"Приятели" на бебето

Има световни стандарти, на които от 17 години болниците трябва да отговарят, за да бъдат акредитирани като "Приятел на бебето", и в които се подкрепя кърменето. В съседна Македония в тази категория са 97% от родилните отделения, в Словения - 70%, в Норвегия - 64%. У нас има едва 8 болници, или само 6%. Повечето акредитирани домове са в големите областни градове.
Но Варна не е сред тях, въпреки че е на трето място в страната по родени бебета (5333 на брой) през миналата година след София и Пловдив. Лекарите са единодушни, че през последните години има драстично намаляване на българките, които кърмят децата си. Едва 40% от майките хранят естествено бебета си до 6 месеца, минимален срок, в който бебета трябва да приемат само и единствено кърма, а едва 14% стигат до година. През последните години има безспорни научни доказателства, че кърмените деца страдат по-рядко от алергии, храносмилателни проблеми, рискът от затлъстяване и диабет при тях е по- малък. Списъкът от болести, от които кърмата може да предпази в бъдеще един човек, е дълъг. Това е причината от 15 години в цял свят да се правят опити тенденцията на намаляване на кърмачките да се преодолее.
През 1991 г. Световната здравна организация и УНИЦЕФ разписват 10 изисквания (т.нар. Десет стъпки към успешно кърмене (виж карето на стр. 2)) за акредитиране на родилните домове като "Болници - приятели на бебето" в които се подкрепя кърменето. Част от тях са: майките да имат възможност да бъдат 24 часа с бебета си, за да ги кърмят не по график, а когато детето има нужда.
Болничният персонал да бъде обучен да прилага тази политика и да оказва практическа помощ на майките. На децата да не се дават други течности освен кърма (ако няма медицински показатели за това), както и биберони и залъгалки, защото това може да окаже фатално за успешното кърмене. Въпреки че условията не са сложни, на трите родилни дома във Варна все нещо не им достига, за да получат акредитация - обучен персонал, база, а може би и мотивация... Както и държавен натиск - Министерството на здравеопазването разписва като задача разширяването на мрежата "Болници - приятели на бебето" едва през 2006 г. Но до обучение на медицинските специалисти в съвременните тенденции за подкрепа на кърменето във Варна така и не се стига. Последно "сверяване на часовниците" е имало преди 5-6 години, признават д-р Виолета Черноокова, завеждащ неонатологичното отделение в СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов" - Варна, и старша акушерка Силвия Русева от МБАЛ "Св. Анна" (бившата Окръжна болница).
Натиск обаче да се спазват съвременните изисквания, насърчаващи кърменето, се оказва през последните години от самите майки.
"Подкрепата е изключително важна. Бях чела много по въпроса, но когато трябваше да сложа детето си на гърда, имах нужда от някой, който да ми каже че го правя правилно. Бебето ми засука трудно, а аз имах ужасни болки" споделя опита си Кремена Янкова. За съжаление тя не е единичен и изолиран случай. Най- големият интернет форум за родители bg-mamma.com e пълен с подобни примери. Майките посочват, че на пръсти се броят педиатрите, които работят по съвременните изисквания, въпреки че повечето декларират точно обратното. "Наистина след раждането кърменето се оказва основен проблем за майките. Все още липсва специализиране от страна на персонала в тази насока", посочва Силвия Русева от МБАЛ "Св. Анна". "Трябва да призная, че 80% от колегите не знаят за какво става дума. Много от общопрактикуващите педиатри са от старата школа и изключително рядко се случва да има млади лекари, които да предадат съвременната информация за храненето", казва и д-р Черноокова от АГ- Варна.
Във Варна членове на една от най-големите международни доброволчески организации - "Ла Лече лига", и жени, приели подкрепата на кърмачките за своя кауза, се опитват да помогнат на болниците да получат статут "Приятели на бебетата". Според Ивелина Станева, член на "Ла Лече лига" трябва още много да се работи за информираността на медицинския персонал и обучението му. На това мнение е и д-р Ружа Панчева, педиатър от МБАЛ "Св. Марина" и член на Европейското общество по детска гастроентерология, хепатология и хранене. Тя е един от инициаторите за провеждането на конференция, посветена на кърменето, която трябва да се проведе през септември във Варна. Целта й ще бъде обучение на медицинския персонал. От него има спешна нужда. Защото болниците продължават да работят по схемите отпреди 30 години, противоречащи драстично на приетите от СЗО и УНИЦЕФ "Десет стъпки към успешно кърмене". Абсурдно е, че дори шишетата и каучуковите биберони във варненските болници са от същото време.
--------------
"Приятели" на бебето
Стереотипите са стари
Виолета Черноокова : Завеждащ "Неонатологично отделение" СБАГАЛ "Проф.д-р Димитър Стаматов" - Варна
Пречките са организационни
"Работим от 1997 г. по насоките, дадени от УНИЦЕФ и СЗО. Липсата на акредитация до този момент по програмата "Болница - приятел на бебето" е по-скоро въпрос на организация. Има неща, които сме променили в работата си - майките имат възможност да бъдат 24 часа с бебета си. Но има и организационни проблеми. Например при нас не е възможно още в родилна зала да бъдат закърмени бебета. Освен това в нашата болница са съсредоточени и голяма част от патологичните случаи и това е една от причините да се налага в отделни случаи да бъдат давани добавки. Но признавам, че има нужда да се работи за информираността на персонала и на майките. Старите схващания трудно се пречупват, а проблем се оказва и липсата на млади специалисти, които да искат да работят. Трябва да призная, че 80% от колегите не знаят за какво става дума. Много от общопрактикуващите педиатри са от старата школа и изключително рядко се случва да има млади лекари, които да предадат съвременната информация за храненето."
