Някога във футбола се казваше, че отказът от отстъпление, борбата до последния сигнал и себераздаването дори и в най-безнадеждните ситуации са типични черти на германския национален отбор. На европейското първенство зрителите виждат всичко това накуп в един друг участник – Турция, който успя да обърне три наглед безнадеждни мача.

Исторически турският футбол е тясно свързан с германския манталитет, макар в селекцията на Фатих Терим да присъстват само двама играчи от Бундеслигата. Но при 2 милиона турска общност в Германия и десетки футболисти, израснали в местните школи, се оказва, че типичните немски качества могат да бъдат усвоени и приложени в практиката. В полуфинала на Евро 2008 типичният и придобият непредвидим отборен дух ще си дадат среща. Въпросът кой ще спечели се оказва истинско предизвикателство за психолозите и аналитиците на поведението и културните взаимовръзки.

"Турците показаха досега в турнира, че никога не можеш да ги отпишеш, независимо какъв е резултатът и колко време остава", твърди селекционерът на Германия Йоахим Льов, който беше начело на "Фенербахче" в периода 1998-1999 г., а след това за кратко и в "Аданаспор".

Германските ценности може да били внедрени в турския лагер от "германците" Хамит Алтънтоп и Хакан Балка, които са родени и са започнали да тренират футбол в Гелзенкирхен и Берлин. Алтънтоп дори има ролята на разузнавач, тъй като петима от съперниците в сряда в Базел са негови съотборници в "Байерн". "Непрекъснато говорим за тях. Той ни дава ценна информация и ще продължи да го прави", коментира Семих след тренировката в понеделник.

Алтънтоп и Хакан са част от дългия списък с играчи, които са родени в Германия и биха могли да играят за Бундестима, но са предпочели да се изявяват за страната, откъдето са корените им. Подобно решение за себе си са взели и много други, като Юмез Давал, Йълдърай Бащюрк, братът на Хамит – Халил Алтънтоп, и Нури Сахин, когото мениджърът на "Арсенал" Арсен Венгер определя като един от най-големите таланти в европейския футбол.

В долните дивизии в Германия понастоящем се подвизават десетки клубове с предимно турски футболисти. Някои от играчите успяват да пробият до елитните клубове, но едва наскоро федерацията започна да се обръща към тях като възможни попълнения за националния отбор.

Единственият 100-процентов турчин, който някога е играл за националния отбор на Германия, е Мустафа Доган. Той записа само два мача преди около десетилетие. До известна степен турското влияние беше застъпено от записалия 36 участия Мемет Шол, който е роден като Мехмет Юксел от турски баща и майка германка. Той обаче е отгледан от втория си баща, от когото взима фамилията и никога не е чувствал, че има силни културни връзки с Турция.

Германският съюз винаги е предпочитал да интегрира играчи с произход от други държави и истинското доказателство са нападателите в настоящия тим на селекционера Йоахим Льов. Мирослав Клозе и Лукас Подолски са родени в Полша, Оливер Ньовил е роден в Швейцария, Кевин Курани е роден в Бразилия, но е израснал в Панама, а корените на Давид Одонкор са от Гана.

Преди около 10 години турската федерация отвори офис в Кьолн, за да следи талантите с турски произход в европейските първенства и да ги връща у дома. Целта минимум е да ги убеждава да играят за Турция, ако им се даде шанс. "Ако убедим някого, германската федерация не може да направи нищо, за да промени мнението му, дори с 10 треньори или психолози", казва спортният директор Метин Текин пред германския вестник TAZ. Той оценява около 200 турски футболисти на година. Според него Германия е направила грешката, че от "десетилетия не обръща внимание на играчите с турска кръв".

Времената обаче се менят. Сега германските власти се опитват да разчупят традиционния модел и вече са привлекли няколко млади таланти в младежкия национален отбор - Сердар Тасчъ, който миналата година стана шампион с "Щутгарт", Месут Йозил, който преди играеше за "Шалке", а сега е във "Вердер" и Баръз Йозбек, който е израснал в Германия, но играе за "Галатасарай".

"За повечето играчи от турски произход, решенията се взимат заради семейно влияние", казва бившият национал Матиас Замер, понастоящем спортен директор в Германския футболен съюз.