- Бих искал да коментирам по-скоро не намалението на осигурителната вноска, колкото новите идеи на коалицията за участието на държавата и за новата структура на вноските, за което вече има подготвен проект на Националния осигурителен институт (НОИ) за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тях ни безпокои това, че, предлагайки нова концепция и решения за структурата на пенсионните вноски, не се споменава нищо и не се предлага промяна на вноските за универсалните пенсионни фондове. Независимо че се предлага общата вноска да се увеличи с 8%, от нея няма да се заделя нищо за универсалните схеми и в тях пак ще отиват 5%. Възниква логичният въпрос защо сега, когато се увеличава общият размер на 30% и се включва държавата със своите 12 пункта, защо не се осъществи дълго прокламираното мнение и на политици, и на експерти, че вноската в универсалните схеми е недостатъчна и трябва да бъде увеличена. Смятам, че са налице всички условия за това. В дискусията за намаляване на осигурителната вноска и от информацията на правителството се говори за висок икономически растеж, очаква се голям бюджетен излишък. При тези условия е непонятно защо не се направи нужната стъпка за увеличаване на вноската за задължителните универсални фондове. Напълно приемливо и възможно е към досегашния размер да се прибавят поне още 2% и тя да стане поне 7%. Увеличение трябва да бъде направено именно сега, защото вноската е инвестиция за бъдещето на хората, които ще започнат да получават пенсия през 2014 - 2015 г. Трябва да е ясно, че от сегашните 5 на сто те не могат да очакват адекватни допълнителни пенсии. Именно вноска от 7-8 на сто би помогнала да се постигне целта на втория стълб - пенсията да покрива до 20% от дохода преди нея.

- Да, поискали сме среща с Министерството на финансите, ще поискаме и с Министерството на труда, както и с НОИ. Ще бъде поставен и още един проблем, свързан с предлаганите промени в кодекса, за който не се дава решение. Ние смятаме, че трябва да се реши навреме въпросът за администрирането и събирането на осигурителните вноски. От проекта се вижда, че се предвижда вноската от 5% за универсалните фондове да се внася и от трите вида осигурители - работещ, работодател и държава. Това според нас може да създаде голям проблем и събирането на вноските да изисква големи разходи преди всичко от страна на Националната агенция за приходите (НАП). Смятаме, че е по-рационално вноската за капиталовата система да бъде от един източник или и от трите да постъпва еднакъв дял в цяло число, за да бъде ясно и не толкова сложно администрирането на тази вноска. И сега имаме вноски, които са забавени, дори с години, а през това време осигурените губят доходност, която биха получили от инвестиране на средствата в този период.

- Този сериозен въпрос трябва да намери решение в диалог с правителството. Няколко пъти, включително и чрез медиите, поставяме предложението си, в разговори с институции сме обсъждали възможностите за участие на пенсионните фондове в големите инфраструктурни проекти. Ето, говори се за тунел под Шипка, за магистрала "Тракия", че няма пари, но никой не говори, че тези пари ги има в пенсионните фондове. Като размер те не са проблем за пенсионните фондове, но трябва да се намерят механизми, които създават сигурност на тези инвестиции. Имаме желание заедно с Министерството на финансите да проведем диалог и да проучим опита на страните, в които този въпрос е решен, за да направим вече практически стъпки. Смятам, че недостатъчно се обсъжда палитрата на положителните резултати от инвестициите на пенсионните фондове в икономиката. Подобни инвестиции означават нови и по-добри възнаграждения за работещите, оттам идват по-високи вноски, които влизат отново в пенсионната система и стават източник на още средства за инвестиции. Освен това 100% от доходността, получена от пенсионните фондове, се връща по партидите на осигурените, което увеличава възможностите за по-голяма пенсия. Държавата има интерес да използва този немалък ресурс, ефектът е социален - създават се възможности за получаване на по-високи пенсионни доходи и това ще намали натиска към първия стълб от държавното осигуряване.

- Вижте, не бих казал, че има някаква отрицателна реакция по този въпрос, но като че ли тези възможности са оставени на втори план, има известно пренебреженително отношение. Лошото е, че ресурсът на пенсионните фондове расте, а има законово задължение средствата им да бъдат инвестирани. И ако не намерят подходящи и добри условия да инвестират в българската икономика, те ще го направят извън страната. Имаме и положителни стъпки - наскоро проведохме разговор с регионалното министерство за участието ни с инвестиции в проекти на общините за ВиК сектора и вече се подготвя закон за това. Макар и в по-малки размери, пенсионните фондове вече са инвестирали в общински проекти с положителни резултати. Активността на общините обаче е недостатъчна, въпреки че този ресурс е по-евтин от банковото финансиране. Пенсионните фондове търсят къде да инвестират, но трябва ли държавата да стои настрани и да не използва този ресурс? Предвиждаме да поискаме по-настойчиво среща с правителството, с икономическото, регионалното и финансовото министерство.

- Влаганите средства в мултифондовете не се гарантират, не се гарантира и доходността от тяхното инвестиране. Трябва да се има предвид, че мултифондовете засега се въвеждат само в доброволното пенсионно осигуряване. Според КСО имаме гарантиране на минимална доходност само за задължителните пенсионни схеми. По принцип доходността от инвестициите, включително и за мултифондовете, на теория в определени моменти може бъде и отрицателна, но в практиката на капиталовите системи това се случва изключително рядко. С въвеждането на мултифондовете се повишава отговорността на пенсионноосигурителните дружества да обясняват на осигурените, че търсeнето на висока доходност винаги е свързано с по-висок риск.

- Статистическата информация за други страни, в които се прилага тази система - Чили, Перу, Испания, показва, че доходността от агресивните портфейли е в пъти по-висока от постиганата от консервативните и балансираните портфейли. Една от основните цели на мултифондовете е именно създаването на условия за по-агресивна инвестиционна политика, която да носи по-висока доходност за осигурените лица и те на практика участват непосредствено в управлението на натрупаните си лични активи.

- Изборът на един или друг портфейл по правило трябва в голяма степен да се свързва с възрастта и донякъде с натрупаните средства в индивидуалната партида. Нормално е по-младите хора с по-дълъг хоризонт да насочват средствата си в по-рисковите портфейли. Обратна е стратегията за хора, на които им остават малко години до пенсия - да насочат по-голямата си част от натрупаните средства в балансираните и в консервативните портфейли. Хората, които разполагат с по-значителни средства, могат да диверсифицират своя личен "пенсионен" портфейл.