Министерството на икономиката и енергетиката е най-скромната и благородна държавна институция в България. Това заключение може да направим, ако съдим по отношението му към казуса "Кремиковци". Ведомството на Петър Димитров упорито крие каква работа върши по въпроса, така че, когато проблемите все някога и все понякога свършат, вероятно ще се окичи и със заслуги.

След толкова години на повтаряща се до хроничност драма обаче да се очаква някакъв хепиенд е доста наивно. Министърът неловко обяснява как в условията на пазарна икономика държавната намеса и помощ са недопустима. В същото време хора точно от неговия екип се срещат с кандидатите за нови собственици на предприятието и договарят незнайно какво. Не се знае и в какво качество го правят представителите на принципала на държавното участие в комбината - като притежатели на 25% от акциите му или като собственици на доставчиците с монополно положение и ключова важност за "Кремиковци". Вторият вариант изглежда по-вероятен, или поне за това твърдят от "Арселор Митал". Какво са си казали по време на трите телефонни разговора украинският премиер Юлия Тимошенко и българският й колега Сергей Станишев по темата за "Кремиковци" също остава загадка.

След като 100% от "Финметалс холдинг", компанията, собственик на мажоритарния дял в комбината, са заложени по облигационната емисия заедно с добивното производство на комбината и линията за непрекъснато леене, истинско недоумение буди защо

Единственото, за което би се сетил любителят на конспиративните теории, е заговор за изиграването им. А иронията е, че точно тези финансови акули, прототипи на героите в "Уолстрийт" и "Парите на другите", се оказват от малкото заинтересувани "Кремиковци" да се изправи на крака и да започне да носи пари, защото само така ще си върнат и своите. Като всеки инвеститор те търсят подценен актив, който след това да продадат на печалба. За предпочитане цял, но може и на парчета след ликвидация. А плановете им включват и съдебни дела до дупка, ако се стигне дотам. Не само срещу Прамод Митал, но и срещу българското правителство, ако сключи сделка против техните интереси. И ще са прави.

да изиска нормален мениджмънт в комбината и да наложи върховенството на закона с "малкото акционерно участие", след като на 10 март той самият съобщи, че правителството ще създаде публично-частно партньорство с "Челопеч майнинг", дружеството на канадската "Дънди прешъс металс", за да може държавата да притежава отново 25% от добива на злато и мед от мината и да защити интереса си. Чак тогава се даде и разрешение на канадската фирма да увеличи добива, а искането й беше блокирано за повече от две години от екоминистъра Чакъров.

Безпринципността на три кабинета докара "Кремиковци" до банкрута. През 1999 г. дружеството бе продадено от държавата за 1 долар. Цели 6 години по-късно първият му частен собственик Валентин Захариев го продаде за 110 млн. долара, без да изпълни инвестиционната програма и да изплати старите дългове на компанията. Вторият частен мажоритар Прамод Митал си изби разходите за придобиването само година по-късно при емитирането на облигациите, като получи от тях 100 млн. евро. А докато притежаваха комбината, и двамата собственици постоянно бяха обвинявани за обграждането му с фирми посредници, което при случая с Митал дори е документирано. Нещо повече, точно за да остави "Кремиковци" самостоятелно да търгува със "Стемкор" и "Залцгитер", фирмата на Митал "Глобал стийл холдинг" взима въпросните 100 млн. евро. Всичко става под носа на държавата, която през цялото време има представител в надзорния съвет.

При подобна безнаказаност и бездействие от страна на властите е логично е да се предположи, че Митал е решил да инвестира в България именно защото никой няма да изисква от него коректно поведение. А България трябваше да влезе в Европейския съюз, за да се заговори за еконормите, чието изпълнение трябваше да започне от момента на приватизацията и да приключи през тази година. Както и при еврофондовете, българските институции са готови

Затова не трябва да се изненадваме как днес и новите кандидат-купувачи опитват да стигнат до собствеността върху комбината. От правителството обясниха, че "Арселор Митал" са поискали твърде много държавни гаранции, които щели да ги бетонират като победител в търговете след обявяване на "Кремиковци" в несъстоятелност. Ако това е вярно, причината една световноизвестна компания да се държи като невъзпитан каубой с жена в бар е именно впечатлението, че тази жена е сама му се е предлагала.

Кратка справка показва, че в Полша "Арселор Митал" притежават 4 завода. През 2004 г., когато фирмата на Лакшми Митал L&M (компанията, която през 2006 се сля с "Арселор" за създаването на "Арселор Митал") ги придобива, там са заети повече от 16 хил. работници. Днес в четирите фабрики работят 10 хиляди души. В краковския комбинат "Хута" станът за горещо валцуване има капацитет от 2.4 млн. тона годишно, или 6575 тона дневно. На смяна в него работят 23-ма човека, докато в горещото валцуване на "Кремиковци" са заети 150 човека на смяна и дневното производство е 4 хиляди тона на ден. Преди обаче да се стигне до съкращенията, полските синдикати са договорили на всеки освободен да се изплати по една средна заплата за всеки месец, който му остава до навършване на пенсионната възраст. Средното обезщетение е било 40 хиляди евро и в крайна сметка желаещите да напуснат са били повече от тези, които "Арселор" смятали да освободят. Кремиковските металурзи нямаха този избор, за което трябва да благодарят на синдикатите, и в крайна сметка да се сърдят на себе си. Защото прекалено дълго техните синдикални лидери участваха в недостойните игри около комбината пред очите им, включително и във взимането на мениджърските решения.

Всъщност един от най-важните въпроси е защо държавата не свиква общо събрание в качеството си на голям акционер, на който да стане ясна пълната картина и да се заемат компетентните органи? Отговорът трябва да е - защото предпочита да действа на тъмно.