Световната преса: София е стратегически партньор на САЩ

На живо
Заседанието на Народното събрание

Световната преса: София е стратегически партньор на САЩ

Под заглавие "Варшавският договор на Буш" "Ню Йорк таймс" помества лично мнение на Морийн Дауд, която коментира срещата между българския премиер и президента на САЩ. "Това бе среща на двама стратегически партньори", пише тя. "По времето на студената война ние бранехме Стара Европа от Империята на злото. Сега прегърнахме бившите сателити от съветския блок, за да ни защитят от машинациите в Съвета за сигурност на бившите ни фаворити Франция и Германия. Сега усилено ухажваме малките страни, които могат да ни осигурят нужните гласове в Съвета за сигурност, пише авторката.

Вестникът цитира и бившата американска посланичка в София Ейвъс Боулън, според която България ще бъде добър съюзник на Америка. "Българите имат отлични математици и учени и правят чудесно вино", казва тя, а "Ню Йорк таймс" заключава: "Значи, ще можем да минем и без френско вино."

"Интернешънъл хералд трибюн" помества днес снимка на българския премиер Симеон Сакскобургготски на излизане от Белия дом след срещата с президента Джордж Буш, който му благодари за подкрепата за САЩ срещу Саддам Хюсеин. "Интернешънъл хералд трибюн" допълва, че премиерът е изразил разочарование от начина, по който неговата страна е била притисната между важното ново приятелство със САЩ и връзките с все по-взискателна Европа.

"Вашингтон пост" помества статия, озаглавена:"Янки, елате у нас!", в която Ан Апълбаум посочва, че американците са добре дошли в Източна Европа. Носят се слухове, че американската армия се кани да мести част от базите си от Германия, пише авторката. Тя цитира експерта Том Донъли от "Американ ентерпрайз инститют", който днес на слушания в комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите щял да заяви, че някои от базите трябва да бъдат преместени в Полша, Румъния и България.

От страницата на германския "Франкфуртер алгемайне цайтунг" ни гледа с леко учуден поглед Симеон Сакскобургготски, информира "Дойче веле". В колонката, под снимката на българския премиер, балканският наблюдател на вестника Райнхард Везер се опитва да намери обяснение за фрапантното сближение между София и Вашингтон. "Сега България е основен съюзник на САЩ в Съвета за сигурност" - пише авторът, припомняйки, че тя е единствената страна, членка на съвета, освен САЩ, Англия и Испания, обявила вече подкрепата си за новата иракска резолюция. "Президентът Буш изтъкна тежестта на България, приемайки Сакскобургготски в Белия дом." ФАЦ спекулира, какво може да е накарало иначе нерешителния Симеон да заеме така решително страна в конфликта между Америка и Европа. Вестникът пише, че както дясната, така и лявата опозиция в София смятали, че той просто се е поддал на натиска от Америка. Припомня се, че през последните месеци отношенията между двете страни не бяха особено хармонични - разкритията за гешефтите на една българска оръжейна фирма с Ирак, изявленията на американски политици за корупцията в България, възходът на бивши комунистически кадри в тайните служби, евентуални затруднения при ратифицирането на членството на България в НАТО. Към това според ФАЦ се добавят реалните или фиктивни връзки на българското правителство с Русия - за някои бизнесмени, стоящи близо до кабинета, се твърди, че били направили парите си благодарение на бившето си сътрудничество на съветския КГБ. Само че обвързването на бившите агенти с човека от старата аристокрация се струва невероятно на мнозина в България - заключава "Франкфуртер алгемайне цайтунг"

Под заглавие "Решението" в. "Кориере дела сера" пише, че САЩ са решени на всяка цена да съберат необходимите девет гласа за приемането на втората резолюция за Ирак в Съвета за сигурност. До момента сигурните гласове са четири - САЩ, Великобритания, Испания и България, отбелязва вестникът.

Под заглавие "Буш започва офанзива в ООН със Симеон Сакскобургготски" испанският вестник АБС пише за посещението на българския премиер в САЩ. Американският президент Буш лично оглави активната дипломатическа офанзива, която си поставя за цел да накара Съвета за сигурност да признае официално, че Ирак е в нарушение на резолюциите на ООН за разоръжаване на страната. В този контекст Дж. Буш прие вчера в Белия дом българския министър-председател Симеон Сакскобургготски.

България е страна от "новата Европа", която Вашингтон смята за свой достоен съюзник във войната срещу тероризма и която ще има изключителна стратегическа важност при евентуални военни действия в Ирак. В края на срещата, продължила 50 минути, Симеон Сакскобургготски призна, че неговото правителство и американската администрация споделят общи принципи по отношение на кризата в Ирак. Във връзка с гаранциите за сигурността на страната премиерът потвърди, че САЩ няма да забравят своите съюзници в трудни моменти. България, както и Испания, е непостоянен член на Съвета за сигурност. За момента обаче страната все още не е потвърдила официално окончателната си позиция в ООН.

"Военният лагер" засега включва само четири страни - САЩ, Великобритания, Испания и България, пише френският в. "Фигаро". Този лагер обединява най-верните съюзници на Вашингтон, тези, които не изискваха никакво особено убеждаване. Като представител на Източна Европа в Съвета за сигурност България остава вярна на проамериканската линия на страните, кандидатки за членство в НАТО.

Парадоксът на разширяването. Колкото повече Европа нараства, толкова по-голямо става американското влияние на континента, пише деловият "Лез еко". Словесната канонада, изстреляна от Жак Ширак по посока на трите централноевропейски държави, които ще станат членове на ЕС през май 2004 - Полша, Унгария и Чехия, но които не се поколебаха да подпишат писмото на осемте в подкрепа на позицията на Джордж Буш към Ирак изглеждаше като осъзнаване. Също както и упреците към десетте от Вилнюската група - трите балтийски държави, плюс Албания, България, Хърватия, Македония, Словакия и Словения. Явно, че ца тези страни Вашингтон има за тях очите на Химена. Едно привличане, което може да раздразни "стара Европа", но което е действителност, която не можем да пренебрегваме, тъй като има корени в близката история.