Главният прокурор Борис Велчев е сезирал Конституционния съд (КС) заради отнетата сграда на Софийската апелативна прокуратура на площад "Възраждане". С промени в Закона за горите парламентът даде на новата горска агенция някогашните помещения на Комитета по горите. В резултат прокурорите и одиторите на Сметната палата ще трябва да се местят в други офиси.

Велчев, разбира се, е формално прав да защити подчинените си, когато е застрашен интересът им. Той е прав и когато твърди, че парламентът не може да се разпорежда с държавно имущество, защото това е правомощие на правителството. Въпросът обаче е, след като е изчел закона, за да напише жалба до КС, не му ли прави впечатление далеч по-скандалното и обществено значимо противоречие между този закон, либерализиращ замените, и Закона за държавната собственост, който изисква търг или конкурс за всяка разпоредителна сделка. Защо главният прокурор вижда "дреболии" като незаконното разпореждане с една сграда, а не вижда десетките неизгодни замени на държавни гори по морето и планинските курорти, част от които вече се застрояват. Същият въпрос впрочем се отнася и за юристите в парламента, правната комисия и кажи-речи половината Юридически факултет на СУ, които работят там. Удивително е как никой от тях не вижда това, което боде очите на обикновените хора неспециалисти - че става въпрос за нагло източване на държавния горски фонд.

По подобен начин изглежда и жалбата на президента, който оспорва привилегированото положение на държавата по отношение на плащането на съдебни такси. Дежурната му загриженост за социална справедливост обаче никак не се връзва със собственото му премълчаване кои например са спонсорите на ловните му излети. Ако ще я караме така, по-добре и в прокуратурата, и в президентството да инсталираме по един брюкселски софтуер - той поне няма да пропуска надупчени закони, докато не се отстрани и последният дефект в тях.