- Интервюто на президента и последвалите медийни изяви на неговите съветници и приятелски кръгове от интелектуалци може да се интерпретира различно. Важно е да подчертаем, че едва ли има човек, който да повярва на "официозната" интерпретация, че интервюто на президента е добронамерено, че цели да подпомогне Станишев в борбата му с корупцията и да го предпази от опасни обвързвания.

Безспорно това интервю предлага публична алтернатива на сегашното управление на БСП. Затова аналогията с интервютата на президентите Желю Желев и Петър Стоянов е не само неизбежна, но и наложителна. Първанов въпреки съзнателните си усилия да го избегне, най-накрая се оказва в ситуацията, в която вече бяха неговите предшественици-президенти - публично да се противопоставя на своята партия, като остро критикува политиката на министър председателя, който е и партиен лидер. Това е един от синдромите на "президентската болест", която вече трети път бележи политическият залез на държавника, избран за президент на България.

За мен звучат достоверно поне две интерпретации. Първата е направо банална - че това е превантивна реакция спрямо регистрираният от социолозите срив в електоралната подкрепа за БСП и нарастващо предимство за ГЕРБ. Че Първанов бърза да се определи като критик на сегашното ръководство и да формира нова лявоцентристка алтернатива, неопетнена, готова да "поеме" отговорността за коалиционно управление с Генералската дясна партия. Втората също не е "полет на фантазията" - че това е борба за надмощие вътре в БСП, своеобразна превантивна реакция спрямо "нероден Петко", защото не сме сигурни, че персоналните и структурните промени, които Станишев иска да предприеме, ще бъдат ефективни и ще укрепят позициите му в партията и правителството. Противоборство между "линията Първанов" и "линията Станишев".

- Става дума за подмяната не само на хора, но и на механизма, чрез който различните интереси влияят върху политиката на БСП, чрез който бизнесът има своето политическо представителство чрез БСП. Станишев поне прави заявка за реформа, за персонални и структурни промени, които да ограничат онова, което ние политолозите наричаме със загубилите смисъл и значение за хората термини "олигархия" и "корупция". Не мисля, че Станишев е наясно какви ще са резултатите от тази евентуална реформа, по-скоро това е опит на премиера да покаже, че може да изпълни поне един от поетите пред ЕС ангажименти.

До голяма степен действията му може да са хаотични и противоречиви, но приоритетът за Станишев е да промени нещо в начина на управление на България и да покаже, че ограничава влиянието на двамата си коалиционни партньори. Защото е пределно ясно, че ако не внуши на хората и на европейските си партньори, че прави промяна, Станишев просто си отива.

Изявлението на Първанов вече поставя въпроса за политическата съдба на Станишев. Това е изявление на президента, който казва: "Аз ще съм президент и когато премиер на България няма да е лидерът на БСП, да видим дали не може да сменим този премиер и този лидер на БСП, така че БСП да остане на власт". С други думи Първанов казва, че е готов да упражни натиск върху БСП и начина, по който тя управлява, за да гарантира по-добри шансове на партията в следващия парламентарен мандат. Той всъщност зове за реформа в БСП, както Петър Стоянов и Желю Желев призоваваха за реформа в СДС.

Интервюто на Първанов обаче е много неубедително, защото всъщност той е статуквото в БСП, зад него стоят хорат,а свързвани с успешното близко минало на партията, с излизането й от тежката криза. Това обаче са хората, взимали ключовите решения в БСП от 1997 до 2008 г. и той вече не може да каже "аз оглавявам реформаторите", защото първановата реформа и коалиционна стратегия доведе БСП до сегашното положение - да плаща с електорални загуби не само своите, но и чуждите коалиционни и олигархични практики.

Ако нещо може да се промени сега, то би се променило от Станишев и не може да бъде свързано с мрежите на власт и влияние, изградени от Първанов през последните единадесет години.

Това интервю е опит за реставрация на доброто старо време, когато БСП беше единна, беше хем в братски отношения с Русия и Сърбия, хем приета като надежден стратегически партньор на ЕС и на САЩ.

Когато казвам, че Станишев е отказал да свърши черната работа на Доган и Сакскобурготски, трябва да подчертая, че едва преди няколко месеца Станишев започна да върши работата на министър-председателя, което се състои в назначения на заместник министри и висши държавни служители, контрол на стратегическите цели и реалните резултати.

