Пари за енергийна ефективност има, но не е ясно за какво точно се харчат те и какви са резултатите. Така експерт неотдавна обобщи ефекта от мерките, които се прилагат за намаляване на консумацията на енергия в бита и промишлеността. Споровете за това доколко рационално се изразходват средствата избухнаха с нова сила по време на общественото обсъждане на новия закон за енергийната ефективност преди седмица. Тогава зам.-министърът на икономиката и енергетиката Валентин Иванов заяви, че независимо от вложените милиони в обследване на общински и обществени сгради резултатът е минимален. В началото на тази година доклад на Световния енергиен съвет постави България сред най-неефективните страни. Тогава агенцията за енергийна ефективност опонира, че след България са Латвия, Чехия и Люксембург, а страната е сред първите по темпове на намаляване на енергийната интензивност. Като най-голямо постижение за изхарчените средства от 1997 до 2006 г. се посочва, че са спестени 5 млн. тона нефтен еквивалент. Какво има за харчене

Фонд "Козлодуй", кредити на ЕБВР, бюджетът и фонд "Енергийна ефективност" са основните източници за финансиране на мерките за намаляване на консумацията на енергия.

През миналата година бюджетът отпусна 2 млн. лв. за обследване на повече от 1000 сгради и още 1 млн. лв. за обследване на енергийната ефективност на малки и средни предприятия. Действащият закон задължава ведомствата и компаниите да дават информация в агенцията, но няма данни такава да се събира. Нямаме информация какви пари са похарчени от ведомствата през миналата година за енергийна ефективност, признава изпълнителният директор на агенцията Таско Ерменков. По данни на министерство на икономиката и енергетиката през 2007 г. за енергийна ефективност са усвоени около 100 млн. лв. от бюджета и кредитните линии на ЕБВР, което е с 40 млн. лв. повече в сравнение с предходната година. През миналата година по данни на агенцията с пари от бюджета са обследвани 369 обществени сгради, които по закон задължително подлежат на сертифициране. Общо до момента за изразходване на енергия най-много са изследвани болниците - 472.

По-ясно поне от статистическа гледна точка стоят нещата със средствата, отпускани от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Международният фонд "Козлодуй", създаден да финансира последиците от предсрочното спиране на малките реактори в атомната централа, се включи с 25.2 млн. евро в кредитната линия за енергийна ефективност на ЕБВР на обща стойност над 300 млн. евро. Парите се използват както за финансиране на мерки за енергийна ефективност, така и за производство на алтернативна енергия.

За бизнеса ЕБВР отпуска заеми чрез ОББ, МКБ Юнионбанк, Уникредит Булбанк, Пощенска банка, Райфайзенбанк България, Банка ДСК и Пиреос банк. Българските кредитни институции участват в проектите с около 70-75% от общата инвестиция. При одобрението на проекта ЕБВР назначава независим енергиен експерт, който да удостовери, че е изпълнен според критериите на кредитната линия, и едва след това банката възстановява част от парите. Безвъзмездната помощ за енергийна ефективност при компаниите е до 15%, а за възобновяеми енергийни източници - до 20%. По данни на министерството до момента са финансирани 94 проекта. Средства се отпускат за комбинирано производство на топло- и електроенергия, смяна на горивото, реконструкция на енергийната инфраструктура, както и използването на биомаса, инсталации с биогаз, водни централи, слънчеви паркове и геотермални инсталации.

Неотдавна банката обяви, че отпуска допълнително още 20 млн. евро по линия за индустрията с участието на ОББ и Уникредит Булбанк. Средствата ще бъдат усвоени в рамките на 30 месеца. Задължително условие към проектите е те да водят до намаление на разхода на енергия с 20% и получателите им да не ползвали средства от други източници.

С кредитната линия за бита ЕБВР финансира монтирането на енергоефективни прозорци, изолация на стени, покриви, тавани, монтаж на слънчеви нагреватели, климатици и термопомпи. По тази линия фонд "Козлодуй" се включи с 14.6 млн. евро, а банката - с 50 млн. евро чрез Пощенска банка, Банка ДСК, Уникредит Булбанк, ОББ, Прокредит банк и Райфайзенбанк. Схемата за финансиране е аналогична с тази за индустрията и предвижда помощ до 20 или 30% от стойността на всеки успешно завършен проект. При дограмата например тя е до 350 евро, а за изолацията - до 450 евро. До момента по кредитната линия са сключени над 13 хил. договора.

