"Спа"

"Спа"

"Спа" е писта със слава и харизма. Най-дългото трасе във Формула 1 е и едно от най-бързите, опасните и трудни в календара. Затова състезанието Гран при на Белгия е еднакво обичано и от пилоти, и от зрители.
"Спа Франкоршан" е ставала сцена на множество драматични моменти в историята на автомобилния спорт. Пилотите я определят като най-предизвикателната в шампионата, а за 40 години домакинство във Формула 1 паметните моменти изобилстват.
Катастрофите са част от всяко състезание, но на белгийската писта, особено в ранните й години, те са задължителни. През 1966 г. заради зачестилите инциденти пистата била променена. Причината са предизвикани няколко катастрофи заради проливен дъжд, най-сериозната от които е на трикратния световен шампион сър Джеки Стюърт. След надпреварата той започнал кампания за подобряване на сигурността на трасето. В черните спомени от "Спа" изникват и двамата британски пилоти Крис Бристоу и Алан Стейси, които намират смъртта си през 1960 г.
Асоциацията на пилотите в Гран при прави инспекции на съоръжението заради множеството инциденти и през 1969 г. надпреварата за Голямата награда на Белгия е преместена. Двукратният световен шампион Джим Кларк винаги е казвал, че мрази "Спа". Това не му пречи да постигне четири поредни победи на нея. Същото прави и легендарният бразилец Аертон Сена между 1988 и 1991 г.
Сена е останал в историята на пистата и с граничеща с лудостта постъпка. През 1992 г. на излизане от "Бланшимон", смятан от някои за най-добрия завой на "Спа", Ерик Комаш катастрофира тежко. Той се оказва заклещен в кокпита и не може да излезе от болида, който след удара се озовава по средата на пистата. Движещият се след Комаш Сена спира встрани, излиза от автомобила и в огромния облак прах тича срещу профучаващите болиди, за да помогне на своя колега.
Бързата писта е известна и с високоскоростния завой "Червената вода". На него са ставали много от най-зрелищните катастрофи в моторспорта изобщо. През 1993 година Алекс Занарди претърпява тежът инцидент, но се отървава без сериозни контузии.
 
През "механичните" години много малка част от пилотите във Формула 1 минаваха през "О руж" без да отпускат газта. "На този завой става ясно на кой колко му стиска", коментира световният шампион Жак Вилньов в свое интервю от преди 10 години.
 
"Червената вода" е най-страхотният завой. Това е като да летиш надолу по склона и да видиш огромна планина пред себе си. Имаш усещането, че караш по права и след това тръгваш нагоре, а това е вероятно най-доброто усещане, което можеш да изпиташ и най-голямото удовлетворение, което можеш да имаш като пилот", споделя седемкратният световен шампион Михаел Шумахер.
 
Германецът е дълбоко свързан със "Спа". Той прави своя дебют през 1991 г. именно в Белгия, а през следващия сезон печели и първата си победа във Формула 1. Шумахер има най-много победи на белгийската писта – цели шест.
 
Германецът е замесен и в един от най-скандалните инциденти на "Спа". През 1998 г. той убедително води колоната, но в силния дъжд и мъглата не вижда "Макларън"-а на Дейвид Култард и го блъска отзад. Двамата отпадат, а по-късно Шуми връхлита с юмруци върху Култард в бокса на британския тим. Той твърди, че пилотът на "Макларън" нарочно е намалил скоростта, но Култард твърдо отрича.
 
В последните години проблемите и полемиките около "Спа" не са свързани с безопасността на трасето или инциденти по пистата. Белгийското съоръжение беше свалено от календара на Формула 1 заради забраната за реклама на тютюневи изделия.
 
От миналата година обаче отново е част от шампионата. Въпреки модернизирането и промените по пистата, както и развитието на технологиите и електрониката в болидите, мнозина ще потвърдят мнението на Михаел Шумахер, че това е "най-добрата писта в света".
 
Трасето на белгийската писта се вие в гористите хълмове на Ардените между няколко села. От тях идва и пълното й наименование – "Спа Франкоршан", но за феновете тя е просто "Спа".
 
Първоначалният проект от 1920 г. е създаден с цел да свързва обществените пътища между близките градове и е имал дължина от 15,5 км. По това време състезанията са се провеждали по нормалните пътищата, а не на обособени писти. Свързваща Франкоршан, Малмеди и Ставелот, "Спа" придобива характер, който издържа изпитанието на времето.
 
Само няколко години след създаването си пистата за първи път приема състезанието за Голямата награда на Белгия. След 1950 г. "Спа" се утвърждава като едно от реномираните европейски и световни трасета. След 1970 г. обаче Гран при на Белгия преминава на пистите Нивелес и Золдер заради остарялата инфраструктура и необичайно дългото трасе.
 
В началото на 80-те години пистата е реконструирана и от 1985 г. състезанията отново се провеждат на "Спа". Във този си вариант трасето е с дължина 6,968 км. и има характерни изкачвания и спускания, с които друга писта за Формула 1 не може да се похвали. Белгийската писта е характерна и със зависимостта си от времето. Заради дължината на трасето и хълмистото му разположение в едната част на "Спа" може да грее слънце, а в другата да вали дъжд.
 
След последните промени по пистата, трасето е с обща дължина 7,004 км. Рекордът за най-бърза обиколка държи Михаел Шумахер ("Ферари", 2002 г.) с време 1:43,726 и средна скорост 241,837 км/ч.