При улова на всеки 10 килограма от застрашената от изчезване риба тон в мрежите попадат килограм акули и морски костенурки, твърди нов доклад на "Грийнпийс".

Консервата с риба тон може да бъде разпозната като един от символите на храненето през XXI век - вкусно, бързо и пълно с мастни киселини, висококачествени протеини и всякакви други здравословни неща. Нищо чудно, че хората (или по-точно една трета от тях според статистиките) са луди по нея. Но какъв е резултатът от тази едностранна любов?

Бумът в риболова на риба тон се разразил през 40-те години, когато тя се считала за луксозна храна, присъствала сравнително рядко в менюто на представителите на средната класа и била наричана антилопа на океана. Сега, около седемдесет години по-късно, популацията на риба тон е намаляла цели три пъти, а рибата е обявена за "застрашена от изчезване". Фактът, че много от различните видове риба тон си приличат, не помага на положението и дава възможност на рибарите да прекрачват границата между застрашените видове като синьолюспестата риба тон и останалите и така да заобиколят ограничителните квоти. Но за съжаление рибата тон не е единственият вид, който е застрашен от улова. При риболов в индустриални количества съществува допълнителен улов - видове, които не са целта на риболова, но въпреки това попадат в мрежата.

През 90-те години вниманието беше привлечено от допълнителния улов на делфини. Логата върху консервите, гарантиращи, че рибата тон е уловена по щадящ делфините начин, добиха огромна популярност на Запад. На практика това означава, че рибата тон се лови с помощта на мрежи, разполагащи със специални отвори, през които делфините да могат да избягат. Това доведе до издигането на рибата тон до статуса на "зелена храна", полезна както за нас, така и за природата. Или с други думи, до пълна заблуда.

Преди около две седмици Greenpeace UK публикува краткия доклад "Скритият улов на консервираната риба тон", посветен на тази наболяла тема. Делфините се ползват с известна защита, въпреки че все още попадат в мрежите, просто количеството им е паднало. Освен делфините други морски обитатели също често попадат в мрежите, предназначени за риба тон. Най-често в мрежите се озовават акули и редки видове костенурки. Опасността тук идва най-вече от употребата на устройства за привличане на рибата (известни като FAD). Когато при улова се използват подобни устройства (или в 70% от случаите според данните), количеството на допълнителния улов е средно един килограм на всеки десет. Това прави около 100 хил. тона на световно ниво годишно.

"Грийнпийс" съставиха и класация на британските производители на консерви с риба тон. Решаващи фактори бяха: по какъв начин е уловена рибата, каква е политиката на компанията по отношение на устройствата за привличане на риба и предоставяната за начина на улов информация. Най-големият производител JOHN WEST се свлече на последното 8-мо място, защото никога не информира потребителите по какъв начин е уловена рибата тон, която използва за консервите си, не прилага ограничения за употребата на устройства за привличане на риба за по-голямата част от улова и не подкрепя морските резервати. Тъй като единственият природосъобразен начин за улов на риба тон е промишленият риболов с въдица от лодка, SAINSBURY'S заема първото място. Компанията добива всичката си суровина чрез природосъобразен риболов.

В момента широко се говори за нуждата от нови сертификати, които да информират потребителя по-добре за това по какъв начин е уловена рибата тон, която той си купува. Друг любим проект на природозащитниците е световна мрежа от защитени морски местности, където всякаква форма на риболов би била забранена.

Рибата тон за производството на български консерви се внася от чужбина. Бърза проверка до най-близките магазини, която далеч не претендира за изчерпателност, показа наличието на логото dolphins friendly. Българските компании обаче далеч не дават информация за това по какъв начин е била уловена рибата тон. Дали това не е защото никой не ги е попитал? И ако е така, кой трябва да го направи?