премиера

"Обещай ми"

(Promise me this)

Режисьор: Емир Кустурица

В ролитe: Урош Милованович, Мария Петрониевич, Александър Берчек, Лиляна Благоевич, Мики Манойлович, Иван Максимович и др.

Производство: Сърбия, Франция, 2007 г.

Жанр: комедия

Времетраене: 137 минути

Разпространява: "Съни филмс"

Непълнолетният Цане (Милованович) живее заедно с дядо си (Берчек) в глухо сръбско село. Предусещайки скорошния си край, възрастният мъж изпровожда внука си със заръката да продаде единствената им крава, с получените пари да купи икона и... да си намери булка. И Цане тръгва, за да срещне по пътя си десетки несретници, за да се потопи в шумотевицата на големия град, за да се сблъска с мутри и сутеньори, от чиито ръце успява да изтръгне хубавата Ясна (Петрониевич)... С която в крайна сметка се връща на село, за да разбере, че дядо му няма намерение да мре, а да се ожени за комшийката Боса (Благоевич). Тъй историята на това пътуване завършва с две сватби...

И така накратко може да се предаде съдържанието на премиерния за тази седмица сръбско-френски филм, чието оригинално заглавие "Завéт" лично аз не бих си позволил да променя. Ако пък обстоятелствата налагат това, бих предпочел старата българска дума "Заръка". По-важното в случая е, че "Обещай ми" е поредната топла балканска комедия на Емир Кустурица, чийто син Стрибор не само се мярва в данданията, но и е неин основен сътворител (като композитор на музиката).

-------------------

Емир Кустурица вижда бял свят на 24 ноември 1954 в Сараево, столицата на Босна и Херцеговина. Произхожда от мюсюлманско семейство, за което се твърди, че има православни сръбски корени. Може и така да е, защото повечето босанци са като нашите помаци – мохамедани, говорещи славянски език (в случая сърбо-хърватски).

През 70-те Кустурица живее в Прага, където следва кинорежисура във Филмовия и телевизионен факултет при Академията за изпълнителски изкуства (ФАМУ). Дипломната му работа "Герника" (1977) – 25-минутно чернобяло филмче, осъществено в престижната чешка киношкола, бива отличена с първа награда на фестивала на студентските филми в Карлови Вари.

През 1978 се завръща в Югославия, където заснема за малкия екран "Невестите идват", забранен от цензурата "по морални съображения". Отново за Сараевската телевизия осъществява "Бюфет "Титаник" (1979), адаптирайки за целта едноименния разказ (от 1950) на нобеловия лауреат Иво Андрич.

Първата продукция на Емир Кустурица, предназначена за разпространение в киносалоните, е "Спомняш ли си Доли Бел?" (1981). Разказваната романтична история се развива в Сараево през 60-те, където и когато главният герой на филма – тийнейджърът Дино – се влюбва в младата проститутка Доли Бел (Лиляна Благоевич – Боса в "Обещай ми"). Същата година творбата е отличена с наградата за дебют на Венецианския кинофестивал, печели и приза на ФИПРЕССИ (Международната федерация на кинематографичния печат). По това време Емир е войник, но получава 24-часов отпуск, за да отскочи до Италия и получи "Златния лъв".

След казармата Кустурица започва да преподава кинорежисура в Сараево, работейки паралелно върху "Баща в командировка" (1984) – метафорична драма за жертвите на политическите репресии в Югославия през 50-те. Творбата предизвиква фурор в Кан, където грабва Голямата награда "Златната палма" и приза на ФИПРЕССИ, а през 1985 бива номинирана както за "Оскар" в категорията "чуждоезичен филм", така и за "Златен глобус" (авторитетното отличие на акредитираните в Холивуд чуждестранни журналисти).

През следващите три години режисьорът работи върху няколко грандиозни проекта – "Мостът на Дрина" (по най-известния роман на Иво Андрич), "Духоборци" и "Престъпление и наказание" (по Достоевски). За съжаление, нито един от тях не бива завършен. Кустурица обаче успява за пореден път да привлече вниманието на света с "Циганско време". Заснет в Македония през 1988, филмът, разказващ историята на млад ром с телекинетични способности, е първият в историята на седмото изкуство, който бива озвучен на романе (универсалния цигански език). По-съществен е фактът, че за композитор бива привлечен Горан Брегович. Твърди се, че двамата свирели заедно в една група. Едва ли. Макар че Кустурица се изявява (1986 – 1988) като бас-китарист в сараевската рок-банда "Пушенето забранено". Твърди се също, че Емир въвежда сънародника и съгражданина си Брега в света на киното. По-правилно е да се каже, че Кустурица прославя таланта на Горан, но не е първият кинаджия, който се възползва от него. Равносметката от "Циганско време": награда за режисура от Кан (но и номинация за Гран при), лепнатото на Кустурица прозвище – "циганския Тарантино", зрителски успех и покана от Холивуд.

В Щатите босанецът преподава режисьорско майсторство в Колумбийския университет, но и работи върху филм, който би трябвало да реализира неговата "американска мечта". Така се ражда трагикомедията "Аризонска мечта" (1993), вдъхновена от впечатленията му, придобити в Новия свят. Постановчикът има възможност да работи с непознат за него до този момент актьорски "материал" – Фей Дънауей, Джони Деп, Джери Луис, Винсънт Гало. На Берлиналето Кустурица се разминава със "Златната мечка", но получава "Сребърна" – специалната награда на журито. "Различен филм" е най-честата оценка за "Аризонска мечта", различно кино, различна музика (балканска), макар че и този път тя е на Брегович...

По това време в Югославия започва да се лее кръв. Кустурица прави "Ъндърграунд" (1995), сниман и в България, Брегович композира парчето "Калашников", но въпреки успеха знаменитата историческа алегория остава последната им съвместна творба. "Ъндърграунд" носи на Кустурица втора "Златна палма" от Кан (както и десетки по-дребни наградки), но и неприязънта на съотечествениците му. Най-радикалните от тях го заклеймяват като "предател" (по това време режисьорът живее в Париж и Белград, псува и сърби, и босненци, започва да се нарича "югославянин"), по-умерените смятат, че да печелиш награди (а и пари) от трагедията на родината си не е много морално...

Три години по-късно излиза трагикомичният френско-германско-сръбски фарс "Черна котка, бял котарак" (в който се говори и на български език) – своеобразно продължение на "Циганско време". Последван от "Животът е чудо" (2004), новелата "Тъжното циганче" от филма "Всички невидими деца", състоящ се от 7 новели, заснети от 8 режисьори (сред които Ридли Скот, Спайк Лий, Джон Ву) и тръгващия от днес по нашите кина "Обещай ми". Освен това Емир Костурица е автор на късометражни и документални филми ("Магическият автобус", Super 8 Stories, посветен на групата му "Пушенето забранено", тазгодишния Maradona by Kusturica – поклон пред таланта на аржентинския футболист), участва като актьор в дузина филми...

И така – "циганският Тарантино", "балканският Фелини", "емирът на киното"... Все характеристики, опитващи се да обозначат мястото на режисьора в световното кино. А мястото е едно – необятната вселена, наречена поради нашето невежество Емир Кустурица. Възхваляван и отричан, прославян и заклеймяван, той е творец на различно кино, на различни филми – импулсивни, буйни, емоционални, резки като мисъл, необичайни по форма, нестандартни като "замисъл" и "основна идея"... Просто различни филми...