Сър Хауърд Стрингър: Музикалният албум е минало, защото iPod го ликвидира
Преди няколко години "Сони" реши да не участва на CeBIT и щандът й ставаше все по-малък. Сега сте на IFA, наели сте половин Берлин. Какво се промени в стратегията ви за Европа?
- Фокусът на CeBIT е върху мобилни и ИТ продукти, не върху телевизионна и друга техника за забавление у дома и там участваме със "Сони Ериксон". В предишните години виждахме IFA все повече като събитие за Европа, отколкото за целия свят. Но тази година е по-различно. Европейският пазар за телевизори стана най-големият в света. Преди това беше Северна Америка, но сега като дял от бизнеса ни с електроника пазарът в Европа е най-голям. Затова решихме да инвестираме повече тук.
| Миналата седмица в Берлин се проведе изложението за битова електроника IFA, на което "Сони" се представи. Стрингър е първият чужденец, който оглавява корпорацията. Роден е в Уелс, но живее в Ню Йорк и е гражданин едновременно на САЩ и Великобритания. Никога не е живял в Япония и не говори японски. През 1999 г. кралица Елизабет II го удостоява с рицарско звание. Ветеран от виетнамската война. Бил е журналист в американската телевизия Си Би Ес, на която става и президент от 1988 до 1995 г. |
Четири от най-важните ви продукти, представени в Берлин, са телевизори. Очевидно за "Сони" телевизията с висока разделителна способност е приоритет. Коя технология е най-важна за вас - OLED (екрани с органични светодиоди) технологията, която изглежда като прототип с малкия си екран, или безжичните технологии, обединяващи всички устройства в дома?
- Трудно може да се открои една над останалите. Преди три години, когато приех тази работа, участвах в подобно технологично шоу в Америка. Нямахме много продукти за продаване и ми се наложи да танцувам, да пея, да жонглирам, да доведа кинозвезди... Сега имаме много продукти, затова и действаме на няколко нива. Преди OLED хората се питаха: Все още ли е иновативна "Сони"? Със създаването на OLED искахме нагледно да покажем, че сме.
Мрежовата стратегия също е важна за нас, защото имаме много продукти, които, ако могат да бъдат свързани в мрежа, биха ни дали предимство пред конкурентите. Донякъде може да го представим така: имаме много и различни бисери, но ако успеем да ги свържем един с друг, започвайки с "Плейстейшън", ще имаме не само бисери, а цяла огърлица. И тази "стратегия на огърлицата" ни отделя от конкурентите. Фактът, че имаме най-тънкия и най-късия, и най-малкия, и най-дългия продукт е само част от обновлението. Но усещането за изцяло нова технология, която първи въвеждаме, е най-важно. Имаме много продукти, но именно свързването им ги прави интересни за клиента, защото той може да прехвърля съдържание от едно устройство на друго. Трансферът между PS3 (PlayStation 3) и PSP (PlayStation Portable) беше ключов момент.
Купувате ли си още музика на компактдискове, или сваляте от интернет?
- Още купувам дискове. Аз все още слушам дискове. Но правя и двете. Децата ми свалят от интернет. Те нямат iPod, доколкото знам. Показват ми само уокмените на "Сони".
Какво е бъдещето на музикалните компании? Мнозина казват, че времето им е изтекло.
- Хората винаги казват това. Но музиката не е минало. Минало е музикалният албум, защото iPod реално го разруши. В момента има пазар на сингли. Което означава, че ако сте музикант, в дългосрочен план имате реален проблем, защото музикантите разчитат на каталога си, на цялостното си творчество, събирано през годините. Затова смятаме, че си струва рискът да купим "Сони Би Ем Джи" (доскоро компанията беше съсобственост на "Сони" и "Бертелсман" - бел. авт.) и да поддържаме позициите си в музикалната индустрия.
Наше предимство е, че можем да възпроизвеждаме музикално съдържание с голяма част от продуктите си. Освен това видеоигрите са нов пазар за музика, клетъчните телефони също, имаме музикални студия и магазини по света. Очевидно отношението ни към изпълнителите трябва да се преосмисли и предефинира. Например АС/DC, втората по продажби рок банда за всички времена след "Бийтълс", никога не позволи музиката й да отиде на iPod, защото вярваха, че това ще им попречи да печелят от каталога си. Смятам, че все повече изпълнители ще намерят начин да запазят музиката си.
Мислите ли, че OLED технологията ще измести LCD и кога?
- В LCD все още има много живот. Но OLED е забележителна - използва 50% от енергията на LCD. Малка е, но създава по-лично взаимоотношение с картината, защото човек не трябва да гледа чак до другата стена, където обикновено е разположен телевизорът, а цветовете са толкова богати. Пуснахме OLED, за да покажем, че сме иновативна компания.
Имате производствени мощности в Словакия. Планирате ли да инвестирате в други страни от Източна Европа, в България например?
- Засега не смятаме да инвестираме в България. Миналата година решихме да увеличим производството в Словакия, където да правим 3 млн. телевизора. Разгледахме потенциала на няколко страни, включително Унгария, Полша, България, дори Украйна. Но тъй като вече имахме изградена инфраструктура в Словакия, беше ни лесно да се прехвърлим от Нитра в Търнава, която е само на 50 км разстояние. Това е основната причина да увеличим производството именно в Словакия. Към този момент нямаме други планове за разрастване. Бизнесът ни в България не е голям, може би не повече от 100 млн. евро. Разбира се, виждаме потенциален пазар, затова имаме офис в София.
Притеснявате ли се от глобалната икономическа ситуация, от слабия долар?
- Не, доларът в момента е силен и става по-силен. Американската валута се покачва спрямо йената, което е добре за нас, защото голяма част от продукцията ни е за износ. Това е проблем за еврото, но в световен мащаб ние печелим от слабата йена. Четем по вестниците, че Германия е изправена пред трудности. От зимата слушаме - Америка е в рецесия. Но аз не смятам, че САЩ са в техническа рецесия - ние все още продаваме потребителска електроника. Даже бизнесът ни върви доста добре, особено при high definition технологиите и PlayStation. Наистина живеем в несигурни времена, но съм скептично настроен, че това е глобална рецесия.
Какви са прогнозите ви тази година?
- През Голямата депресия хората продължаваха да се забавляват. Забавната индустрия беше последното нещо, което си отиде. Шърли Темпъл беше голяма звезда по онова време. Може би отново този бизнес ще бъде последният засегнат. Подозирам, че по някое време догодина глобалната икономика ще започне да се съвзема.