Ивайло Калфин: Нямаме проблем в комуникацията и с Грузия, и с Русия
Преди ден в Брюксел се състоя среща на външните министри на ЕС по повод военния конфликт в Грузия. На нея беше приета декларация с призив Русия и Грузия да спазват "ефективно примирие", като се придържат към предложения от френския президент Никола Саркози мирен план. За българската позиция по военния конфликт разговаряме с министъра на външните работи Ивайло Калфин.
Министър Калфин, защо не посетихте Тбилиси, както веднага постъпиха държавни лидери от Източна Европа в подкрепа на Грузия?
- Още в първите часове след изострянето на конфликта в Южна Осетия МВнР излезе с много категоричната позиция на България, която се развиваше заедно с ескалацията на конфликта. Като страна, която е най-близък съсед на Грузия в рамките на ЕС, и като страна, която има значителна експертиза в този регион, ние насочихме усилията си към създаване на активна и конструктивна роля на ЕС и това беше успешно. Именно активната дипломатическа дейност на ЕС помогна най-много на Грузия и то в един много тежък момент. България участва активно в този процес и ви уверявам, че нашите партньори в Тбилиси нито за миг не са усетили липса на подкрепа от наша страна.
Стои ли България категорично зад териториалната цялост на Грузия?
- България категорично настоява за запазване на териториалната цялост на Грузия, на нейния суверенитет, на принципите на международното право и на резолюциите на ООН, свързани с конфликтите в Грузия.
България е в т.нар. група "Нови приятели" на Грузия наред с Полша, Украина, трите балтийски републики... Всички тези държави не само заявиха по категоричен начин, че осъждат руските действия, но и техните държавни глави заедно отидоха в Тбилиси да демонстрират солидарност. Защо София не направи това досега?
- България е основател и активен участник в "Новата група на приятелите на Грузия". Няма общо решение на страните от групата - всяка от тях преценява най-добрия начин, за да бъде полезна. Отново подчертавам, че ние сме много активни от самото начало на последното изостряне на конфликта и това се оценява от нашите грузински приятели. Това ми беше казано и при разговора ми с моята грузинска колежка в сряда в Брюксел. За следващия вторник имаме договорена нова среща. Усилията на България се оценяват.
Защо официалната позицията на България по конфликта остава доста обща и предпочита да се прислони към общоевропейско решение? Добре е известно, че особено в такива случаи такова решение е беззъб компромис между 27 национални интереси?
- Не бих подценявал по този начин капацитета на ЕС като фактор в световната политика. В този случай отново се доказаха огромните предимства на общата европейска позиция. Кой друг би бил в състояние да постигне споразумение в най-критичния момент? Освен това България участва активно в изработването, а не се "прислонява" към политиката на ЕС. Време е да свикнем с това и да осъзнаем своите отговорности. Доказах, че българската външна политика може да постига конкретни резултати, ако бъде прагматична, а не ако се използва за рекламни акции на един или друг политик. В този случай отново беше така.
Москва обвини всички, които са въоръжавали Грузия през последните години, че носят "морална отговорност" за войната. В този смисъл виновна ли е България с нещо? Как ще аргументирате изпълняваме ли отговорностите, които България има в НАТО към сигурността в Кавказ?
- България винаги е защитавала суверенитета и правото на свободен избор на Грузия. Износът на специална продукция от България се извършва прозрачно, при спазване на изискванията на националното законодателство и на международното право.
В каква посока се движи българското правителство, когато са застрашени не само сигурността в Черноморския район, но и стратегически енергийни трасета и проекти, към които България има отношение и дори инвестиционно участие?
- За последните две години страната ни изгради авторитет на един от най-активните поддръжници на изработването на обща енергийна политика в рамките на ЕС, а и на НАТО, доколкото става въпрос за енергийната сигурност. Активно промотираме и диалога със страните - добиващи и транзитиращи енергийни ресурси за европейския пазар. Един от аспектите а енергийната политика е сигурността на доставките и на критичната инфраструктура. В това отношение има все още много да се прави. Поставихме въпроса за сигурността на инфраструктурата през миналата седмица в НАТО на равнище посланици. Това е една от точките, които ще защитавам на Съвета на НАТО на външните министри през следващата седмица в Брюксел.
Държавният глава и върховен главнокомандващ Георги Първанов има пряко отношение към дейността на вашето ведомство. Адекватни ли бяха действията му за първите четири дни от войната в Грузия? Единствената негова позиция беше лаконичен коментар пред журналисти по време на събора на Съюза на ловците и риболовците?
- Президентът реагира по най-добрия начин. Той е информиран постоянно за развитието на конфликта във военен, политически и дипломатически аспект. Неговата реакция е част от съгласуваната, интегрирана позиция на България.
Какво попречи да се срещнете с посланика на Грузия у нас Михаил Уклеба, както той поиска още в събота? В понеделник премиерът Станишев обсъди конфликта с руския посланик Анатолий Потапов. Това изглежда като дипломатически знак на неравнопоставеност?
- Посланикът на Грузия беше в непрекъсната връзка със зам.-министър Керемедчиев по телефона, имаше и няколко срещи с него, включително в петък - след началото на конфликта и в неделя. Непосредствено след срещата си с руския посланик, премиерът прие и посланик Уклеба, като трябва да уточним, че срещата с посланик Потапов беше предварително планирана във връзка с окончателното му отпътуване. Българският посланик в Грузия Бранимир Радев също имаше срещи с представители на грузинското ръководство. Не мисля, че има какъвто и да било проблем в комуникацията между двете страни.
Как виждате евентуалния международен контингент от миротворци в Южна Осетия и Абхазия? Трябва ли руски части да участват в този контингент? Може ли изобщо Русия да е страна в конфликта след последните събития?
- Очевидно е необходим нов формат на миротворческа мисия, който да е приемлив и за двете страни, за да може тя да си върши работата. Според мен руско присъствие би било приемливо в рамките на по-широк миротворчески контингент. Наивно е да се търси трайно решение без участието на Русия. Доволен съм, че ЕС също заяви готовност за по-голям ангажимент, включително чрез изпращате на представители в конфликтните райони. Разбира се е необходимо и решение на Съвета за сигурност на ООН.
Каква ще е позицията ни на срещата на външните министри на НАТО? Ще бъде ли подкрепена по-нататък Грузия в интеграцията й в ЕС и НАТО?
- Перспективата на Грузия за членство в НАТО трябва да бъде категорично подкрепена. Засилването на интеграционните процеси с ЕС в рамките на Черноморската синергия - също. България е последователна в тази своя позиция.
Щеше ли да бъде избегнат този конфликт, ако НАТО беше дал пътна карта за членство на Грузия в алианса на срещата в Букурещ през пролетта?
- България подкрепяше и продължава да подкрепя даването на този статут на Грузия. Това е свободен и демократичен избор на тази приятелска и съседна на нас страна. Не съм уверен обаче, че това би предотвратило конфликта - той има друга логика.
Какво, според Вас, провокира конфликта?
- Трудно ми е с две думи да опиша възела от интереси, който е заплетен около всеки "замразен" конфликт. Очевидно обаче е необходим нов прочит и нова енергия за решаването им. България подготвя провеждането на международна експертна конференция, която да потърси именно тази нова енергия и нови идеи за трайно решаване на замразените конфликти в Черноморския регион.