Модните списания се променят, супермоделите от близкото минало се завръщат. Нали си спомняте? Линда. Кристи. Наоми.

Според предварителна информация на вестник "Файненшъл таймс" още в есенните броеве на модните списания ще видим лица, познати от дефилетата на 80-те и 90-те години на миналия век. Линда Еванджелиста ще е в рекламите на "Прада". Кристи Търлингтън е новото лице на "Ескада", а Стефани Сиймор - на веригата магазини "Лоу". Ева Херцигова ще носи чанти "Луи Вуитон", а Клаудия Шифър ще се облича в "Шанел".

Край на доминацията на холивудските актриси! "Луи Вуитон" обръща гръб на Джей Ло! Звездите на киното най-накрая отстъпват място на истинските, професионалните модели. Какво предизвика тази смяна на лицата?

Не на последно място поради факта, че ако си оригиналът в своето поприще, това ти дава автентичност и влияние, неподвластни на времето. Несъмнено мъдро наблюдение, споделено пред списанието Women's Wear Daily от дизайнерката Донатела Версаче, чийто брат Джани се смята за създател на явлението "супермодел."

Има и други теории за упадъка на популярността на актрисите като рекламни лица и на източноевропейските роботизирани модели. Едната е много простичка - както и при дължината на полата, техните акции се котират ту нагоре, ту надолу. Сега просто са в мечи пазар. Има и защитници на обяснението с т.нар. ефект "Карла Бруни". Според тях издигането на бившата манекенка до образец за подражание като сегашна съпруга на френския президент Никола Саркози има положителен ефект върху кариерите на моделите.

"Файненшъл таймс" смята, че все пак истинската причина за новата тенденция е далеч по-прозаична. И тя е свързана с покупателната способност по време на икономически застой.

Въпреки нежеланието на модните къщи да си го признаят, не може да се отрече, че в ароматизирания въздух на тузарските бутици витае неспокойство. Психологическият стрес от постоянния поток негативни икономически данни ще накара и най-заможните клиенти да си помислят, преди да извадят отново чековата си книжка за чантата на сезона. А в такава ситуация, коментира изданието, находчивите марки започват да скицират средностатистическия профил на потенциалните клиенти.

Според "Файненшъл таймс" повечето от тези клиентки не са жирафоподобни осемнайсетгодишни гърли със славянски скули. Някои от тях може и да са втори или пети съпруги или разглезени наследнички на индустриални богатства. Но по-голямата част са жени на средна възраст, които най-вероятно или са израсли със супермоделите, или пък са започвали кариерата си по същото време като тях. И за това изпитват странна сестринска симпатия към тях. Те не са идентифицират със супермоделите - не прекарват безсънни нощи, измъчвайки се че Кристи Търлингтън им е откраднала кариерата, а по-скоро се отдават на приятелска носталгия като към някого, с когото от години имат дистанционна връзка. И ето така започват да се замислят: "Хм... Щом тя е избрала тази марка, може би тя е подходяща и за мен!"

Да не забравяме и техните мерки. Нито една от супермоделите не е пълна, но и нито една не е забележимо кльощава. Мерките им са далеч от ефирните форми на тийнейджърките, с които делят рекламните страници на списанията. Когато те демонстрират някой тоалет, е доста по-лесно да си го представиш как ще стои на "истинска" жена, дори и като се вземе предвид задължителната дигитална обработка на снимките. Те излъчват зрелост, която придават и на рекламираните дрехи и марки, така че лейбълите могат да избегнат конфузната ситуация, когато тийнейджърки рекламират продукти за зрели дами.

Супермоделите имат автентична неподправеност, която актрисите, дебютиращи като рекламни лица, никога на успяха да култивират. Манекенките са си просто закачалки за дрехи и появата им в една рекламна кампания не е нищо повече от бизнес сделка. Докато използването на известна актриса винаги предизвиква известно съмнение, че е приела да рекламира дадената марка само заради парите, а дали всъщност харесва нейните продукти никой не може да прецени.

А и само по себе си това, че един супермодел все още има кариера, че е преживяла няколко възхода и падения, за да дочака нов възход, не е ли подвиг по-достоен за подражание от това просто да имаш перфектна кожа едва прехвърлила 20-те?