Институцията, започнала с 34 души, днес наброява десетки хиляди агенти и специалисти. Нейната история е и неотделима част от историята на престъпността, шпионажа, студената война и тероризма. Както и на безкрайния дебат в Америка за това доколко силно трябва да е федералното правителство във Вашингтон и докъде щатите трябва да бъдат оставени на мира сами да се оправят.

ФБР се ражда отчасти именно от този дебат. За негови създатели се смятат президентът Теодор Рузвелт и неговият министър на правосъдието и главен прокурор Чарлз Бонапарти, основали отдела "Специални агенти" през 1908 г. Двамата се познават още от 1892 г. - времена, когато полицията е по-скоро политическа, а не професионална организация. Те обаче са от движението на т.нар. прогресисти, настояващи опитът, а не политическите връзки да определят кой да влиза не само в органите на реда, но и в управлението изобщо. "Прогресизмът", продължил в САЩ между 1900 и 1918 г., привлича експерти на всички нива и във всички сектори с идеята, че благодарение на федералната намеса така се създава и поддържа справедливост в шеметно развиващо се индустриално общество.

Проблемът е, че Рузвелт и Бонапарти нямат федерална разследваща агенция, която е особено необходима предвид умножаващите се престъпления, пресичащи щатските граници и местната юрисдикция. От 1870 г. досега правосъдното министерство има само шепа агенти за специални задачи и счетоводители и затова наема частни детективи или служители на други агенции, което става все по-скъпо. Нещо повече - тези хора не се отчитат на главния прокурор, а на шефа на "Сикрет сървиз", която пък е подопечна на финансовото министерство.

На 27 май Конгресът приема закон, забраняващ на Бонапарти да наема "Сикрет сървиз". Месец по-късно главният прокурор създава отдела за специални агенти към министерството на правосъдието, а на 26 юли 1908 г. идва и заповедта тези две дузини хора да се подчиняват на най-високопоставения следовател Станли Финч. Това е и рожденият ден на ФБР. В интерес на историческата истина името Бюро за разследвания (БР) се появява през 1909 г. при следващия главен прокурор Джордж Уикършам, титлата директор на БР първи получава Уилям Флин чак през 1919 г., а думата федерално е добавена в 1935 г.

Прохождането не е лесно - бюрото се занимава предимно с банкови и имотни измами, банкрути, антимонополни случаи... Затова в началото се търсят хора с юридически познания. Но с влизането на САЩ в Първата световна война през април 1917 г. работата му се увеличава с разследване на шпионаж, саботажи и дейност на вражески елементи, нелегалното пресичане на държавната граница, прехвърлянето в друг щат на крадени автомобили и проститутки. След края на войната ФБР се връща към по-ограничен кръг задачи, но работата му изобщо не намалява. Причината е прословутият сух режим и експлозията от организирана престъпност в т.нар. гангстерски години. На бюрото му се налага да проявява изключителна изобретателност. Широко известно е, че борбата с контрабандата на алкохол се води от министерството на финансите, а не от ФБР. По същия начин следвоенният възход на расистката организация "Ку-клукс- клан" се преследва също по линия на защитата на повишените имуществени права на чернокожите.

Ал Капоне и гангстерите се избиват по улиците на Чикаго и Ню Йорк, без да се опасяват от намесата на властите. Корупцията в държавния апарат достига невероятни мащаби. Многобройни "дупки" в законодателството и постоянното отсъствие на свидетели не дават възможности за справяне с мафията.