При споменаването на Южна Франция първата асоциация са плажовете по Ривиера. Само че през последните години все повече хора предпочитат пред прохладата на морския бриз тежката жега на вътрешността заради... маслините. Маслиновите горички, които са единственият източник на сянка в този почти пустинен район на Франция, се редуват с безкрайните лавандулови полета.

Сезонът започва в края на октомври и приключва през март, тогава има и най-много посетители в къщите, където се произвежда зехтин. От ноември до март всяка събота и неделя вратите им са отворени за посетители, а през останалата част от годината само отбрани клиенти имат достъп.

Лек аромат на бадем с дъх на анасон и трева, докато са още зелени, и топъл лешников вкус с нюанс на артишок и сушени плодове, когато са добре узрели. Няма човек, който да не се впечатли от такова описание, но всеки може да се увери в това лично. Всяка къща, където се произвежда течното злато, както по Средиземноморието наричат зехтина, предлага дегустация на продуктите си, с което привлича като магнит познавачите, някои от които често пристигат направо с частния си самолет в двора на производителя.

Повечето обаче предпочитат колата, за да стигнат дотук - кантонът Левенс, близо до Ница. Повече от милион дървета растат в района, половината са т.нар. плод на Кайтие или маслината от Ница, която расте единствено по Средиземноморските Алпи и е гордостта на района. Повече от 2000 семейства се занимават с отглеждането и производството на маслини по типичните за Южна Франция сухи естествени земни тераси, което е и един от гарантите за съхраняване на района в този му вид, като противотежест на галопиращата урбанизация. Всичко се прави на ръка - брането, мариноването, пресоването.

Средно на сезон се произвеждат по 2500 тона маслини, от които се извличат 450 тона зехтин, а пресоването става в някоя от 27-те мелници в околността и задължително е едно и студено. Освен с качеството зехтинът тук е известен и с високата цена - половин литър от зелени маслини започва от 20 евро. Откакто лейбълът A.O.C. (Appelation d'Origine Controlee), в превод "продукт с контролиран произход", гарантиращ чистия произход на даден продукт и опазването на средата, в която е произведен, цената и търсенето на маслиновите продукти от района на Прованс Алп Кот д'Азюр, отбелязват истински бум за радост на местните производители.

Мелниците за маслини, които за половин век почти изчезнаха, през последните години изживяват втора младост. Тези в Кастание и Ла Рокет сюр Вар, които изглеждат, сякаш са илюстрация към книгите на Марсел Паньол, са една от най-посещаваните спирки по време на сезона. Размачкването на маслините е една от главните атракции, както и никой не отказва на посетилите да повъртят ръчката на пресата. На тръгване всеки отнася със себе си и брисода - прясно изпечен домашен хляб с маслини и натъркан с чесън, полят с непречистен зехтин.