Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) застава зад всяка дума в доклада си, разпространен в сряда в България, обяви нейният говорител Йорг Воян. ОЛАФ обаче смята за "крайно притеснително" оповестяването на документа, който според Воян е предназначен само за разследващите власти и не е трябвало да става обществено достояние. За българските власти пък изтичането на информация се оказа по-големият проблем от съдържанието на документа. В доклада се изброяват проекти по САПАРД за над 32 млн. евро, при които службата е установила злоупотреби, а в придружителното писмо на шефа на ОЛАФ до вицепремиера Меглена Плугчиева се казва, че в българското правителство има влиятелни сили, които нямат интерес да бъде наказан никой от групата на разследвания Людмил Стойков.

Според говорителя на ОЛАФ изтичането на информацията е заплаха за разследванията и създава проблем в отношенията между ОЛАФ и България. Коментирайки случая, Максимилиан Стротман, говорител по административните въпроси в Европейската комисия, заяви: "Подобни изтичания на конфиденциална информация не се случват за първи път и те продължават да пречат на усилията на всички страни да се борят с корупцията и организираната престъпност." Воян настоя документът на ОЛАФ да не се смесва с предстоящия доклад на Еврокомисията, но не изключи комисията да е запозната с резултатите от разследването.

Изненадана съм и възмутена, че информация за служебно ползване се появи в медиите, заяви вицепремиерът Меглена Плугчиева, след чиято среща с Висшия съдебен съвет изтече съдържанието на доклада. Тя излезе с официално изявление, в което определи оповестяването на документа като некоректно поведение към ЕК и правителството. "Този акт не помага за партньорството между институциите, а подронва авторитета им. Работата по констатациите, изнесени в писмото на ОЛАФ, беше възможност за България да докаже с действията си, че критиките към нея са неоснователни и функционира ефективно. За пореден път обаче с поведението си показахме, че залагаме на медийните скандали, а не на ефективната работа и сътрудничеството между властите", пише Плугичева. Единственият й коментар по съдържанието беше, че то е налагало по-добра координация, а на магистратите се е разчитало да "проверят истинността на тревожните изводи". Новият шеф на фонд "Земеделие" Атанас Кънчев отказа да коментира констатациите на ОЛАФ.

Главният прокурор Борис Велчев заяви, че не вижда откъде могат да се направят изводи за покровителстване на Людмил Стойков от български институции, и подчерта, че за т.нар. афера САПАРД разследването е образувано веднага след получаването на сигнала. С част от критичните бележки сме съгласни и сме предприели мерки за отстраняването на проблемите, каза той. Велчев обясни, че след намесата на ОЛАФ всички дела срещу фирми и хора, свързани със Стойков и Марио Николов, вече са концентрирани във Върховната касационна прокуратура и се водят срещу организирана престъпна група. Разследването срещу Стойков за пране на пари тече независимо от факта, че това за измама с европейски средства беше прекратено, заяви Велчев. Той обясни, че бившият собственик на "Дюни" вече не се разследва за измама със субсидии, тъй като не са намерени достатъчно доказателства за прякото му участие в тях. Прекратяването на досъдебното производство в тази му част беше потвърдено от две съдебни инстанции, каза главният прокурор. Той обясни, че обвинителният акт за пране на пари се бави, тъй като вече месеци прокуратурата чака отговор на съдебна поръчка от САЩ.

Твърдението в доклада за политически чадър над корупцията е политически извод, а не е добре никоя служба да се опитва да внушава политически изводи, беше коментарът на министъра на вътрешните работи Михаил Миков. Според него фактите в доклада, който определи като експертен, "са отдавна известни и са на масата на магистратурата". Фактите не са открити от ОЛАФ, а от българските власти, заяви той и направи уговорката, че не е чел подробно документа.