Създаденият преди четири години фонд "Енергийна ефективност" финансира проекти на общините, за обществени сгради и предоставя гаранции при финансирането. За създаването му Глобалният екологичен фонд на Световната банка отпусна 10 млн. долара, правителството на Австрия - 1.5 млн. евро, и републиканският бюджет - 3 млн. лв. Новият закон за енергийна ефективност обаче предвижда да се създаде и държавно предприятие, подобно на ПУДООС в екологията, което да отпуска средства по проекти за енергийна ефективност, като според повечето експерти така ще се дублира дейността на фонда.

Няма орган, който да координира проектите, е основният аргумент за държавното предприятие на зам.-министър Валентин Иванов. Той обаче не можа да обясни какви ще са критериите за финансиране на отделните проекти. Идеята била освен със средства от бюджета предприятието да събира глобите за неспазване на закона. На въпрос защо, след като създават нова структура, не закриват старата отговорът на Иванов беше, че фондът е създаден с решение на парламента, макар че и промените се внасят с проектозакон, който пак ще се гласува от депутатите.

Енергийни експерти коментират, че създаването на новото държавно предприятие е атака срещу фонда, който е една от сравнително успешните форми на публично-частно партньорство. Като акционери в него участват "Бруната", Банка ДСК, "Лукойл България" и "Енемона". Схемата за финансиране предвижда отпускане на кредити със срок на погасяване до 7 години и лично участие на кредитополучателя от 15-25%. За последните години фондът е финансирал проекти за подмяна на улично осветление, саниране на сгради и подмяна на използваното гориво - общо 42 проекта за 15 млн. лв. в общини, болници и социални заведения.

Фирмите за енергийно обследване вече се обявиха срещу новия закон, защото допуска и надзорниците на строежите заедно с техническите ръководители да издават енергиен паспорт на сградите. Опасенията на Валя Узунова, управител на асоциация "Високотехнологични енергийни системи", са, че по този начин на пазара ще се появят компании, които ще издават фалшиви документи и ще уронят престижа на бранша. Тя изтъкна, че компаниите за енергийно обследване са инвестирали в уникален софтуер и специалисти, с каквито надзорниците не разполагат.

Енергийните паспорти ще са задължителни за новите сгради и за тези, в които се извършва ремонт. Според обясненията на изпълнителния директор на агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков паспортът ще е полезен за собствениците на жилища при продажба или отдаването им под наем, защото ще доказва качеството на имота. В закона е записано, че три години след пускането на нова сграда трябва да й се прави ново обследване, за да се потвърдят данните от паспорта. За одита ще плащат собствениците на апартаменти.

Освен паспорт сградите ще имат и сертификат за енергийна ефективност, който съществува и в момента и в зависимост от вида му освобождава част от тях от имотен данък. При сертификат за клас А не се плаща данък сгради за 10 години, а при клас Б - за пет години. В началото на миналата година след вето на президента от облекченията отпаднаха сградите, пуснати в експлоатация след 1 януари 2005 г., за които се смята, че вече се строят с енергоспестяващи технологии и за тях не са необходими допълнителни мерки. Таско Ерменков обясни, че според проектозакона и тези сгради може да получат данъчни облекчения, ако са реализирали допълнителни енергийни икономии от поне 25%.

Проблемът обаче е, че досегашните мерки явно не стимулират достатъчно бизнесът и домакинствата да инвестират сега в по-ниски енергийни сметки в бъдеще. А според бившия зам.-министър на енергетиката Ангел Минев и в новия законопроект липсва икономическа принуда, която да накара компаниите и бита да инвестират в енергийната ефективност.

Авторите на новите закон признаха, че е трябвало в много кратки срокове да подготвят проекта, защото очакват предупредително писмо от Европейската комисия за неспазване на договорени срокове. Законът трябваше да бъде приет още през юли миналата година и с него да се приложи директива 2006/32 за ефективността при крайното потребление и осъществяването на енергийни услуги. Целта й е да стимулира предлагането и търсенето на енергийни услуги. Закъснението е с две години, но може да бъде наваксано, ако има ясно разграничение на функциите на държавата и на бизнеса, коментира бившият зам.-министър на енергетиката Ангел Минев.