На пресконференция във Варна след огласяването на двата евродоклада за ненапредъка на България Сергей Станишев "изпусна" съжалението, че "не можем да си внесем нито граждани, нито администрация отвън". Единственото, което можем да направим, било да работим, за да подобрим България. Защото "това е, с което разполагаме".

Поредното рециклиране на идеята за някой, който трябва да дойде отвън, за да ни "оправи", еволюира буквално за часове и от "постоянна партньорска проверка" от група експерти, разположени на възлови места в структурите на правителството, се разви до проект за "политически борд". Независимо от евфемизма на формулировките, в които протоколното благоприличие ще облече акта на частичен отказ от суверенитет, обществената подкрепа за това вече е факт. Нов нюанс в стратегията за самореспектиране внесе министърът на държавната администрация Николай Василев. В Банско той предложил създаването на нова длъжност за надзор в правителството. Т.нар. compliance officer трябва да следи "дали определени действия на министрите и други политически лица от изпълнителната власт са в съответствие със законодателството, етичните кодекси и общоприетите морални норми". Далече от този брейнсторминг обаче остава провинцията.

Най-красноречивите примери за начина, по който общинските администрации се превръщат в бункери от схемата за кръгова отбрана на статуквото, са градовете с динамика и потенциал. Там ресурсът, подлежащ на "усвояване", е сериозен, а практическата липса на адекватен граждански и медиен контрол ги превръща в перфектен полигон за прилагането на репетирани схеми. За бързия им преглед Варна изглежда неочаквано подходяща.

"Най-добрият град за живеене" предлага огледални варианти на почти всички поразии, които докараха страната до европейските шамари. Една година след като варненската община откри офиса си в "Къщата на градовете" в Брюксел, няма данни за свършена реална работа, признава зам.-кметът Борислав Борисов. Нещо повече - както офисът на централния площад "Де Меус", така и апартаментът, нает за евентуалния представител на Варна там, в момента са необитаеми. Въпреки това по неофициална информация само за миналата година, за да бъде представена в Брюксел, Варна е похарчила над 200 хил. лв. при нулева ефективност.

В началото на миналата есен беше публикуван доклад на Сметната палата за управлението и разпореждането с общинско имущество в община Варна от 1998 до 2005 г. В него пише, че за мандат и половина управление на кмета Кирил Йорданов и администрациите му възвращаемостта от всеки лев на данъкоплатците, вложен включително и в общинските фирми, е била едва 0.4 стотинки. Докладът констатира също, че "не са установени случаи, при които общинският съвет да е разгледал и обсъдил експертните оценки за равностойността на имотите, които е заменял". И че схемите за публично-частни партньорства, в които местната администрация участва, крият сериозни предпоставки за загуба на общинско имущество. Независимо от констатациите статуквото се самовъзпроизведе за още четири години.

Станалата печално известна инфраструктурна схема на "батковците" има аналог и във Варна. Голяма част от сериозните строителни проекти в града са дело на архитектурно бюро "Дизарх" ООД. Като член на екипа му до есента на миналата година фигурираше и тогавашният директор на общинската дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустрояване", баща на единия от собствениците на бюрото, проектирало 9 офис сгради, поне 12 жилищни кооперации и 6 хотела, пет от които в курорта Златни пясъци. Сред тях е и най-големият в България "Гранд Ермитаж". В новата структура на общинската администрация шефът на дирекцията не само запази ресора си, но дори се изкачи до поста заместник-кмет.

Според статистика на Центъра за изследване на демокрацията само в периода 2003 - 2007 г. във Варна са раздадени подкупи на стойност не по-малко от 4 млн. лв. За всяка спечелена обществена поръчка, възложена от общината, е платен подкуп средно 7.4% от стойността й. През май стана известен и поредният скандал с организирането на процедура за възлагането на фалшива обществена поръчка - за една от системите на ледената пързалка в квартал "Младост", която се оказа доставена и монтирана месец преди датата за отваряне на офертите. Нещо повече - към момента на публикуване на обявата за възлагане на поръчката на стойност 700 хил. лв. съоръжението вече е фигурирало като елемент от договора за строителство на пързалката между община Варна и фирма "Инжстройинженеринг". Според директора на "Правно-нормативно обслужване" в общината и двата документа би трябвало да носят подписа на кмета на града. Общинската администрация обаче отказва всякаква информация по случая.

Една от най-дълбоките "черни дупки", в които потъват парите на данъкоплатците, са схемите за отдаване под наем на общински терени. При цена от 7.50 лв. на кв.м, определена за разполагане на павилион в центъра, след нерегламентирано преотдаване наемите им достигат над 10 пъти по-високи стойности. Справка в протоколите от заседания на районните кметства показва, че сред собствениците на т.нар. временни търговски обекти са общинските съветници Веселин Данов, синът му Христо Данов, Мирослав Несторов, съдружник в няколко фирми, част от групата ТИМ, бизнесмени, свързани с областния председател на ДПС Ерджан Себайтин, и др.

По време на посещението си в Бургас евродепутатът Маркус Фербер от фракцията на Европейската народна партия без никакво увъртане каза: "Брюксел не може да сменя правителства, защото това би означавало намеса във вътрешните работи на страните - членки в ЕС. Затова избрахме език, който се разбира от всички по света - спряхме ви парите." Кратко и ясно. Залисан в спасяването на тройната коалиция от вълците, сега Станишев със сигурност изпуска от очи окопните мероприятия в далечните краища на страната. И само след година-две може да се наложи да изслушаме отново с потни длани обяснението, че Брюксел не може да сменя кметове, но вместо това пак ни е спрял парите. Самоунижаващото мрънкане в отговор няма как да не гласи, че за съжаление не можем да си внесем нито кметове, нито общински съветници отвън и затова сами си ги избираме.