Фарът на Шабла е най-впечатляващият у нас, казва Бела. "Резбовани, дървени перила, перфектна замазка, сводове от камък... Все неща, които говорят, че когато е правен, строителите му не са бързали. За подобно място е някак странно да видиш подобна прецизност, вложена дори в най-малките детайли.

На другия полюс е Екрене. Той е най-тъжният фар. Макар да се намира във вилна зона (на Кранево - бел. авт.), той изглежда ужасно запуснат и забравен от всички. Фарът на Емине е най-романтичният, а най-времевият абсурд видях на фара на Евксиноград", продължава разказа си Бела.

През лятото на 2006 г. въоръжена само с велосипед, палатка, разказа на Милан Асадуров за фаровете по българското крайбрежие и наръч документи от Министерство на отбраната за допуск до всички навигационни съоръжения по крайбрежието, тя прави първото и единствено по рода си пътешествие по българските фарове. Изненадващо е, но техният брой се оказва общо около 40.

Бела всъщност е Бела Бенова, д-р по автоматизация в Техническия университет в София, с дисертация във френския град Бетюн. Тя е специалист по звукостудийни технологии и продуцентство и в момента работи във финансовия отдел на IBM в България. Родена е през 1979 г. във Варна, но от шестгодишна живее със семейството си в София. Казва, че има много детски спомени, свързани с взирането към примигващата светлина на фар Галата.

Списъкът на интересите е подобаващо дълъг. Занимава се с фотография и има участия в редица изложби и конкурси, пише стихове и проза. Има трайни интереси в спорта и се оправя почти перфектно в стрелбата с лък и арбалет, с карането на кънки на лед и ролери, с ездата, тениса, бадминтона, бягането, карането на велосипед, йога.

Идеята за "различното" пътешествие й хрумва случайно. "Реших, че искам да посетя всички фарове на Черно море. После, като размислих, сметнах, че далеч по-разумно и не толкова амбициозно е да започна с България. Впоследствие, тъй като от повече от четири години се придвижвам само с велосипед, дойде идеята да направя прехода с него. Оказа се, че режимът за достъп е много сложен, че трябва специално разрешение от Министерството на отбраната, но с помощта на приятели успях да получа разрешение за снимки на всеки фар.

Естествено, с придружител. Разрешението беше с валидност за около два месеца. Четири дни преди началото на експедицията катастрофирах, счупих крайник и се наложи да отложа, докато се оправя поне отчасти. Срокът на разрешението течеше, а аз изоставах от графика. Наложи се да правя нови уговорки, защото хората, които си бяха взели отпуски, не можеха да ги променят.

Трябваше да кача Google Earth на GPS-а, защото смятах да ползвам малко познати и преки пътеки, където това е възможно. Понякога се оказваше, че пътят свършва в морето - като между Балчик и Албена, или насред скалите - като до Синеморец. Трябваше да си пазя гърба след катастрофата, а раницата ми тежеше неимоверно - имах нужда от доста неща от първа необходимост. Успях да намеря приятели, които да ме придружават в части от пътя и тръгнах", разказва Бела. Датата била 17 август.

Няколко дни по-рано Бела и приятели посещават фара на Галата. "Говорих си много дълго с Трифон Трифонов, който ми обясняваше в продължение на часове. Тогава за първи път влязох и в сградата на стария фар. Той е запуснат заради свлачището под него. Много трудно излязохме до площадката, люковете се бяха изкривили и трябваше да ги къртим, за да изпълзим", добавя Бела.

Въпреки че планът бил да премине по пътя от Дуранкулак до Резово, отправната точка била Варна. "Исках да снимам фаровете от различни ъгли. Заради изоставането от графика обаче имах доста по-малко време от първоначално планираното. А не можеш да отидеш, да щракнеш няколко кадъра и да си заминеш. На всеки фар трябва да му отделиш време, да пробваш светлината, да напаснеш времето.

Аз нямах такова. Част от маяците, като Емине, реално посетих два пъти. На отиване към Резово с колелото не успях да вляза, а на връщане приятели ме прибраха с багажа с един ван и спряхме пак там, за да направя снимки и да се срещна с хората, които го стопанисват. Разликата в двете посещения беше огромна. Първият път беше в един слънчев ден, а вторият - по време на буря със силен вятър."

Половината от спътниците на Бела били случайно срещнати хора. По-голямата част от пътя си обаче преминала сама. "Освен някои мои приятели имаше познати на мои познати, които веднага, щом споделих идеята, решаваха, че е чудесно да дойдат с мен. С някои от тях преживяхме невероятни моменти", разказва Бела.

Допълва, че една от най-колоритните й случки била на слизане от билото на Стара планина по преки пътеки от Емине към Елените и Св. Влас. "В един момент черното пътче излезе на брега. Видяхме един огромен последен модел джип, мъж и жена по бански във водата и... с коктейлни чашки в ръцете."

"Фаровете като навигационни съоръжения по Черноморието са около 40, а като сгради с навигационно съоръжение - десетина. Разбира се, най-известни са тези в Шабла, Калиакра, нос Емине, на островите Св. Иван и Св. Анастасия, Маслен нос... Последните три дори изискват по-специално разрешение. Когато започнах да ги броя, се оказа, че някои съм ги пропуснала.

Най-изненадани от моето присъствие бяха във военноморската база Атия. Там имаше палатков лагер. Беше изключително топло. Аз бях облечена неглиже - слизам от велосипед, а военните пригладени всички по устав. Половината поделение се изреди да ми предлага кафе, вода, чай... За да стигна до фара на о-в Св. Иван, пък трябваше да използвам лодката, която всяка сутрин кара новата смяна на фараджията в 7 ч. Друг транспорт нямаше."

Преди да тръгне, Бела нямала и представа, че фаровете у нас са толкова много. "Дотогава познавах основно Галата, фара на вълнолома във Варна и бяха видяла няколко други по Южното Черноморие. Дори на Шабла не бях ходила, а това е най-старото подобно съоръжение у нас. На повече от 150 години е. Построен е в 1868 г. Най-новият фар пък е "новият" маяк на Галата. Той е завършен през 2001 г. При посещението си на Калиакра попаднах на учение и почти през цялото време наблюдавахме изстреляните розови сигнални ракети", изрежда Бела.

"Всеки фар си има своя светлинна характеристика, която за мореплавателите има точно определено значение като ориентири за моряци и рибари", разказва още тя. Обяснява, че "най-стряскащата" гледка може да се види във фенерното отделение на фара в Евксиноград. "Мястото е много красиво и спокойно. Цялата постройка беше боядисана в яркобяло и беше потъмняла от времето.

Парапетите бяха от ковано желязо, с филиграни и в същото време с порутено стълбище, по което имаше умрели и дори изсъхнали насекоми. В самото отделение пък имаше старинен стол от XIX век, зацапан и прашен, дърворезби и изглеждаше така сякаш някой е наблюдавал и е напуснал за бързо. Мястото беше като от ретро снимка."

Точката на пътешествието й била сложена в Резово. Датата била 11 септември 2006 г. Равносметката след близо едномесечния й живот по пътищата били невероятните спомени, емоциите, много приятели по фаровете и обещанието за следващо пътешествие. Този път по фаровете на Румъния и останалата част от Черно море.