- Този въпрос още не е обсъждан в Българския енергиен форум. Актуализираната енергийна стратегия трябва да отговори на въпросите кои политики и проекти са приоритетни, дали ще произвеждаме енергия само за страната, или планираме експанзия в региона чрез износ, придобиване на активи, участие в други регионални проекти. И най-важното - какво ще струва това на българския потребител, ще плаща ли той съотносимо по-евтина енергия.

Обикновено големите ядрени проекти са свързани с тежки инвестиции, които се изплащат дълго, и това е рискът при тях. При екстензивна политика за изграждане на много нови мощности българският потребител може да се окаже в ситуация да плаща много по-скъп ток на вътрешния пазар, а да се изнася на по-ниска цена. Преди приемането на новата стратегия трябва да бъде направен анализ на регионалния пазар, за да не се окаже, че за изградените нови мощности няма пазар извън България. Лансираните идеи за изграждане на четири нови ядрени реактора по 1000 мегавата (МВт) са мегаломански и абсурдни. Има опасност да произвеждаме една от най-скъпите електроенергии в Европа и за това има разчети.

- В новата енергийна стратегия трябва да има балансиран подход между изграждане на нова ядрена мощност, централи на въглища, възобновяеми източници и интензификация на енергийната ефективност. Доколкото ми е известно, в плана за развитие на генериращите мощности на НЕК балансът не отчита бъдещите мощности от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Има известно основание, защото част от тях са с непрогнозируемо и нестабилно производство, налага се да бъдат дублирани "горещо" с други мощности заради специфичното си производство. Те обаче не трябва да се отписват от балансите, защото България има голям ресурс от такива източници и трябва да следваме европейската енергийна политика на приоритетно изграждане на ВЕИ. Всички обаче трябва да са наясно, че повишаването на производството от тези мощности неминуемо ще доведе до повишаване на продажната цена на тока, защото енергията от ВЕИ се изкупува на значително по-високи цени от другата.

В момента за присъединяване са заявени нови генериращи мощности от ВЕИ за над 3800 мВт - основно вятърни паркове, като около 2800 мВт от тях са в Североизточна България. Има интерес за изграждане на над 250 мВт в Южна България, както и между 40 и 50 мВт от централи на биомаса. Ако допуснем, че е реалистично 15% от тези проекти се реализират до края на 2010 г., няма вероятност България да изпълни ангажимента си за 16% дял на ВЕИ в производството на енергия към 2011.

- Според анализ на "Енергопроект" още от 2000 г., съпоставящ нова мощност в АЕЦ "Белене" с подобен вариант, изграждането на седми и осми блок в АЕЦ "Козлодуй" има редица предимства - добре изследвана и лицензирана площадка, няколко добри варианта за разполагане на съоръженията, налична инженерна инфраструктура. Вече са изградени електроенергийни връзки, натоварени в момента под 50% заради спирането на трети и четвърти блок, наличен жилищен фон и изградена модерна система за радиационен контрол. Вариантът с нов ядрен блок в АЕЦ "Козлодуй" ще спести поне 400 млн. евро на инвеститора. НЕК може да "продаде" на бъдещия инвеститор тази инфраструктура и неговото участие може да бъде "безплатно" в рамките на такъв един апорт.

- За жалост лансирането на този проект е начин да се притисне "Атомстройекспорт" за преразглеждане на проекта "Белене", както и напомняне към фирмата да ускори реализацията му, защото всяко забавяне причинява огромни щети на НЕК. Като ядрен специалист ми се иска да видя открит търг за изграждането на седми и осми блок в АЕЦ"Козлодуй" подобно на турския проект в Акуйу, като всички кандидати бъдат равнопоставени и към тях да бъдат предявени еднакви икономически и технически изисквания. Процедурата за АЕЦ "Белене" започна като проект за довършване на съществуващия блок и по тази причина се изискваше офериране само на ВВЕР технологии. Впоследствие търгът се модифицира в изграждане на реактор от ново поколение без довършване на започналия, но други кандидати за реактори от същия тип, макар и с друго наименование, вече нямаше. Според мен в търга за Белене можеха да бъдат оптимизирани редица важни условия като изискването за най-съвременни технологии за преработване и съхранение на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво. Все още е открит въпросът докога отработеното ядрено гориво ще се транспортира в Русия, ще приемаме ли обратно, откога и при какви условия високоактивните отпадъци от преработката му. Доколкото ми е известно, част от анексите по договора с "Атомстройекспорт" все още не са подписани. Не е ясно и какво е закъснението до момента.

