Само преди година сред горещите теми на българския капиталов пазар наред с гигантските печалби беше и продажбата на Българската фондова борса (БФБ - София). Редица "ухажори" показаха афинитета си към оператора, подкрепени от надеждите държавата да се раздели с мажоритарния си дял в момент на глобална консолидация и регионална експанзия в сектора.

БФБ - София, беше апетитна хапка за имена като "Дойче бьорзе", скандинавското борсово обединение OMX, Виенската, Варшавската и Атинската фондова борса. Колко обаче биха дали те за монополиста, организиращ регулирания пазар на ценни книжа в България, и добра инвестиция ли е подобна компания?

Точно в този период и инвестиционният фонд от затворен тип Reconstruction Capital 2 (RC2), търгуващ се на алтернативния сегмент на Лондонската фондова борса AIM, е преценил, че БФБ - София, е алтернативна инвестиция, и е прибавил към портфейла си акциите от компанията. Отчетът на фонда за второто тримесечие на 2008 г. разкрива, че фондът притежава 1.8% от капитала на борсата (приблизително 105 621 акции). Книжата са оценени по историческата цена на придобиване в периода юли-ноември 2007 г., като общата им оценка е 500 хил. евро. Това прави средно по 4.73 евро (9.25 лв.) на акция и оценява целия оператор на 54.28 млн. лв. Ако се добави и премия за контрол над монополисти в рамките на 20-25%, цената достига вече 65-68 млн. лв. Струва ли обаче наистина толкова БФБ- София?

Някои пазарни участници смятат, че цената е по 2-3 лв. на акция при счетоводна стойност от 2 лв. в края на 2007 г. Други обаче клонят повече към 5 лв. за брой.

Акционер, запознат с дейността на оператора, но пожелал анонимност, заяви, че е готов да купува акции именно при цена 5 лв. Това обаче е почти два пъти по-малко от средната цена, платена от RC2. Също така е под нивата, на които са се котирали големите публични борсови оператори към края на 2007 г. спрямо постигнатите от тях финансови резултати. Оператори като Лондонската фондова борса, NASDAQ и "Дойче бьорзе" са се търгували в края на миналата година на 12-13 пъти спрямо печалбата им за 2007 г. Според цената, платена от фонда със и без премия за контрол, оценката за БФБ - София, варира между 10 и 13 пъти спрямо нетните й резултати за 2007 г. Миналата година обаче не е най-представителната за оценката, тъй като на практика е значително по-добра от предходните четири и по-скоро изкривява реалната картина за нормалното представяне на пазара. БФБ - София, отчете рекордна година - два пъти по-висока печалба и приходи благодарение на повечето постъпления от комисиони от сделки в резултат на увеличената ликвидност и активност на пазара. Влизането на България в ЕС, отварянето й за чуждестранните играчи и рекордното поскъпване на пазара привлякоха много едри и дребни инвеститори.

Финансовата криза обаче удари сериозно по ликвидността на пазара през настоящата година. Оборотите на търговия последните няколко месеца са символични и трудно достигат 4-5 млн. лв. на ден спрямо среднодневен оборот от 39 млн. лв. през 2007 г. По тази причина много борсови анализатори дори очакват борсовият оператор да излезе на загуба през 2008 г. Акционерът, запознат с работата на пазара, обаче очаква през тази и следващата година операторът да успее да постигне между 30 и 35% от най-доброто си финансово представяне досега, т.е. 2007 г. Това по-скоро би върнало оператора в рамките на представянето си през годините преди 2007 г. и същевременно би изстреляло съотношението цена/печалба на нива, клонящи към 30 пъти над финансовите резултати. Колко струва оператор, подобен на българския?

Именно при подобни параметри наскоро беше купена Люблянската фондова борса. Любляна беше единствената регионална борса, продадена в рамките на последните две години. Цената на сделката, при която Виенската борса придоби 81%, не беше официално разкрита, но според австрийските и словенските медии става въпрос за около 1400 евро на акция. Това я оценява на близо 47 млн. евро, а съотношението цена/печалба достига близо 31 пъти спрямо нетния резултат на словенския оператор за 2007 г. Година по-рано скандинавското борсово обединение, интересуващо се и от БФБ и впоследствие придобито от NASDAQ, даваше 125.19 евро на акция на Любляна - едва два пъти над печалбата й и близко до счетоводната й стойност.

Скъпо или не, както някои анализатори биха определили сделка със съотношение цена/печалба от 30, битката за Любляна приключи в разгара на продължаващата вече година финансова криза. А кризата стабилно сложи отпечатъка си върху представянето и на борсите в Източна Европа. Повечето губят по близо 40% от пазарната си капитализация от началото на годината, а ликвидността падна до санитарни минимуми. Това със сигурност ще окаже ефект върху цената на хронично страдащата от ниска ликвидност БФБ - София, въпреки перспективите за развитие в дългосрочен план. Все пак именно от ликвидността и броя сделки зависят приходите на един борсов оператор. Отлагането на ясната визия за бъдещето на държавния дял в борсата пък допълнително ще отдалечава евентуална продажба от рекордната за пазара година. Ще успее ли БФБ - София, да подобри ликвидността?

През 2007 г. операторът беше сред лидерите в региона по нови листвания, което значително подсили ликвидността на пазара. С развитието на финансовата криза обаче редица компании отложиха плановете си за публично предлагане, което поставя въпроса дали борсата ще успее да задържи интереса на компаниите за набиране на средства чрез нея поне в краткосрочен план. Някои дружества вече направиха първи стъпки за финансиране чрез алтернативни методи на други европейски пазари. Първото пък възможно двойно листване, планирано от търговските вериги "Техномаркетдомо" на инвестиционната група "Екуест", може да подмине София заради лошата пазарна конюнктура. Компанията вероятно ще се листне само в Букурещ и Лондон.

Въпреки това дадената оценка за Любляна дава доза оптимизъм и показва готовността на конкуриращите се развити борсови оператори да се състезават за балканските борси. За продан се подготвят Варшава и Прага и те ще покажат дали тази конкуренция наистина е ожесточена.

В крайна сметка регионалните борси тепърва имат да разгръщат потенциала си. Интересът на балканските инвеститори към капиталовия пазар се засили едва през последните две години. От средата на тази година пък БФБ - София, се подсигури и технологично с добре позната и широко използвана система за търговия (Xetra), която повечето анализатори очакват в дългосрочен план да помогне за раздвижването на търговията.