Разходите за опазване и възстановяване на околната среда на национално ниво през 2006 г., са 1 010,1 млн. лв., което представлява 2,1 на сто от Брутния вътрешен продукт. Средствата са с 0,6 пункта повече от предходната година. Това е посочено в Доклада за състоянието на околната среда за 2006 г., одобрен от кабинета, съобщи БТА, позовавайки се на правителствената информационна служба. Документът ще бъде предложен за обсъждане в Народното събрание. В структурата на разходите с екологично предназначение по компоненти и фактори на околната среда, най-голям е делът на усвоените средства за опазване на чистотата на въздуха - 40,94 на сто, следван от дела, свързан с водите - 22,30 на сто, и за управление на отпадъците - 21,67 на сто. Основните национални и международни източници за финансиране на екологични проекти са републиканският бюджет, ПУДООС, Националният доверителен екофонд, предприсъединителните фондове на ЕС - ИСПА, програми ФАР и САПАРД, механизмът "съвместно изпълнение" в рамките на Протокола от Киото, двустранни споразумения и др.

Докладът е разработен в три части - икономическо развитие и въздействие върху околната среда; качество на околната среда и състояние на природните ресурси; екологична политика и държавно регулиране на ползването и на опазването на околната среда.Като страна по Рамковата конвенция на ООН по изменението на

климата и Протокола от Киото, България изпълнява изискванията за стабилизиране и намаляване на концентрациите на парникови газове, констатира докладът.

Вторият национален план за действие по изменението на климата 2005-2008 г. включва още по-строги мерки и редица финансови инструменти за по-ефективното им

намаляване. България участва активно и в механизма "Съвместно изпълнение" на Протокола от Киото, а от 2007 г. прилага Европейската схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове.

По отношение на озоновия слой е посочено, че България не произвежда, а само употребява озоноразрушаващи вещества. В резултат на предприетите мерки през 2006 г. потреблението е намаляло с 99,65 процента спрямо 1989 г. и е 10,6 т озоноразрушаващ потенциал. Внесени са едва 16,8 на сто от допустимите количества на хидрохлорфлуорвъглеводороди, при 87 на сто през предходната година. Намаляват и внесените количества метилбромид.

През 2006 г. намаляват емисиите на серен диоксид и амоняк в сравнение с 2005 г. Нарастват обаче емисиите на азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, въглероден оксид, олово, диоксини и полиароматни въглеводороди. До края на 2006 г.са издадени 39 КПКЗ /комплексно предотвратяване и контрол на

замърсяването/ на предприятията, основни източници на емисии на вредни вещества във въздуха. В програмите за привеждане в съответствие на инсталациите с комплексни разрешителни са включени инвестиционни мерки за намаляване на количествата отпадъчни газове и съдържанието на замърсители в тях, достигане

на нормите за допустими емисии и общо подобряване на качеството на атмосферния въздух. В сероочистващите инсталации на ТЕЦ - най-големите източници на емисии серен диоксид, са уловени 168,4 хил. т от него, което е над два пъти повече от 2005 г.

През 2006 г. за 65 процента от речните пунктове, в които е проведен хидробиологичен мониторинг, състоянието на водите е в интервала между средно замърсени води и води в добро и в много добро състояние. Замърсените и силно замърсените води са 35 на сто. Най-добро е състоянието в Дунавския басейн, докато най-много поразени участъци има в Източнобеломорския басейн, където са съсредоточени много промишлени производства. Общата годишна маса на отпадъчните води за 2006 г. е 7 512,7 млн. куб. м и в сравнение с 2005 г. е намалена с над 1 млн. куб. м. Най-голям е делът на производствените отпадъчни води - 72 на сто.

В програмата за почвен мониторинг за 2006 г. за наблюдение са включени замърсяванията, ерозията, свлачищата, вкисляването и засоляването на почвите. Докато замърсяванията с тежки метали обхващат около 1,8 на сто от земеделските земи в страната, не са регистрирани почвени замърсявания с устойчиви органични

замърсители. Измерените съдържания за тях са в пъти по-ниски от пределно допустимите концентрации. Ерозията на почвата остава основен деградационен процес. Той се дължи както на природни и климатични фактори, така и на активна човешка дейност - неправилна обработка, прекомерна паша, обезлесяване, пожари и др. Териториите, подложени на умерен до висок ерозионен риск, значително се увеличават - от водоплощна ерозия са засегнати малко над 2 млн. ха, а от ветрова - 1,3 млн. ха. Свлачищата са един от процесите, които причиняват най-големи щети върху инфраструктурата и облика на даден район. В периода 2000-2006 г.са регистрирани около 1490 свлачища, като са засегнати 24 336 ха. Новопоявилите се през 2006 г. свлачища са 156 с площ 62 ха.

Към 31 декември 2006 г. броят на защитените територии е 881 с обща площ 546 785 ха. Новообявените от тях са 11 местности и двеприродни забележителности. Приети са и шест нови плана за управление - на поддържаните резервати "Момчиловски дол" и "Шабаница" и на резерватите "Камчия", "Кастраклий", "Казаните",

"Сосковчето". Целта на доклада е да се информират Народното събрание, държавните институции и обществеността за тенденциите в развитието на основните икономически сектори и въздействието им върху околната среда, за състоянието на околната среда през 2006 г.; за тенденциите и динамиката на промените в състоянието на компонентите на околната среда и степента на въздействие на факторите, които замърсяват и увреждат околната среда, както и за извършените основни законодателни, административни и инвестиционни мерки в областта на околната среда и приоритетните области на националната екологична политика.