- По поръчка на Българския енергиен форум бе проведен анализ на сценариите за реализация на проекта при различни финансови и експлоатационни условия, закъснения, структура на бъдещите разходи. Не искам да обявявам резултатите, докато не станат ясни условията за финансиране. Най-тежко отражение върху икономическите параметри на проекта имат евентуални закъснения, бъдещите експлоатационни разходи и структурата на финансиране. Липсата на компонентата собствени средства във финансирането на проекта го оскъпява силно и чувствително повишава цената на електроенергията.

- Инвестицията в енергоспестяване е два пъти по-ниска, отколкото в генерираща мощност, която ще произвежда електроенергия, равна на спестената. Потенциалът за енергоспестяване, който ще бъде реализиран в следващите 10-20 години в България, трябва да бъде отчетен при разработването на актуализираната енергийна стратегия. В момента в България има достатъчен финансов ресурс за проекти в енергийна ефективност, но все още няма съществен интерес от индустрията и потребителите, което се дължи на все още ниската цена на електроенергията и природния газ. От друга страна, наблюдаваме странен инертен процес в индустрията, при който производителите се задоволяват с увеличаващите се разходи на енергия, като намират пазарни ниши за продукцията си. Тази ситуация не може да продължи безкрайно дълго заради ръста в цените на петрола и природния газ.

В момента по кредитните линии за енергийна ефективност за индустрията се ползва гранд от 15%, което е привлекателно за големите потребители. Малките и средни компании обаче все още не си позволяват инвестиции в енергийна ефективност заради очевидно недостатъчните стимули и сравнително високия според тях риск в такава инвестиция. Независимо че тази инвестиция ще ги направи по-конкурентоспособни.

- Няма такива, но има проблеми от друго естество. Според енергийния закон НЕК и електроразпределителните дружества трябва да присъединяват мощности от ВЕИ "приоритетно". Тук започват проблемите, защото не става ясно приоритетно пред кого - пред болница, детска градина, голям ТЕЦ или други. Двата участника в процеса - инвеститор и НЕК1, не са равнопоставени. Вменяват се задължения само на НЕК, които са принудени да правят разходи за проекти, заявени прибързано и непрофесионално, без анализ на потенциала на енергийния източник. Част от тези инвеститори впоследствие се отказват от проекта или избират погрешно оборудване, без да информират НЕК, което води до хабене на огромни средства, преразглеждане на концепцията за развитие на мрежата по региони, забавяне на други проекти и т.н. Необходимо е час по-скоро да бъдат направени промени в законодателството и наредбите, които да внесат ред и равнопоставеност на двете страни в процеса. Необходимо е от бъдещите инвеститори във ВЕИ да се изисква повече техническа информация за целесъобразността на проекта и осигуреното му финансиране, както и финансови гаранции, покриващи разходите на НЕК по проучванията за присъединяване.

Българският енергиен форум лансира и идеята за регионални квоти на мощностите от ВЕИ. Така инвеститорите и НЕК ще имат възможността да планират дейности си дългосрочно, с минимални разходи и с ясни гаранции за сроковете на присъединяване. НЕК ще може да планира по региони инвестиционните си програми за развитие на мрежата. Въпросът с квотите може да бъде решен на експертно ниво в зависимост от потенциала на отделните източници в даден регион. Но във всички случаи разпределянето на квотите трябва да става от ДКЕВР на основата на открити тръжни процедури.

- Със сигурност в контекста на това как ще се отрази на потребителя. Сигурен съм, че болшинството от нас не се интересува от това дали ще станем енергиен център или не, а от това на каква цена ще плащаме ток и парно. Новата енергийна стратегия трябва да стъпи на следните постулати: до 20 години да се разчита на досегашните енергийни технологии, а след това - на новите, например водородната енергетика, ядреноенергийния синтез или ядрената енергетика от ново поколение. Това означава, че основните стълбове на енергийната стратегия на България до 2028 г. биха могли да бъдат изграждане само на един нов ядрен блок в АЕЦ "Козлодуй", на една нова мощност с нулеви емисии в "Марица-изток", 20% енергоспестяване, 16% възобновяеми енергийни източници и поне 100-150 мВт в нови когенериращи мощности.