Шеметният възход на цените на петрола тази година до почти 150 долара за барел стресна потребителите и политиците по света, но има и по-лоша новина - ще трябва да се свиква с тази реалност, защото вероятно ни очакват още ценови върхове.

В продължение на две десетилетия цените бяха относително стабилни, но напоследък се повишиха 7 пъти от последното дъно от 20 долара за барел през 2001 г. По-голямата част от поскъпването е събрана в тази година - в първия ден на търговия за 2008 г. бе премината психологическата граница от 100 долара. Оттогава поскъпването е 45%.

На този фон усилията на политиците да свалят цените изглеждат безнадеждна загуба на време. Поскъпването е толкова бързо, че се създава усещане за ценови балон, но проблемът е, че балоните може да се запазят доста дълго, коментира Стивън Торнбърг, ръководител на анализаторската "Трийднидъл асет мениджмънт".

Глобалното търсене от близо 86 милиона барела на ден почти се изравнява с доставките, а  ръстът на производството изостава от търсенето на развиващи се икономики като Индия и Китай. Сочейки именно силата на азиатския апетит, "Морган Стенли" прогнозират 150 долра за барел около празничния за САЩ уикенд, който обикновено е един от най-натоварените дни за пътувания. В петък цената почти стигна 146 долара. Но биковете не са си тръгнали от пазара - "Голдман Сакс", най-голямата инвестиционна банка в стоковите пазари, очаква 200 долара за барел в следващите 2 години.

Няма спор, че по света потребителите вече започнаха да пълнят по-малко резервоарите, но малко може да се направи в транспорта. "Трябва да отидеш на работа каквато и да е цената. Фундаменталното търсене заради транспорта и енергетиката трудно може да бъде изключено от пара", обяснява Торнбър.

Устойчивият период на растеж на световната икономика се дължеше основно на относително евтина енергия и днес политиците се опасяват, че безпрецедентното поскъпване на петрола ще сложи край на това. "Колкото по-дълго останем на високите цени, толкова повече индустрии ще пострадат", твърди Колин Мортън от "Ренсбърг фънд мениджмънт".

Дори петролните компании сочат, че приходите им намаляват. "Хората си мислят, че при 140 долара за барел трупаме истинско богатство. В действителност ние плащаме цяло богатство под формата на данъци, а най-печеливши са държавите с петролни залежи", смята Антонио Бруфау, главен изпълнителен директор на "Репсол". Страните от Персийския залив, даващи почти една четвърт от петрола в света, от своя страна страдат от инфлация, тъй като обвързаните с долара местни валути привнасят високи цени. Слабият долар наистина носи част от вината за поскъпването на петрола и другите стоки, търгувани в американска валута, тъй като инвеститорите си опитват да се застраховат срещу инфлацията и да търсят убежище от бурята по фондовите борси.

За централните банкери петролът е огромна неприятност, защото той подсилва ефекта на забавянето на икономическия растеж и надува инфлацията. Изглежда логично лекарството за тази болест да са по-високите лихви, но масово се усеща страх, че подобна стъпка още повече би влошила положението. Мнозина икономисти сочат, че решението едва ли е и в ограничаване на търсенето в развитите икономики. Обяснението е, че макар и с по-бавни темпове, но развиващите се пазари ще продължат да гълтат петрол и да надуват цените, които на местните пазари са относително ниски, защото са субсидирани. Според генералния секретар на ОПЕК там литър бензин е по-евтин от литър бутилирана минерална вода.

Много политици на Запад са изкушени да хвърлят вината за скъпите горива върху още един фактор - играчите на стоковите пазари. В САЩ вече си пробиват път няколко проектозакона срещу спекулантите, като първият от тях вече бе одобрен в долната камара на Конгреса с 402 срещу 19 гласа. Италия, Австрия и дори Саудитска Арабия обвиняват борсите за високите цени. Сп. "Икономист" разказва за техните мотиви - тези държави сочат връзката между обема на транзакциите на пазарите за фючърси и цената на петрола. От 2004 г. насам търговията с петрол в Ню Йорк почти се е утроила, същото се е случило и с цената.

В търговията с петрол освен традиционните играчи се включиха не толкова опитни като пенсионни фондове и дори индивидуални инвеститори. На теория това води към балон на цените, надуван от хора, залагащи, че те ще продължат да се покачват. Получава се нещо като порочен кръг, в който ключово значение има новата вълна от инвестиции, а не неадекватни на търсенето доставки.

Действителността е по-различна, защото инвестициите в петролни фючърси не са толкова големи на фона на глобалната търговия с нефт. Фондовете, които политиците толкова са си харесали за изкупителна жертва, държат едва 12% от договорите на NYMEX и еквивалент от само 2%   потребление. Да не забравяме също, че тези играчи не купуват реално никакъв петрол, а залагат на посоката, в която ще поеме цената му. Валутата на тези договори са пари в брой, а не барели с петрол, и поради това няма ограничение колко договора можеш да сключиш. Но понеже те не контролират каквото и да е количество реален петрол на пазара, залозите имат същия ефект върху цената му, колкото тези за резултатите от футболни мачове.

Да, тези играчи влияят на цените, но по логика, свързана с реалното съотношение между търсене и предлагане на горивата, а не на борсовата спекулация. Идеята им е, че очакванията им за поскъпване не стигат до крайности, тъй като търсенето ще спадне и на пазара ще се окажат цели езера от непродаден петрол. Вярно е също, че търговията със стокови фючърси може да подаде сигнал за задаващо се поскъпване и това да привлече ята от спекуланти. Но в момента на пазара не се наблюдава стадно движение, т.е. инвеститорите не са изгубили връзка с реалността.

Няма данни и за заиграване от страна на производителите - специалистите са единодушни, че с изключение на Саудитска Арабия всички държави изпомпват колкото могат.

Спекулантите са и важна контратежест в трудни времена - те помагат на авиокомпаниите и големите потребители на петрол да се застраховат срещу растящите цени и да намалят риска. От друга страна, благодарение на тяхната дейност страните производители могат да прогнозират приходите си, да се развиват по-спокойно и да вземат по-евтини кредити. В крайна сметка това би трябвало в дългосрочен план да понижи цените. Опитите на политиците да бъде задушена спекулативната игра ще направят живота много по-труден и по-непредвидим, а петрола - още по-скъп, твърди "Икономист".