Екшън планът на правителството след критичния доклад на Европейската комисия отново раздвижи интернет форумите. Ето някои точни попадения на читателите на "Дневник" във вратата на властта:

"Поредният "екшън" план, спомен от плановата политика. При поемане на поста си като главен прокурор Борис Велчев заяви, че лично ще поеме контрола по бързото придвижване на обществено значимите дела. Резултатът е малко пушилка. Мутрите спокойно се движат с луксозните си коли и многобройна охрана и се надсмиват над политиците."

"Досущ като "насрещните планове" по времето на соца. Същият стил. Пълно с пожелания от типа "дайте да дадем" ."

"Всички написани неща трябваше отдавна да са се случили. И кой им е виновен, че не могат да организират контрол върху усвояването на фондовете."

Критиките са съвсем естествени, като се има предвид, че на края на мандата си тройната коалиция тръгна да претопля стари идеи, някои отричани от самата нея. "Предпочитам да свършим повече работа, вместо да обясняваме какво искаме да свършим", каза правосъдният министър Миглена Тачева и тук всички сме единодушни, че ако правителството наистина беше направило нещо, когато трябваше, нямаше да му се налага сега да обяснява. Разбира се, сега министрите ще се опитат да ни убедят какви ефективни мерки вземат, за да отговорят на изискванията на Брюксел. В същото време обаче няма кой да отговори на въпроса

като например практическото обучение на разследващите полицаи и повишаването на ефективността на оперативно-издирвателната дейност. Какво пречеше да се обучават през всичките тези години и сега полицаите да са професионалисти, вместо вътрешният министър да ни обяснява, че при 60 хиляди души щат в МВР няма капацитет за разкриване на отвличания?

Още по-озадачаващо е намерението на правителството да създаде концепция за наказателната политика на държавата. Това автоматично означава, че досега то не е имало визия по този въпрос или ако е имало, тя е била напълно погрешна. Ще излезе, че всичките пари, изхарчени за т.нар. съдебна и МВР реформа са отишли на вятъра, защото сега се започва отначало.

Планът за действие на управляващите предоставя преки доказателства за това. Иначе не би съдържал препоръки като тази "инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС) да прави повече проверки по сигнали и най-вече такива за корупция". Подтекстът на това пожелание се крие в горчивата истина, че противодействието на подкупите в системата никога не е било приоритет на ВСС.

Същият е случаят и с "приемането на поправки в наказателните закони, с които да се ускорят разследванията, да се премахне преследването на даващия подкуп, ако сигнализира в полицията, и да се увличат санкциите за купуване на гласове". Ако човек обобщи "спасителните мерки", ще остане с впечатление, че правителството е прочело и преписало критиките, отправяни към него и към предишното управление, само че с голямо закъснение. Идеята т.нар. провокация за подкуп да се декриминализира е поне десетгодишна, а малките и трудно приложими наказания за купуването на гласове са чувствителна за обществото тема години наред.

освен когато те не идват от Брюксел, придружени от последно предупреждение за сериозни санкции. Затова едва сега се сещат, че е необходимо ВСС да сигнализира за противоречива съдебна практика, след като всички юристи в България знаят, че правосъдието в провинцията се различава драстично от това в София. Както и че всички съдилища трябва да имат интернет страници, на които да публикуват решенията си.

Как ако не безнадеждно остаряло може да се нарече хрумването да се създаде спецзвено, разследващо организираната престъпност? И какво се случи със създаваните преди него спецзвена със същата дейност, за които се изхарчиха неизвестно количество пари явно без никаква полза? Идентично е положението и с десетките антикорупционни комисии, включително и тази към Министерския съвет, която сега уж ще бъде преструктурирана заради очевидната липса на ефективност.

Добре е преди да финансираме изпълнението на плана, да получим отговор каква е гаранцията, че поредните поправки в закона, с които пак ще се подобрява контролът над съхраняването и прилагането на специални разузнавателни средства, този път ще бъдат в правилната посока и няма да са поредното хвърляне на прах в очите на еврокомисарите, както се случи с промените в конституцията например.

Планът за действие съдържа добри пожелания за приемане на закон за конфликта на интереси, какъвто опозицията отдавна предлага, но досега беше отхвърлян от мнозинството с мотива, че не е необходим, а премиерът дори си позволи да пита какво означава това понятие. Същото важи и за правомощията на комисията за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин - след като законът беше приет в осакатен вид, сега най-сетне и управляващите видяха, че трябва да се предприеме нещо. Интересно е обаче

в  магазините с акцизни стоки, да искат доказателства как са придобити имотите на митничарите и данъчните служители, както и да сменят по-често защитите на бандеролите. Защо досега не бяха забранени замените на атрактивни държавни и общински имоти срещу некачествени частни, въпреки че пред очите на данъкоплатците вече няколко години тече източване на публичните ресурси от близки до властта кръгове? За капак правителството ни обещава въвеждане на електронна система за "управление на опашките" и "обслужване на едно гише" - мантри, които слушаме от години преди избори без никаква вероятност да се случат скоро.

Това, за което не се споменава и дума, е каква отговорност ще понесат виновните за лошото управление и неизпълнените задължения към Брюксел. И въпреки че вицепремиерът Меглена Плугчиева заяви, че "груби управленски грешки при старото ръководство на земеделското министерство и разплащателна агенция САПАРД са причината за ощетяването на добросъвестни земеделски стопани и за избухналите протести", никой не понася отговорност за това. Същото се отнася и за злоупотребите в пътния фонд, където всичко си продължава постарому, докато отдавна трябваше да е дадена поне една министерска оставка и да са на път няколко присъди.

Не е ясно как при тази безотговорност и безнаказаност правителството се надява, че Брюксел ще пусне спрените пари. Но затова пък имаме явна индикация какво да очакваме, когато и поредният "спасителен план" не доведе до нищо положително.