- Назначавайки своите съветници, премиерът се опитва да създаде нов център на власт. Окуражен от факта, че чрез ДАНС създаде нов център на власт и влияние в сферата на вътрешната сигурност, сега Станишев се опитва да раздвижи и останалите основни сектори.

Меглена Плугчиева също ще работи в тази насока - чрез своите хора ще създаде паралелен център, контролиращ министерствата на коалиционните партньори. Нейният екип не може да бъде назначен без съгласието на премиера и така той вече не се чувства просто един от тримата членове на коалиционния съвет (най-младия, най-неопитния и най-уязвимия), но може да направи по свое усмотрение ключови персонални назначения. В сектори, в които България има проблеми и ЕС прави засилен мониторинг.

- Не съм специалист по енергетика, но е пределно ясно, че конфликтът между министрите на БСП, довел до оставката на Румен Овчаров, а след това и на Румен Петков, беше свързан с енергетиката. Очевидно това е проблем, който е излязъл на повърхността още преди година и половина.

В момента се разиграва поредното действие на драмата в БСП с руските енергийни източници. Повтаря сценарият, довел до конфликта Луканов-Виденов. Изглежда от едната страна са Първанов и Петков, а от другата - Станишев и Овчаров. Всички знаем, че това е конфликт, който не само може да доведе до разцепление в БСП, но и задълго да ги свали от власт.

В тази ситуация във властови план Първанов играе ролята на Луканов. Той се опитва да задейства онези механизми, които всички защитници на Виденов обвиняват Луканов, че ги е задействал, за да свали правителството на БСП. Ако се обърнем към електората на БСП, е ясно, че те автоматично биха заели позицията на Станишев, защото са преживяли последиците от този вид разцепление.

- Не случайно казах, че Станишев се бори за политическото си оцеляване. Не е случаен и човекът - Венцислав Димитров, който призовава за предсрочни избори. Нито един автентичен социалист - член на БСП, а не политик, публично не би застанал зад предсрочни избори. На всички им е пределно ясно, че предсрочни избори за БСП ще означават втори управленски провал и много по-тежък удар върху партията от този, който тя понесе с провала на Жан Виденов. Няма организационен ресурс в БСП за смяна на сегашното ръководство.

- Сравнението е неизбежно, защото за хората зад Първанов преодоляването на кризата след управлението на Виденов е емблематично. Те успяха тогава, но истината е, че именно тези хора са се провалили сега. И непосилната задача, която стои пред Станишев е да се справи с техния провал в управлението и коалиционната политика. Пасивността му като премиер досега беше породена от уважение и признание към постигнатото от Първанов, Петков & co и гарантираше на тези хора правото автономно да взимат ключови за партията и държавата решения.

До голяма степен Станишев беше импотентен министър-председател заради свръхактивността на "гвардията на Първанов" в БСП - президентът взимаше отговорните политически решения, а Петков правеше кампаниите в партията и то не само предизборните, а всяка кампания, свързана с мобилизиране на подкрепа, набиране на финанси, взимане на едно или друго решение. Реакцията на Първанов е породена от страха, че той не само губи влияние във всички горещи точки на политиката, но и вече изглежда ретрограден.

- Засега целта на Първанов е да защити и да гарантира влиянието, което имаха неговите хора в БСП. Той не може да планира в момента ход, който ще извърши след три години и половина.  

- Заявката е недвусмислена и не става дума само за заявка, а за един тип предварително принципно договорени взаимоотношения. Бях безкрайно изненадана, когато констатирах, че първоначално Борисов необмислено е заел позицията на Първанов, а чак след това си е дал сметка за последиците, ако той толкова открито одобри критиката на Първанов към Станишев. Не за друго, а защото в тази ситуация Първанов изглежда по-скоро като защитника на бизнес-интересите, на клиентелизма, на онзи вид задкулисно лобиране, който свързваме с корупцията и организираната престъпност.

Образът на Румен Петков като честен и добронамерен политик, който в партийните среди се поддържаше, докато той беше министър, в момента няма никаква достоверност. Това означава, че всеки опит на Първанов да защити съществувалите до март механизми на управление на БСП означава защита на корупцията и организираната престъпност, негласно признание за връзките му с бизнеса. Всичко това, което изглеждаше като затворена страница, когато става дума за президентски съветници, пак ще излезе на повърхността.

