Брюксел е дом на над 300 представителства на общини, регионални и местни власти от 33 държави, които се борят както за проекти, така и за вниманието на инвеститори и туристи. Те могат да участват в решенията на Европейския парламент, Европейската комисия и Комитета на регионите - три от най-важните институции на Европейския Съюз. Затова и повечето са професионални организации, със солиден бюджет и голяма популярност.

Ситуацията с българските регионални представителства е по-различна. Към момента офиси в Брюксел имат четири общини (София, Пловдив, Варна и Бургас), едно обединение на 35 общини -РАМ "Тракия" и Националното сдружение на общините. Отворени с големи амбиции и средства преди последните местни избори, днес почти никой от тях няма реални постижения.

Българските офиси на общините са трудно откриваеми, нямат интернет страници, за тях са чували малцина, а в най-богатата база данни за регионалните представителства - Офисът за връзка "Брюксел-Европа" фигурира само бюрото на София. То съществува от 2004 г., а за постоянен представител е пратена Боряна Савова, смятана за човек на бившия кмет Стефан Софиянски. По информация от софийската община, целта на представителството е да осъществява директна връзка между столицата и европейските институции, да информира за проекти и да участва в парламентарните комисии на Европейския парламент и в конференциите на Комитета на регионите. Савова е неоткриваема по телефон и е-мейл. От дирекция "Регионално развитие" на Европейската комисия казаха, че тя не е търсила връзка с тях; София не е била представяна и на най-големия годишен форум на градовете и общините, който се организира от Комитета на регионите - политическата асамблея на местните и регионални власти на страните-членки.

Офисът на Бургас в Брюксел е най-голям и скъп, но и най-неефективен. Открит преди година с амбициите да служи освен за сътрудничество с градове и асоциации и за обмен на информация и за работа по европейски проекти, той се намира в "Къщата на градовете". Това е проект на организацията "Евроградове", обединяваща 120 града от 30 страни в ефективна мрежа от местни власти. Тук са и офисите на Варна, Стара Загора и Пловдив. В сградата в центъра на Брюксел община Бургас разполага с луксозен апартамент от 70 кв. м., за който от общинския бюджет се плаща годишен наем от 46 410 евро. Над 42 хил. евро пък са изхарчени за реконструкцията му, а допълнително се плаща за охрана, наем на мебели и режийни. Според бургаски общинари, общата годишна издръжка на офиса е минимум 70 хиляди евро. Въпреки този огромен разход, днес в представителството на Бургас не работи никой. Първоначално в него е наета току-що завършилата магистратура Мирослава Нанева. Нейната задача е била да установи контакти с други представителства и с европейските институции и да подготви работата на офиса. "След първите два месеца, тогавашният заместник-кмет на Бургас Венелин Тодоров ми каза, че идват избори и че едва след това ще се мисли какво да се прави с офиса," обясни Нанева. Днес тя работи в Европейската комисия.

Според Нанева е жалко, че бургаското представителство стои празно, тъй като "то може да е много ценно - всички други градове са на една педя разстояние, има и много информация за проекти". На същото мнение е и Андре ван дер Меер, директор на асоциацията на четирите най-големи холандски града. Той посочи, че подобен разход е неприемлив при положение, че не се върши нищо. В момента офисът е единствено тежест за общинския бюджет, според Финансово-бюджетната комисия към бургаския Общински съвет. Въпреки това общината е в капан, защото предишният кмет Йоан Костадинов е сключил договор за наем до 2015г. "Ако прекратим договора, ще трябва да платим големи неустойки, които са непосилни за нас," коментираха от Финансово-бюджетната комисия. Затова през февруари Общинският съвет задължи кмета Димитър Николов да търси сътрудничество с други общини и организации от Югоизточния регион за съвместно ползване на офиса и подялба на наема.

Представителството на Варна също ползва офис в Къщата на градовете, но за "по-скромната" сума от 21 хил. евро годишно. Въпреки че и то съществува от една година, до момента реална работа не е свършена, призна заместник-кметът на Варна Борислав Борисов. Общината няма постоянен представител, а понякога изпраща в Брюксел временно командировани служители. Търси се човек за постоянна работа, но до момента няма решение каква заплата да му бъде отпусната. Разговаря се със студенти от Варна, учещи в Брюксел, които да работят в офиса "на доброволни начала".

Представителството на Пловдив се състои от половин стая и един човек, но е пример за това, че и с малко пари може да се свърши доста работа. Наемът на офиса е под 10 хиляди евро на година, тъй като той се поделя между пловдивския представител и служител на Европейския колеж по икономика и управление. Общината назначи с конкурс Валентина Измирова за постоянен служител в Брюксел, и за деветте месеца, откакто работи, тя е успяла да вкара града в няколко програми и един проект в областта на туризма. След реализирането му, в града ще бъдат поставени указателни табели за три тематични туристически маршрута. През септември пък предстои изложба на картини на пловдивски ученици в Европейския парламент. Пряк резултат от работата на Измирова в Брюксел е програмата за рекултивирането на сметището в Цалапица, чието закриване предстои. Тя ще се реализира съвместно с германската общината Хале.

Измирова смята за свой най-голям успех участието на Пловдив в инвестиционен форум през март, организиран от Българо-британската търговска камара. "Засипаха ме с въпроси, а после и със запитвания по електронната поща. А коментарите бяха: за първи път от България освен за София и за Варна, да чуем нещо интересно и за друг град", спомня си Измирова. Пловдив се опитва да стане и първият български град, представен в "Деня на отворените врати 2008г." - най-мащабното годишно събитие в Брюксел, организирано от Комитета на регионите.

Въпреки резултатите заплатата на Измирова е 700 евро - под прага на бедността в Белгия.

Проблемите на българските общини, които искат да бъдат представени на европейско ниво, са финансови и организационни. Затова от регионалната дирекция на Европейската комисия, както и чуждестранни представители с опит в Брюксел съветват общините да се обединят по регионален или тематичен принцип, за да си поделят разходите в името на обща полза. Такова предложение е отправил белгийският посланик в България Филип Беке, който на посещение в Русе предложи на местния парламент да помисли за общо представителство на няколко общини. Според Беке по този начин действат държави като Италия, където съседни региони ползват общи представителства. Подобна е ситуацията и в Словения, Чехия и Финландия. Евродепутатът от ГЕРБ Румяна Желева също смята, че поддържането на отделни представителства е лукс и не е рентабилно и препоръча регионите да работят заедно.

За подобна идея работи Националното сдружение на общините в България (НСОРБ). Неговото представителство обаче функционира едва от месец и половина и тепърва ще се види дали моделът на сътрудничество работи.

Според Волфганг Пецолд, експерт от регионалната дирекция на Еврокомисията, добре функциониращите представителства могат да участват във вземането на решения на европейско ниво като следят законопроектите на Европейския парламент и комисията, да се възползват от социални, инфраструктурни, екологични проекти, да ползват чуждия опит и да се обучават в добри практики, и да привличат внимание, средства и инвестиции към града или региона си. Андре ван дер Меер от асоциацията на холандските градове обаче посочи, че само по себе си съществуването на едно представителство не е гаранция за успех, и че без подготвени кадри и стратегия това е само "екстравагантна инвестиция, за която гражданите трябва да държат отговорни тези, които ги управляват".