| Екосистемни услуги по материали от ръководството "How Much is an Ecosystem Worth", публикувано от IUCN Екосистемите и изобщо биоразнообразието предоставят широк спектър от полезни услуги, които подобряват качеството на човешкия живот. Без тези услуги животът ни би бил съвсем различен или дори невъзможен. Ето защо деградирането или унищожаването на екосистемите ще доведе до значими въддействия върху човечеството. Световните екосистеми предоставят огромно разнообразие от продукти и услуги. Всички добре познаваме природните продукти като храни от растителен и животински произход, лекарства, суровини за индустрията и строителството. Също така много хора оценяват естетическите и културни ползи от природата и рекреационната и стойност. По-малко е известно за степента в която човешката икономика е зависима от природните екосистеми заради биологичните и химичните процеси, протичащи в тях. Тези екосистемни "услуги" са безплатен дар от природата. Като примери на екосистемни услуги могат да се дадат пречистването на въздуха и водите, регулирането на дъждовния отток и засушаванията, асимилацията и детоксикацията на отпадъците, почвообразуването, контрол на вредителите, генетични ресурси за селското стопанство и т.н. Основните типове екосистеми и услугите, които те предоставят са обект на изследването Millennium Ecosystem Assessment (MA). MA класифицира екосистемните услуги като доставящи услуги (питейна вода и храни), регулиращи услуги (защитни функции срещу наводненията и вредителите), културни услуги (духовни, цултурни и рекреационни ползи) и поддържащи услуги (азотен цикъл, свързване на атмосферния въглерод). Икономистите обикновено класифицират екосистемните продукти и услуги според начина на тяхното ползване. Най-често се използва рамката Обща икономическа стойност (Total Economic Value), която включва: (i) стойност на пряко ползване; (ii) стойност на непряко ползване; (iii) стойност на възможното ползване; и (iv) стойност извън ползването. Първите три категории могат да се обединят в "стойност на ползванията". Стойността на пряко ползване се отнася за продуктите и услугите, които директно се ползват от човека. Те включват консумиращи ползвания като добив на природни продукти, дървесина и лечебни вещества, лов, риболов и др., неконсумиращи ползвания като туризъм, които не налагат добив на продукти от природната среда. Стойността на непряко ползване се получава от екосистемни услуги, които доставят ползи извън самата екосистема. Примерите включват пречистването на водите, което има значение за цялото поречие, за защитните функции на горите срещу ерозия и наводнения, от които са ползва туристическата инфраструктура в планините или въглеродната секвестрация която носи глобални ползи за човечеството като защита срещу промяната в климата. Стойността на възможно ползване се отнасят за възможностите за бъдещо ползване на продукти и услуги, които може да не се използват в настоящия момент. В това число могат да се включат доставящи, регулиращи и поддържащи услуги в зависимост от това доколко те носят ползи в момента и доколко могат да се използват в бъдеще. Стойността извън ползването се отнася до желанието на човека да опази видовете и екосистемите дори без да получава преки ползи от това. Най-лесно се остойностяват преките ползвания защото са свързани с получаването на измерими продукти, чиито цени имат пазарни измерения и могат лесно да се наблюдават. Ползите за рекреация могат също да се изчислят на база на броя посетители. По-трудно е да се оцени ползата за самите посетители но вече са разработени много методики за остойностяване, най-често чрез оценка на действителните разходи на посетителите или техния интерес към даден обект. Измерването на стойността на непреките ползвания обикновено е по-трудно. От една страна количеството на предоставените услуги понякога е трудно измеримо – напр. Количеството въглерод в биомасата или почвата. От друга страна недиректните ползвания могат да имат голямо значение за продукти и услуги с пазарна стойност но често е трудно това значение да се остойности. Например естетическите ползи от пейзажа не винаги водят до консумиращи ползвания. Най-трудно се определя стойността на една екосистема извън ползвнията тъй като тя не се отразява на хората и тяхното поведение, поради което трудно може да се наблюдава. За да се изследва стойността извън ползванията на екосистемите се използват различни проучвания, например социологически проучвания за нагласата на хората към природозащитните проблеми. Още информация по темата: Информацията е подредена в раздели по горещи теми, ключови събития и са изведени полезните връзки към други източници. Информацията също така е достъпна чрез системата за търсене в интернет страницата. | 