- Българският президент няма правомощията на руския, защото пълният контрол върху изпълнителната власт беше ресурсът на Путин. Българският президент може да има подобен пълен контрол само в един случай - при предсрочни избори. Той притежава власт в извънредни ситуации. Затова дестабилизацията на управляващото мнозинство и призивът за предсрочни избори е вече стъпка към "путинизация". Спомняме си как правителствата на Ренета Инджова и на Стефан Софиянски взеха решения, максимално облагодетелстващи бизнеса и политически напълно безотговорни.

Призивът за предсрочни избори в България не е нищо друго освен призив за трети преврат на бизнеса. В България не е имало политически преврати, но онова, което армията върши в много от латиноамериканските демокрации, в българските демокрации вършеше бизнесът с помощта на президента, който назначава служебно правителство. Един президентски съветник да прави призив за предсрочни парламентарни избори е 100 % "путинизация", защото това не означава нищо друго освен ново антидемократично разбъркване и разпад на установените практики на партийно представителство и демократизиращо се управление.

- ДПС инспирира и предишните две известни изстъпления на българските президенти - "Боянските ливади" на Желю Желев и "Иване, кажи си!" на Петър Стоянов. Искрено се надявам, че в случая ще бъдем свидетели на "трети път стомна за вода" и инициативата на ДПС ще се провали.

Ахмед Доган е безкрайно систематичен човек, за когото определението "философ в политиката" е 100 % приложимо, защото философията борави с универсални категории и абсолютни истини. Фактът, че през 1992 г. той успя да гарантира негласно споразумение за статута на партията си, го накара да следва неотклонно тази стратегия при постигането на всички свои политически приоритети.

За да бъде кристално чист спрямо обвиненията в корупция, той спазва два принципа - не ходи в парламента и не живее в къщата си. На Запад за почтеността на един политик се съди по неговата активност в парламента и по дома, в който живее. От гледна точка на нормалното демократично управление Доган е  политически фантом - не присъства в парламента и никой не знае коя е къщата му. В момента ДСБ не питат за имуществото на Доган, защото той е фантом, те питат за юридическия статут на "сараите" му. Много е странно, че точно в този момент Първанов дава такова президентско интервю, което вече два пъти е водило до срив на управляващото мнозинство.

- Навярно става дума по-скоро за интересите, които той представлява. Изведнъж Първанов провокира политическа нестабилност, по начин тъждествен с дестабилизацията на правителствата на Филип Димитров и Иван Костов, които настъпиха същите интереси. Не знам какво всъщност е направил Станишев и кръговете, които стоят зад проекта "Станишев". Със сигурност обаче той отстоява принципът на партийното представителство, защото част от опозиционните партии гледат с очакване на промените, които Станишев се опитва да извърши, макар да не ги подкрепят в парламента. Реакцията на ДПС спрямо интервюто на Първанов изглежда така, сякаш Доган е един от инициаторите му.

- Ако ДПС оцелее и сега, това означава, че още десетина години ще бъде неизменен коалиционен партньор на всяка управляваща партия. Балансиращата роля на ДПС при управлението на Беров беше свързана с икономическа разруха, тогава се появи корупцията. Ситуацията се повтаря и сме свидетели на невероятен медиен шум, на последователни опити да бъде "размътена" водата преди бизнесът да направи поредния си ход. Доган винаги е търсил политическа дестабилизация, защото тогава той е най-силен. Неговият електорат е безотказен, а неговите приоритети са прости и ясни.

Ненормалността на българската партийна система е свързана с факта, че има само една лява партия. Сега проектът "Първанов" се легитимира пред част от западните партньори като създаване на нова лява формация, която да нормализира лявото. На практика обаче това е опит за реваншизъм, за реставрация. В момента е необходима втора реформа на БСП. Не е сигурно, че тя е по силите на Станишев, но не виждам как тя ще бъде направена от хора от миналото.

- Това е много ключов момент. Ясно е, че "старата гвардия" на Първанов е добре позната, изключително опитна и много популярна сред избирателите на БСП. Ако се въведе мажоритарен принцип в оставащите максимум 10 месеца преди следващите парламентарни избори, това означава, че тези хора ще имат ясно предимство пред новото поколение, което идва зад Станишев. В рамките на БСП това е почти сигурна победа.