В рамките на една календарна година всеки ден Ванеса, журналист от The National Post в Торонто, променя по нещо в начина си на живот и го записва в личния си блог http://greenasathistle.com. Малките й стъпки за спасяване на планетата понякога са безобидни и смехотворни, има обаче и сериозни саможертви в модерния й "лайфстайл".

Започва от 1 март 2007 г. със замяна на хартиените салфетки, минава през бойкот на продукти със стиропор в опаковката. Стига до отказ на бутилираната вода, изключване на термостата, че дори и на хладилника. На деветия ден Ванеса решава да консумира само местна храна. Изхвърля грима, минава на биокозметика. Избира да се придвижва с колело...

Блогът й е приятен за четене, с чувство за хумор и самоирония, но най-интересните постинги идват след 365-ия ден, когато Ванеса е свободна да се върне към стария си начин на живот и от време на време споделя в блога каква е равносметката за планетата и за нея. Признава, че хладилникът й вече е включен заради млякото и хумуса въпреки заричанията, че няма да го ползва никога повече.

Именно заради липсата му през тази година открива богатството на сезонната храна. Но пък продължава само с градски транспорт и колело, храни се с био- и местни храни. Не може да устои и на изкушението да започне отново да се разкрасява с грим, затова пък разчита предимно на биомарките.

Отскоро обаче един от най-ревностните спасители на планетата предприе нова стратегия за промяна на обществените нагласи и поведение спрямо природата. WWF излезе с доклада Weathercocks and Signposts: the environment movement at a crossroads, който поставя под съмнение масовите кампании в стил "десет начина да намалите екологичния си отпечатък", насочени към отделния индивид. Организацията атакува зеленото консуматорство и социален маркетинг и предлага изцяло нова тактика, която тръгва от общите социални ценности и търси начините за ангажирането с тези ценности.

"Наложеният в момента модел за промяна на поведението набляга на малките и безболезнени стъпки и разчита на това, че веднъж предприели подобни стъпки, хората ще се мотивират да направят и по-съществени промени в начина си на живот, ще вземат активно участие в зелената кауза в по-широк обществен смисъл. При тази стратегия се разчита много на възможностите, давани от т.нар. зелено консуматорство - използва се пазарният принцип и се насърчава консумацията на екологични и устойчиви продукти."

Един от основните изводи в доклада е, че малките стъпки, дори когато водят до по-добро разбиране на природата, рядко са последвани от знаци на по-дълбока промяна, каквато всъщност е необходима. "Защо да подкрепям такси за въглеродни емисии, след като ме накараха да повярвам, че като сменя обикновените си крушки с енергоспестяващи, нещата ще се оправят."

Малките усилия, които човек полага, отклоняват съзнанието от необходимостта от по-радикални промени в нашето общество. Активните консуматори на био- и устойчиви стоки, които преливат по щандовете, очакват търговските марки, а не правителствата и обществото да решат проблемите с промяната в климата - и всичко това, докато екологичният отпечатък и въглеродните емисии продължават да се увеличават, се казва още в изследването.

Трайната промяна в отношението на хората към околната среда изисква да се стигне до ценностите, които ги мотивират при вземане на решения, вместо да се прелъстяват с неприсъщи им желания, е тезата на автора на изследването д-р Том Кромптън. Той смята, че причината за дадено действие има огромно значение и определя колко далеч може да стигне човек в дадена кауза. Теорията му е, че за да се надскочат тези малки стъпки, трябва да се засегнат истинските ценности на хората.

Такова е например усещането за връзка с естествената природа. Старият подход пропуска, че се стремим към един свят на устойчивост, който не предлага просто по-добро качество на живот, а е място, което е в съответствие с фундаменталните човешки ценности. Въпросът сега е как да се докоснат хората със силни и ценностни послания. Тази голяма стъпка може би ще направи WWF.

Иначе Ванеса вече направи своите изчисления - от огромния лист с 365 промени тя продължава да живее с 271 от тях - това е 74%, което е сериозна промяна в начина на живот. Тя вече е направила своята голяма стъпка. "Нека приемем планетата си сериозно, но да си оставим и малко пространство да се посмеем. Няма смисъл в това да сме категорично зелени докрай. Трябва да си позволяваме и отклонения, и малки прегрешения, защото никой не е съвършен", е мнението на Ванеса.