Има ли спасение от набезите на иманяри и риболовните тралове за стотиците подводни археологически обекти по българското Черноморие, известни на науката, но непроучени до момента? Има, нарича се студена мина и представлява бетонна кутия с шипове, която е в състояние дори да счупи траловете на риболовните кораби. Идеята е на Ценка Консулова, биолог във варненския Институт по океанология към БАН. "Ние ползвахме този метод за опазване на биоразнообразието на морското дъно преди пет-шест години. В райони, в които държахме да запазим дънната флора и фауна, поставихме такива студени мини. Резултатите в тези зони вече са налице", казва изследователката.

Повод за думите й стана приключилата неотдавна експедиция на нейни колеги подводни археолози от института. Античен кораб на повече от 2000 години е унищожен варварски от траловете на риболовните кораби, съобщи ръководителят на експедицията д-р Илия Щирков. Потъналият плавателен съд се намира на 81 метра дълбочина край нос Калиакра и бе открит през 2002 г. чрез сателит от екипа на американския учен проф. Робърт Балард. Още тогава е установено, че амфорите били пълни с рибни кости. Вероятно в последния си фатален курс древните моряци пренасяли риба от Средиземноморието към Крим. Откривателят на "Титаник" обаче тихомълком бе прогонен от страната с обвинения в иманярство. Шест години по-късно

до неузнаваемост, каза д-р Щирков. Той и колегите му се спускат в края на юли до потъналия кораб с миниподводницата от борда на научноизследователския кораб "Академик". Проучването е част от два проекта за опазване на подводното културно-историческо богатство - "Респонд" и "Тримариск", финансирани от Министерството на културата с над половин милион лева. "Бяхме толкова стъписани и ужасени, когато видяхме натъркаляните потрошени амфори върху палубата на античния кораб, че забравихме да снимаме", признава ученият. При повторното спускане археолозите заснемат 90-минутен филм. Кадрите са запечатали дирята на трал, който оставил по дъното следа, подобна на снежна партина, в търсене на рапани и дънна риба. Потрошени амфори, влачени, преди да бъдат изтръгнати от дъното, са разнесени на стотина метра от останките на кораба. Според д-р Христина Ангелова, научен зам.-ръководител на проекта за опазване на тракийското морско антично наследство в риск, новите варвари съсипват паметници от времето преди заселването на българите по тези земи. "Подводното наследство е най-уязвимо. Разграбването му не става пред очите на хората и щом не се вижда, значи не съществува", каза тя. Според нея постиженията на подводната археология трябва да се подкрепят нормативно. Трябва да се сложат на карта всички известни подводни обекти, да се каже кои са зоните за водолази и къде за риболов. Тя настоява да се синхронизират законодателството и нормативната база, за да има контрол.

Според други участници в експедицията сериозна заплаха за историческото наследство са и

Под този знаменател те поставят и проекта на века, както напоследък във Варна наричат преместването на пристанище Варна-изток и новия контейнерен терминал. Екипът подводни археолози твърдят, че проектът застрашава потънали преди хилядолетия селища във Варненското езеро. Според тях заплаха представлява и растящият интерес на инвеститори към строителство на яхтени марини.

До момента 6 от общо 13 древни тракийски селища отпреди потопа в района на Варненския залив са напълно разрушени. В глината има още ценни свидетелства за бита и културата им, но и те вероятно ще бъдат пометени. Същата съдба учените отреждат на потънали селища край бреговете на Дуранкулак, Шабла, в Бургаския залив, до база "Атия", край устието на Ропотамо, край брега на Ахтопол. Други повече от 30 подводни обекта, някои от които на над 3000 години, са следи от корабокрушения. Част от тях вече са станали жертва на подводни иманяри, други са разорани от тралове, а оцелелите чакат да удари часът на инвеститорския интерес, за да бъдат погребани завинаги. "Строежът на ново пристанище вероятно ще разруши потъналите в залива селища, но може би пък ще бъдат открити нови, казва Камен Димитров от Центъра по тракология към Министерството на културата. Те поне трябва да бъдат проучени, преди да сме ги изгубили завинаги." Според закона проучването им трябва да се финансира от инвеститорите. Под водата трябва да има ред, както и на сушата, категоричен е Димитров.

"Какви подводни селища в езерото, като дъното се драгира повече от 30 години, за да се запази плавателна дълбочина." Така реагира председателят на общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов, който е един от вдъхновителите на проекта за преместване на варненското пристанище навътре в залива. Той припомни за съществуващия допреди десетина години специализиран драгажен флот, чиято техника отстраняваше системно наносите по дъното на плавателния канал към пристанище Варна-запад. "Заливът, където е мястото на новите терминали, беше сметище. Това са безотговорни изказвания -

които едва ли ще открият нещо. Финансирането е с кредити, икономическите последици не могат да се изчислят, каза още Гуцанов. Според Георги Георгиев, управител на яхтеното пристанище в Балчик, твърденията, че марините пречат на историята, са преднамерено черногледство. "Те възникват там, където от векове е имало рибарски кейове, лодкостоянки. Или пък са строени буни, които да предпазват брега от ерозия", каза той. Бракониерските набези също не оставали скрити, твърди на свой ред Бейхан Хасанов, директор на варненското териториално звено към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Въпреки че признава как заради липса на катер контролът по море не е ефективен. "Но когато ги засечем, ги причакваме на сушата", обясни Хасанов. По думите му нарушителите тралят обикновено в по-плитки води и не припарват край находки, тъй като си пазят съоръженията.

Водолазите не само не са заплаха, но дори съдействат на учените - не са малко случаите колеги да открият артефакти, каза по повод упреците на учените Сава Великов от водолазен клуб "Ютек дайвинг". По думите му водолазният спорт се практикува в плитки води, тъй като под 40 м изпадаш в азотно опиянение. Освен това Великов подчерта, че само екипировка не стига да се измъкне нещо от такава дълбочина. "Ваденето на антични предмети на дълбочина от 70-80 м може да стане със специално оборудвани, стабилни лодки и спускане с т.нар. подводни камбани. А подобни съоръжения могат да си позволят само хора, които разчитат на добри постъпления от търговията с антики", смята Великов.

Има и друго - именно археолозите са хората, от които може да изтече информация за местонахождението на ценните обекти към иманярите. "Една амфора може да бъде продадена за повече от 20 хил. евро", казва докторът по история Атанас Панайотов.