Конкуренцията за излишъка се изостря
Тази година апетитите към бюджетния излишък се събудиха отрано и в публичното пространство вече се въртят няколко версии за това накъде ще се насочат допълнителни средства.
Най-сериозният конкурент на корветите е любимото инфраструктурно перо на управляващата коалиция - пътищата. 88.4 млн. евро е общата стойност на десетте проекта по програма ФАР, при които София сама спря еврофинансирането заради липсващи правила и процедури и за които за момента се търси друг финансов източник. На парче от излишъка, с което още тази година да започне дострояването на магистрала "Тракия", се надява и регионалният министър Асен Гагаузов. "Тракия" беше посочена като най-удачен вариант и от зам.-председателя на НДСВ Милен Велчев. Като друг източник за дострояването на магистралата, за първото разширение на Околовръстното шосе на столицата и за отчуждаване на терени заради връзката между "Тракия" и "Хемус" неотдавна Гагаузов посочи и структурния резерв в бюджета.
Той обаче може да се ползва само за структурни реформи, в случаи на бедствия и за поддържане на фискалната устойчивост. Въпреки уверенията на регионалния министър финансовият Пламен Орешарски още не е внесъл предложението да се теглят пари от структурния резерв.
Така че може да се очаква до излишъка да опрат и 5-те километра от Околовръстното шосе, чиято цена Асен Гагаузов неотдавна характеризира с думите "свят ще ви се извие".
От няколко седмици и здравният министър Евгени Желев говори за необходимостта още тази година парите за здравеопазване да се увеличат поне с 10%. На два-три пъти той спомена възможна актуализация на бюджета в тази връзка, но според източници от БСП по-скоро става дума отново за разпределението на бюджетния излишък.
За разлика от миналите години през тази управляващата коалиция се кани да започне харченето на излишъка още от лятото, защото отново се очертава сериозно преизпълнение на заложените 3% от БВП, или 1.851 млрд. лв. Според различни оценки реалният излишък ще надвиши близо два пъти планирания. Само за първите четири месеца на годината той достигна рекордните 2.704 млрд. лв. През 2007 г. правителството събра от данъкоплатците над 3.5 млрд. лв. в повече и в края на годината ударно изхарчи близо 1.4 млрд. от тях по непрозрачен начин.
Засега сред плановете на тройната коалиция не присъства единствено вариантът, препоръчван от анализаторите като най-удачен за оползотворяване на събраните отгоре средства - да се вложат в Сребърния фонд, който трябва да подпомогне пенсионната система, притисната от демографската криза в страната.
| Изборът на "Армарис" Конкурсът за 4 многоцелеви корвети, обявен от Министерството на отбраната, започна в началото на 2005 г. Документи подадоха германските компании "Люрсен Верфт" и "Блом и Восс" - част от "Тисен - Круп", италианската "Оризонте навал системс", испанската "Изар", френската "Армарис", холандската "Мерведе" и норвежката "Кьонсберг". Първоначално за победител по ценова оферта беше класирана "Мерведе". След двумесечна оценка на офертите комисията по проекта поиска те да бъдат подобрени. Неофициално във военните среди се говореше, че фаворитът е ясен. След поисканото от министерството подобряване на офертите беше избрана "Армарис". По неофициална информация френската компания е получила оценка 7.22, а на второ място със 7.18 е била класирана "Люрсен". Според публикации лобистки интереси са повлияли избора. До момента обаче българската страна не е подписала класирането и не е обявила френската компания за победител. Най-често даваното обяснение е липса на средства за покупката. В същото време отпаднали от конкурса фирми чакат министерството да обяви официално победителя, за да заведат дела за непрозрачен конкурс, твърдят източници, близки до фирмите. Според запознати със сделката с "Армарис" с допълнителните разходи тя ще надхвърли 1 млрд. евро. Преговорите около нея бяха възобновени октомври миналата година при посещението на френския президент Никола Саркози в София. Тогава двете държави поеха ангажимент за дългосрочно партньорство в отбраната и военноморските сили, началото на което да бъде строителството на корвети за военния ни флот. В края на 2007 г. премиерът Сергей Станишев изпрати писмо до Министерството на отбраната, с което дава ход на сделката. Макар през декември правителството да взе решение за покупка на две белгийски фрегати и един минен чистач втора ръка, тогавашният военен министър Веселин Близнаков и премиерът обявиха, че това не противоречи на проекта за френските корвети. Според тръжните параметри проектирането и изработването на пилотния кораб трябва да стане за 24 месеца, а строителството на всичките четири корвети - за около 7 години. Свръхтехнологията GOWIND Новите свръхтехнологични корвети, тип GOWIND, са последна дума на техниката, с пълен комплект системи за борба срещу въздушни цели (с 16 ракети със среден обсег Aster 15), с кораби и брегови цели (8 ракети Exocet MM40 Block3 с обсег 180 км) и модерни торпеда срещу подводници. Те имат 3D радар. На всеки от корабите има вертолетна площадка и хангар с цел от борда им да оперират поръчаните вече вертолети "Пантер". Бойноинформационната система SETIS гарантира сигурно функциониране и събиране на разузнавателна информация, която може да се предава онлайн към други кораби и брегови командни пунктове. Корветите GOWIND са унифицирани със строящите се във Франция и Италия нови европейски фрегати FREMM, които през следващите 40 години ще формират основната част на флота на НАТО в Средиземно море. Според специалисти те са предназначени основно за защита на по-големи плавателни съдове и няма смисъл да бъдат използвани в затвореното Черно море. Български военни специалисти коментираха, че страната ни първо трябва да реши дали ще развива дейност в Средиземно море и едва тогава да решава да купува такива кораби. Нуждите на армията Според актуализирания план за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили, известен като План 2015, основните приоритети са покупката на нови изтребители и изграждането на нова комуникационно-информационна система. Правителството вече поиска предложения от компании - производители на изтребители, като "Боинг", "Грипен", "Локхийд Мартин", "Дасо авиасион" и EADS още през 2006 г., но оттогава по това направление обаче няма развитие. Дори преговорите с доставчиците да започнат до края на тази година, те вероятно ще бъдат довършени от следващото правителство. Така модернизацията на военновъздушните сили, която според експерти е с най-голямо значение за отбраната, ще се забави още повече. За новите комуникации за тях до 2020 г. са отделени около 550 млн. лв., които се отпускат на части от бюджета всяка година. |