Рекордните цени на петрола неизбежно раздухаха и спор за ролята на борсовите спекуланти за поскъпването. На стоковите пазари играчите не търгуват реално с барели, а с договори за доставка на суровината, или т.нар. фючърси.

Цената, на която се договарят, се оформя от набор от фактори и основният сред тях са очакванията им за това дали нефтът ще поскъпне, или поевтинее към момента на доставката и реализацията. Проблемът е, че през последните месеци на стоковите борси се изсипаха огромно количество пари в ръцете на инвеститори без особен опит в тази търговия. Сред тях са дори пенсионни фондове, което накара мнозина анализатори да твърдят, че те изкривяват пазара.

Най-големият производител в света - Саудитска Арабия, предпочита да работи с фиксирани цени или малки движения около тях. Затова и от саудитците дойдоха остри критики, че спекулантите са виновни за удвояването на цената на петрола в рамките на последните 12 месеца. От друга страна, политиците в държавите потребители са под натиск от ядосаните си избиратели, на които трябва да обясняват, че проблемите са фундаментални, а не временни и разрешаването им изисква инвестиции.

Не всички от тях заобикалят темата за спекулантите. В САЩ, най-големият потребител на горива в света, вече са подготвени няколко проектозакона за ограничаване на прекомерната спекулативна игра. Сред тях са т.нар. Акт за прекратяване на петролните спекулации (End Oil Speculation Act of 2008) и Федералният акт за предотвратяване надуването на цените (Federal Price Gouging Prevention Act).

Мнозина анализатори обаче смятат, че спорът е изкуствен и обемът на инвеститорските средства отразява търсенето и предлагането на петролния пазар. "Тук се подминава ключовият проблем. Спорът е по-скоро семантичен", обяснява Майк Уитър от "Сосиете женерал" пред Ройтерс. "Финансовите потоци следват логиката на фундаменталните фактори. Голямата промяна е, че те се основават на дългосрочните, а не на краткосрочните фактори", допълва той.

Онези, които вярват в разума на пазара, смятат, че всяка спекулация осигурява жизненоважна ликвидност и в крайна сметка определя цена, на която доставките ще отговорят на търсенето. "Като опитен търговец на фючърси съм се научил, че цената носи послание за сегашните и бъдещите условия на баланса търсене-предлагане", разказва Хилари Тил от "Примия кепитъл мениджмънт". "Когато има бързо поскъпване, получаваш сигнал за предстоящ дефицит и чрез новата цена се търси равнището на нови доставки или, за съжаление, на нови ограничения. Разбира се, точно сега това не е най-популярното послание", допълва Тил.

Политици и пазарни регулатори не оставят на мира спекулантите поне привидно. За средата на юли в Лондон е насрочено заседание на влиятелна комисия към британското министерство на финансите (Treasury Select Committee или TSC), на което да се изслушат мнения за ролята на петролните спекулации, довели цената на барел от сорта брент до над 145 долара.

Това е първият сериозен отговор на растящия натиск за някакви регулаторни действия срещу поскъпващите горива. В САЩ опитват да намалят спекулациите, като наложиха специални проверки на дейността на лондонските петролните търговци от Комисията за търговия със стокови фючърси, което пък от своя страна предизвика обвинения в американски империализъм. Дори сенаторите във Вашингтон обвиняват "манипулациите и прекалените спекулации" на лондонската борса за сегашното положение.

В изказването си пред TSC при одобряването му за нов ръководител на лондонския борсов регулатор (Financial Services Authority) лорд Търнър заяви, че спекулациите наистина са въпрос, който трябва да се огледа, макар че няма убедителни доказателства те да оказват някакъв важен ефект върху цената на петрола. Потвърждавайки гледната точка на британските власти, че основни причини си остават разминаването между търсене и предлагане, премиерът Гордън Браун каза в парламента, че ако това продължи и в следващите години, хората трябва да очакват още по-високи цени на петрола.

Големият проблем с тези теоретични изказвания е, че по принцип те най-вероятно са верни, но цената, която плащат обикновените хора в реалността, е доста солена. Първите жертви са транспортните компании и работещите в тях стотици и хиляди шофьори. Само във Великобритания анализатори са изчислили, че поскъпването с 2 долара на барел петрол се пренася като 1 пенс в крайната цена на бензина. В началото на 2008 г. петролът струваше 100 долара за барел, а днес е около 142-146 долара, което означава, че на бензиностанциите само за половин година към цената са били добавени 20-23 пенса.