгласно действащата редакция на чл. 33, ал. 2 от ЗДС принудително отчуждаване за държавни нужди може да се извършва само когато отчужденият имот става публична държавна собственост. Подобно ограничаване, казват мотивите към законопроекта, е абсолютна пречка държавата да извършва принудително отчуждаване за изграждането на обекти, които, без да са публична държавна собственост, безспорно имат национално значение - всички енергийни обекти (с изключение на определени със списък язовири), обектите на електронната, съобщителната, водоснабдителната, канализационната и хидромелиоративната техническа инфраструктура, съоръженията за третиране на отпадъци. В мотивите се казва още, че "с предложеното изменение на чл.33, ал.2 съществуващото ограничение се преодолява и държавата ще има основание да отчуждава принудително имоти - частна собственост, и за изграждането на всички видове национални инфраструктурни обекти, а не само за онези, които по силата на закон стават публична държавна собственост. Независимо от собствеността си националните инфраструктурни обекти са с еднаква обществена значимост - те са предназначени за задоволяване на интересите на цялото общество или на определени групи от него."

Естествено предвижданите изменения поставят въпроса за евентуално противоречие с разпоредбата на член 17 от конституцията. Интересен е и въпросът дали обществената значимост на обекти с национално значение, осъществявани от частни инвеститори, би могла да обоснове възникването на държавна нужда за отчуждаване на частни имоти.