----------------------

- Да, смятам, че ние успяхме. Голяма част от целите и задачите, които си поставихме, когато взехме решение и получихме правото да участваме в приватизацията на завода, вече се реализират. Инвестирахме в една дейност, която е много капиталоемка, но с много трайни и устойчиви позиции за развитието на икономиката както на страната, така и в глобален аспект. Независимо от всичките трудности, които са ни съпътствали и сега дори не са малко, мисля, че вървим напред.

- Въпрос на ценностната система на участниците в РМД-ата и на професионалната амбиция на членуващите в тях.

Преди беше така - знаеш, че това, което правиш, доказва професионализъм, без обаче да имаш възможност да влияеш върху крайния резултат. Сега професионалните отговорности се увеличават, идват и нови. Вече си ангажиран в цялостната дейност на тези структури - пазарна, финансова, производствена, ресурсна, социална.

- Когато цените на металите нараснаха 4-5 пъти, ние имахме ясното съзнание, че това скоро ще свърши. Затова максимално използвахме този ресурс за инвестиции. Мен ме притеснява повече друго - разходите, които трябва да правим, за да произвеждаме тези метали. Ние сме енергоемко производство. Нашият цинк се получава по електрохимичен път. Използваме и кокс, чиято цена се повиши два пъти. Използваме природен газ, мазут, някои реагенти. И това ни притеснява най-много - тези процеси ние не можем да управляваме. Затова тенденцията при нас е да преработваме все повече вторични суровини - и в оловното, и в цинковото производство, защото са по-евтини. Сега при оловото около 25 процента от суровините са вторични. При цинка - 13-18 процента.

Това е един от шансовете ни. А другият ни шанс е реализирането на нашата програма "Хоризонт 15". Това ще означава качествено ново равнище на производство. При него енергийните разходи се намаляват двукратно и трикратно. Трудовите разходи са много по-ниски, автоматизацията, условията на труд - всичко това е металургията на XXI век. В тази програма ще инвестираме 153 млн. евро.

- През 2010 г. трябва да пуснем единия завод, а в средата на 2011 другият завод трябва да започне да работи. В момента тук при нас са представители на световноизвестната инженерингова компания - "Уорли Парсънс" , които работят по единия проект и сме в много напреднала фаза. По другия проект работи световноизвестната компания "Пол Вюрт" от Люксембург. Имаме осигурено кредитиране от базирани в България банки.

- През първите години на прехода обществото беше в турболенция. Вълнуваше се, във всяко нещо виждаше едва ли не престъпление за екологията. Аз не искам да кажа, че всичко в комбината е било изрядно тогава. Но, общо взето, опазването на околната среда тук никога не е било неглижирано. Въпросът е какви са били възможностите тогава да се решават тези проблеми. Инвестициите не се планираха от заводите, а от планова комисия. Металургията тогава не беше приоритетен отрасъл. Големите ни проблеми дойдоха и от това, че обществото и ние нямахме готовност да разговаряме. Няма да скрия, че през 90-те години, още докато не бяхме приватизирани, държавата не ни обърна гръб и подкрепи с каквото беше възможно тогава наши проекти. И ние постепенно стабилизирахме нещата. Намалихме временно производството си. Като пооправихме нещата, влязохме в стандартите на 90-те години. Извървяхме един много тежък път, но аз казвам, че той никога няма да свърши, защото онези стандарти не са стандартите на 2000 г. например.

- Това е и диверсификация на риска, и навлизане в други пазарни ниши. Територията на комбината от около хиляда декара е сама по себе си една индустриална зона. С допълнителните терени на община Куклен и съвместно със "Сиенит холдинг" тръгваме да разширяваме тази зона. Към момента площта на индустриална зона "Куклен" е над 800 дка. С общината имаме ясното виждане, че тук ще се развиват само природоопазващи дейности. В момента изграждаме инфраструктурата - осигуряваме на бъдещите инвеститори водоснабдяване, електроснабдяване и т.н. В много от зоните, които започнаха да се изграждат набързо, след това започнаха да изникват проблеми с пътищата, с канализацията и т.н. Нашият подход е друг.

Две фирми в момента подготвят своите проекти. За мен е радостно, че те са български, занимават се с машиностроене. Засега няма да им кажа имената, но са пловдивски фирми с престиж. Вече се работи по проектите и сигурно през следваща година ще започнат строителство. Всяка от фабриките ще се разположи върху площ от десетина декара.

- Това е неизбежно. Бих се радвал, ако до десетина години стане една конгломерация от двата града. Мен ме притеснява обаче едно хаотично сливане. Някак си няма единна визия за този процес, който тече в момента. Оставено е всичко на стихията на пазара. Глобалната икономика показа, че, да, пазарът е сериозен регулатор и двигател на икономическото развитие. И все пак трябва да има някаква визия, някаква обединяваща идея. Между Пловдив и Асеновград застрояването ще бъде най-вече индустриално. Необходима е малко по-голяма координация, между двата града са все пак 18 км.