Роналд С. Лаудер - активният милиардер

Роналд С. Лаудер - активният милиардер

Роналд Лаудер
Роналд Лаудер
Central European Media Enterprises(CME) е основана от милиардера Роналд Лаудер - син на Джоузеф и Есте Лаудер, създали козметичния гигант "Есте Лаудер". През 2007 г. списание "Форбс" го нарежда сред най-заможните хора в света, като оценява богатството му на 3 млрд. долара.
Лаудер е наследник на козметичния гигант заедно с по-големия си брат Леонард. Роден е на 26 февруари 1944 г. Получава средно образование в Bronx High School of Science и бакалавърска степен по международен бизнес от Wharton School of the University of Pennsylvania. Учил е в университета в Париж и има сертификат за международен бизнес от университета в Брюксел. Женен е, с две дъщери.
Началото на успешната бизнес кариера на Роналд С. Лаудер е поставено тъкмо в семейната компания. През 1964 г. 20-годишният наследник става част от екипа на фирмата в Брюксел. След време поема и вицепрезидентския пост в компанията, а днес вече оглавява семейния бизнес. Лаудер е известен не само в деловите среди, но и като президент на Еврейския национален конгрес, начело на който застава през 2007 г.
Медийната му компания му СМЕ развива целенасочено
дейност в Източна Европа и бившия Съветски съюз
Каналите, които фирмата притежава, са сред водещите на телевизионния пазар. До покупката на ТВ2 и "Ринг ТВ" СМЕ работи в шест държави в региона с обща аудитория над 90 млн. души.
В Европа Роналд С. Лаудер е известен не само като телевизионен магнат. През 1986 г. той е назначен от президента Роналд Рейгън за посланик на САЩ във Виена и заема поста една година. Преди това трупа опит в европейските дела като заместник-секретар по отбраната, отговарящ за Европа и НАТО.
Работата му в Австрия активизира дейността му по еврейските въпроси и той започва усилено да работи за засилване на позициите на еврейските общности в Източна и Централна Европа. След приключването на мандата му във Виена през 1987 г. той основава фондацията "Роналд С. Лаудер", която подпомага образованието на евреи. В момента организацията подпомага еврейски училища и културни центрове на общността в Австрия, Беларус, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Словакия, Украйна и България.
В началото на юли, малко преди да бъде обявена сделката за покупката на СМЕ в България,
Лаудер беше в България
за среща с българската еврейска общност. Неговата фондация финансира 134-о СОУ "Димчо Дебелянов" в София с изучаване на иврит и английски.
В Централна и Източна Европа е съсредоточена дейността и на международната програма за студентски обмен на фондацията, която работи с младежи от Виена, Будапеща, Варшава, Прага, Санкт Петербург, Берлин и София.
Тъкмо като световен лидер на еврейската общност Роналд Лаудер се среща с редица европейски държавници. Той води изявена политика срещу търговските контакти на европейски енергийни компании с Иран и пледира за още по-строги санкции спрямо ислямската държава заради антиизраелската й позиция и ядрената й програма.
В САЩ Лаудер е сред активните политически дейци на Републиканската партия. През 1989 г. се състезава срещу Рудолф Джулиани за кметското място на Ню Йорк. Въпреки че губи надпреварата, Лаудер продължава гражданските си изяви като председател на Ню Йорк в популярното общественото движение на САЩ Term Limits. То цели да бъдат наложени ограничения на администрацията и политиците при броя на заеманите от тях изборни длъжности. Лаудер е член и на управителния съвет на общественото движение и като такъв през 1993 г.
провежда успешен референдум
в Ню Йорк за налагане на ограничения в мандатните длъжности.
Живописта е друга кауза, на която милиардерът е публично отдаден. Той е известен като благодетел на изкуството и изявен колекционер. През 2006 г. влиза в световните новини, след като плаща 135 млн. долара за творбата на австрийския художник Густав Климт "Портрет на Аделе Блох-Бауер". Картината влиза в колекцията на Neue Galerie, която Лаудер основава в Ню Йорк през ноември 2001 г. Председател е и на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Той помага в няколко случая на възстановяване на откраднато изкуство от нацистите, но критиците му подчертават, че нито веднъж не е разкрил какво съдържа собствената му колекция и не е ясно по какви канали е получил сбирката си.