Само за месец Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разкри серия от картели между компаниите от хранително-вкусовия и застрахователния сектор. Антимонополният орган постанови, че българските потребители плащат по-високи цени в тези сектори не защото се е променила конюнктурата на пазара, а заради забранени споразумения. Общата сума на наложените през юли глоби надхвърля 2.8 млн. лв. За застраховането и хлебопроизводството това са втори обвинения в картелиране. 

пред Върховния административен съд (ВАС). По закон санкционираните компании имат право да обжалват решението на КЗК в 14-дневен срок пред тричленен състав на съда. Ако ВАС отхвърли решението на КЗК, антимонополният орган има правото да обжалва пред петчленен състав, ако обаче съдът потвърди решението на комисията, то се счита за окончателно.

Производствата на разкритите през юли картели започнаха в края на 2007 г., като от комисията обясниха, че отдавна са следели представителите на глобените сектори. Повод за начало на разследванията на ведомствата станаха публикации в медиите, според които има рязък скок в цените на хранителните изделия. "През август миналата година като по команда започнаха да скачат цените на всички продукти", потвърди Павел Кърлев, главен секретар на Федерацията за защита на потребителите.

Решенията на КЗК показват, че

Цените в засегнатите сектори са били определяни на ниво браншова организация. Най-често това е ставало на общите събрания на асоциациите, където членовете на съюзите са били задължавани да поддържат определено ценово равнище, обясниха от антимонополното ведомство.

Според уличените браншове причина за увеличаването на цените не е "заговор", а променената пазарна ситуация. "Разбирам, че за потребителите повишаването на цените не е приятно, но и на нас също не ни е приятно да се вдига токът по средата на годината", аргументира поскъпването Видьо Видев, председател на глобения за картел в края на миналата година Съюз на производителите на растителни масла и маслопродукти в България.

Михаил Тачев, председател на Националната асоциация на млекопроизводителите (НАМ), която е глобена с 10 хил. лв., също заяви, че няма никакви основания да се говори за картел в бранша. "Ние не живеем на остров, а в общност, където цените се регулират от околната среда и се влияят една от друга", обясни Тачев. Председателят твърди, че е неправомерно да има обвинение срещу асоциацията, защото тя по никакъв начин не е замесена, дори да се докаже картел между някои от нейните членове. Обратно на неговото твърдение от комисията постановиха, че виновни за картела са именно двете браншови организации в сектора - НАМ и АМБ (Асоциация на млекопроизводителите в България).

При хлебарите също не са глобени фирми, а съюзи. Председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите "Хляб за България" Георги Попов обяснява, че организациите не са санкционирани за картел и че няма установени спекулативни цени в хляба. Според неговото тълкуване те са наказани заради това, че са давали прогнози, които са влияели на пазара. Според Закона за защита на конкуренцията обаче всяко прогнозиране на цените от представители на бизнеса е в разрез с нормативната уредба, защото може да се тълкува като сигнал за тяхното повишаване.

Малко преди края на мандата на КЗК, който изтича в началото на октомври, повечето проверки на комисията завършиха с налагане на глоби за картелиране. Единствените, които се отърваха, са таксиметровите компании. Това стана възможно, след като Софийският апелативен съд не разреши на КЗК да използва събраните от нея доказателства, като отмени разрешение на Софийския градски съд за претърсване и по този начин обяви доказателствата за невалидни. Комисията очаква, че в новия Закон за защита на конкуренцията редът за получаване на доказателства ще бъде променен.

Според Видьо Видев

Аргументът му за твърдението е, че ако ВАС постанови, че комисията има право, то производителите ще трябва да я калкулират в себестойността на предлаганата продукция. Иначе ще трябва да обявят фалит. В случай че ВАС отхвърли решението, пак българският данъкоплатец ще е този, който ще понесе разходите по воденото дело, обясни председателят на масларите. 

Въпреки наложените санкции глобените предприятия могат да бъдат определени като "късметлии", тъй като

вместо до 300 хил. лв., както беше досега, компаниите да плащат до 10% от оборота си при доказване на картел. Промяната в нормативната уредба беше одобрена през миналата седмица на редовното заседание на правителството. Предстои нейното внасяне за обсъждане в Народното събрание, което ще стане най-рано през септември, почти година след публичното оповестяване на проектозакона.

След като новият закон влезе в сила, комисията ще трябва да изготви и програма, която да уточни ясно при какви обстоятелства компаниите ще могат да намаляват глобите си или да се освобождават от тях. "Тази опция съществува и сега, но никой не се възползва от нея поради ниските санкции", обясни Людмила Йорданова, директор "Политика и конкуренция" в КЗК.

От глобените асоциации реагираха разнопосочно на предложението за глобите да бъдат увеличени с новия закон за защита на конкуренцията. Според Михаил Тачев идеята е добра, но само ако съществуват наистина реални доказателства за наличие на картел, защото според него комисията не е открила такива при НАМ. Георги Попов от своя страна счита, че увеличението на глобата е предпоставка за разширяване на сивия сектор в хлебарския бранш, "защото ще накара компаниите да крият реалния си оборот".

 

Таблица:

Наложени санкции от КЗК през юли 2008 г.