Монополи в опит за саморегулация

Могат ли ВиК дружествата, електро- и газоразпределителните компании и топлофикациите сами да определят изискванията към качеството на предлаганите услуги и тарифите, без да ощетяват клиентите си, заедно да решават спорове помежду им? Разговорът по този казус на българска почва започна в началото на тази седмица на кръгла маса с участието на компаниите, потребителските организации и еврокомисаря за защита на потребителите Меглена Кунева. До подписване на предвиденото споразумение за сътрудничество между дружествата не се стигна, но бяха създадени работни групи с участието на Асоциацията на топлофикациите, "Овергаз", "Софийска вода" и собствениците на електроразпределителните дружества CEZ, Е.ОN и ЕVN. Целта е на финала да се стигне до приемането на Харта за защита на потребителите и правила за саморегулиране.
Малко предистория - през май Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) прие програма за сътрудничество с еврокомисаря Кунева. Управителният съвет на работодателската организация реши да проучи европейския опит и да създаде Обществен съвет за въвеждане на саморегулациите в най-важните отрасли на икономиката.
Първият опит за секторна саморегулация беше в рекламата. През 2001 г. бе създаден Обществен съвет с участие на рекламодатели, рекламни агенции и медии, но допреди два месеца той изобщо не функционираше. Явно пред заплахата да се окажем в нарушение на нова евродиректива за аудио-визуалните услуги, която задължават всички страни в ЕС да прилагат саморегулация в рекламата и влиза в сила през 2009 г., беше избран нов управителен съвет, който започна работа по създаването на етичен кодекс.
Непрекъснатото
недоволство от качеството на услугите
при продажбите на ток, вода, газ и парно е сигнал, че държавният регулатор не насмогва на монополистите и има нужда от още един канал за контрол, какъвто всъщност е саморегулацията. Примерите са много - нова санкция до 1 млн. лв. заплашва CEZ заради неспазване на формулата за изчисляване на месечните сметки за ток при въведеното от май тримесечно отчитане. През миналата година ДКЕВР отчете, че жалбите на потребителите са се увеличи с повече от 10% в сравнение с 2006 г., като най-много са оплакванията от топлофикациите. Най-голям - почти 40%, остава делът на недоволните от неправилно отчетени топломери, електромери и сгрешени сметки.
Най-голямата победа за потребителите е спечелената битка с ЧЕЗ за изпращане на сметките в запечатани пликове, смята секретарят на федерацията на потребителите Павел Кърлев. Националният омбудсман Гиньо Ганев обаче не можа да се пребори пред съда да се забрани на топлофикациите да вадят изпълнителни листове само с извлеченията от неплатените сметки.
Практиката на ДКЕВР да сплашва електроразпределителните дружества чрез високи глоби за некоректни сметки или прекъсването на тока досега е безрезултатна. През миналата година всички дружества бяха глобени заради неправилно отчетени електромери при промяната на тарифите и всички оспориха наказанията в съда.
Не мисля, че трябва да се говори за промени в законодателството, а трябва да се види къде може да се използва ефективно саморегулацията, смята еврокомисарят Меглена Кунева. Според нея компаниите трябва да изградят доверие у потребителите, да има ефективен механизъм на контрол и санкции.
Газоразпределителните дружества вече се опитват да се саморегулират. Преди повече от две години те създадоха асоциация "Природен газ", в която участват "Булгаргаз", разпределителните дружества на "Овергаз", "Ситигаз" и Черноморската технологична компания (ЧТК). Сред задачите на асоциацията са повишаване на квалификацията на кадрите. Изпълнителният директор на "Овергаз" Сашо Дончев коментира, че какъвто и контрол да се приложи към компаниите, той не върши работа, ако те не предлагат услуги в интерес на потребителите.
В България енергийните компании могат да помислят за създаването на
енергиен омбудсман
какъвто във Великобритания има от три години, смята председателят на Българската асоциация на енергийните консуматори Николай Минков. Той припомни, че структурата е създадена на Острова заради жалбите на потребителите от некоректните сметки и по искане на местния регулатор. В България подобна структура може да обхваща енергийната индустрия и ВиК дружествата. Във Великобритания омбудсманът се финансира от шестте най-големи енергодоставчици British gas, Nwy Pridain, Scottish gas, ЕDF Energy, Scottish power, Рowergen, Southern Electric. Предлаганите от него услуги са безплатни, разглеждат се жалби на потребителите от доставчици.
Компаниите в България твърдят, че не стоят със скръстени ръце. "Постарахме се да изградим лесно достъпни услуги за клиентите, организираме кампании как, къде и какво се плаща", коментира старши вицепрезидентът на Е.ON България Антония Кръстева. Сред плюсовете тя включи изграждането на кол-център и ремонтирането на съществуващите центрове за обслужване на клиенти. Кръстева, както и представителите на останалите ЕРП-та обаче посочиха, че заради орязаните от регулатора инвестиции в мрежата качеството и надеждността на електроснабдяването няма да се подобри.
Омбудсманът - разследва и отсъжда От тази година по силата на нов закон британските енергийни компании са длъжни да компенсират потребителите. На компания без схема за компенсиране можа да й се отнеме лицензът. Омбудсманът във Великобритания е независим от регулатора и правителството, има и разследващи функции. Разследването се извършва от 30 служители. Решението на омбудсмана е задължително за доставчиците и те нямат право да откажат да го изпълнят. Коректните компании, които веднага и по подходящ начин се извинят на потребителите за грешките си, обаче се награждават с до 5 хил. лири от финансите на Службата на омбудсмана, която се издържа с вноски на самите доставчици. Кодекс на производителите на безалкохолни напитки Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България вече прие свой кодекс за продажбите. Според него компаниите трябва да се придържат към добрите търговски практики и да не подвеждат потребителите, да не експлоатират детското въображение с очаквания за продукта и в рекламата да не се обръщат с директни послания към родителите да им купуват продукта. Компаниите се задължават да представят точно характеристиките и качествата на предлаганите напитки и да информират, ако са нискокалорични. Те са задължават да не пускат рекламни игри, които стимулират прекалената консумация. Браншовата организация има и свой съвет за саморегулация. |