Силвия Русева: Старша акушерка МБАЛ "Св. Анна"
Липсва система за обучение
"Аз не съм запозната с рамката на програмата "Болница - приятел на бебето", но от 2004 г. се опитваме да прилагаме препоръките, разписани от СЗО и УНИЦЕФ, в организацията ни на работа. Имаме акушерка, която работи и помага на родилките в усилията им да кърмят бебета си. Останалият персонал също е информиран и обучен. Да, наистина нямаме акушерка, която да има специализация инструктор по кърмене, но се работи в тази насока. Признавам, че през летния период на повечето бебета при нас е назначено да им се дава вода. Освен това, въпреки че подкрепям слагането на бебетата на гърда в първия половин час, ние се опитваме да дадем покой на родилките поне през първите 2 часа. Практиката при нас е закърмването да започва след 6-ия час. Според мен късането на нишката със съвременните тенденции е именно липсата на обучение на персонала. Последното подобно повишаване на квалификацията беше преди 5 години. Ние имаме желание да актуализираме информацията си, но нито има къде да го направим, нито кой да го направи."
Ружа Панчева - педиатър ДО МБАЛ "Св. Марина", член на ESPGHAN (Европейско общество по детска гастроентерология, хепатология и хранене)
Информираността е слабото звено
"Заедно с колегите от родилните отделения работим по програми за подкрепа на кърменето. През тази година направихме лекции във всяка една болница, защото именно информираността е слабото звено. Има много работа, но важното е, че има желание и инициатива от страна на болниците, която с времето ще става все по-широка. Ситуацията в момента е трудна, болниците имат много проблеми. Не достига персонал, средствата са ограничени. Намаляващият брой на кърмещите майки също е проблем, на който в момента търсим решение. През септември ще организираме конференция, посветена на кърменето, на която ще бъдат поканени акушерки и сестри от родилните отделения във Варна. И се надявам с общи усилия скоро във Варна да имаме акредитирана "Болница - приятел на бебето". Поне ще работим в тази посока."
----------------
Но трябва промяна
Кремена Янкова, кърмеща майка
Нужна е подкрепа и информация
Родилките имат нужда от подкрепа. У нас с години се повтаря като мантра, че кърмата е най-добрата храна за бебетата, но е факт, че все повече майки кърмят кратко или изобщо не кърмят. Медицинският персонал все още се движи по схемите отпреди 30 години и няма сила, която да промени схващанията им. Огромен е натискът върху майките и от обществото, което почти не знае какво е "изключително кърмене", както и, че даването на вода от първия ден е отдавна остаряла практика. Когато ставаш майка за първи път, както беше при мен, много лесно, ако никой не ти обясни какво да правиш и не те насърчи, може да се откажеш да кърмиш и да приемеш шишето с адаптирано мляко. С второто си дете бях далеч по-подготвена, и то основно от интернет. Но въпреки това се наложи буквално да воювам с акушерки и сестри, за да ми дадат детето 2 часа след като се роди. Персоналът изобщо не е в час с тенденциите и изобщо не се учудвам, че с всяка година кърмещите майки са все по-малко.
Василена Доткова, лактивист и автор на книгата "Близо до бебето"
Болниците трябва много да работят
Абсолютно съм убедена, че проблемите с кърменето се дължат именно на реда в родилните домове. С очите си видях как на децата в АГ - Варна, се дава добавка от подсладена вода или адаптирано мляко. Това е масова практика в болниците и се оказва вездесъщ проблем за безпроблемното кърмене на бебета. В напредналите страни това не се смята за нормално от повече от 30 години, но у нас е норма. Персоналът е работил по този начин десетки години и трудно се пречупва за новите неща, да не кажа невъзможно. Безумно е, че това е практика и в болници, които се опитват да получат акредитация "Приятел на бебето". Очевидно колкото и да се променя отношението към кърменето в България през последните години, има още ужасно много да се работи, за да се осигури подкрепа за майките. В Норвегия и Швеция кърменето на бебетата дотолкова се подразбира от само себе си, че на активизма за насърчаването му се гледа като абсурд - все едно да бъдеш активист, убеждаващ хората да си мият зъбите.
Ивелина Станева, член на доброволческата организация "Ла Лече лига - България"
Случва се бавно
През последните години се наблюдава промяна в отношението на болниците в подкрепа на кърмещите майки. Всичко се случва бавно, но все повече здравни заведения позволяват на майките да гушнат и нахранят бебето си веднага след раждането. За съжаление не са никак малко болниците, в които бебетата не се дават часове, а понякога и дни след раждането. Аз самата съм раждала и двете си деца по оперативен път. Първото закърмих 24 часа след раждането, а второто 30 минути след като се беше родило и едва минути след като излязох от упойка. Срещнах подкрепата на педиатрите, акушерките и акушер-гинеколожката си, за което съм им много благодарна. Понякога една родилка има нужда просто да чуе, че е сложила правилно бебето на гърдата си или да й бъде показано как да го направи. Нужно e само едно: "чудесно се справяте", за да може майката да повярва в себе си и детето си. Друг път има повече трудности и е необходим персонал внимателен и добре обучен, който да може да откликне на нуждите на новите майки.
Жени Костова, активист, подкрепящ кърмещите майки
Всяка промяна е спечелена битка
От наблюденията ми в родилните отделения липсват практическите съвети, помощ и любезност на медицинския персонал. Никой не спазва изцяло разписаните препоръки на УНИЦЕФ и СЗО. Кара се по старите схеми. Даже, за да се прикрие храненето по график, с очите си видях, дори снимах, как върху болничния режим просто ей така, проформа, е залепен плакатаът със съвременните препоръки. Не ме учудва, че във Варна няма още акредитирана болница "Приятел на бебето". Всяка промяна е като спечелена битка, но важен е крайният резултат.