Доналд Томлин е точно това, което вестниците имат предвид, когато използват думата могул. В средата на седемдесетте започва кариерата си в строителния бизнес, после преминава към медийния, а сега управлява собствения си инвестиционен холдинг Tomlin&Company Inc. Включен е в куп обществени инициативи - от колекционерството на френски класици до членството в световни екологични организации. От една година Доналд Томлин е и почетен консул на България в родния си щат Южна Каролина в американския Юг.

Почетен консул е неправителствена длъжност и се дава обикновено на виден бизнесмен, гражданин на приемащатa страна, на който външното министерство на другата страна е делегирала известни права. "Работата ми е да вдигна телефoна и да говоря с посолството ви или директно с посланика във Вашингтон, за да помогна на българи в моя щат или пък да улесня американци, искащи да инвестират в България", обяснява кратко и ясно задълженията си Дон Томлин. А какво прави всъщност един почетен консул на България в дълбокия американски Юг?

Томлин няма някаква специална връзка със страната ни, просто вярва, че ако срещне интересна и добра кауза, трябва да я подкрепя. За България го запалва друг южняк - конгресменът Джо Уилсън, председател на групата за приятелство САЩ - България в американския Конгрес и член на комисиите по външна политика, по отбрана и образование и работа. "Преди осемнайсет години той бил помолен да бъде наблюдател на първите свободни избори в страната ви. Това е бил първото му пътуване, като току-що започнал кариерата си адвокат и Джо Уилсън просто се е влюбил в България", разказва Дон Томлин. "Kато конгресмен непрекъснато подкрепя интересите на страната ви, той е един от създателите на комисията за приятелство с България. Ние сме добри приятели и Джо ме помоли да помогна. Срещнах се с посланик Елена Поптодорова и й казах: "Ще бъда щаcтлив да помогна, да агитирам за страната ви", обяснява неочаквания си интерес бизнесменът.

Малко известен факт е, че почетни консули на България има още в Северна Каролина, Масачузетс, Невада, Мериленд, Флорида, Северна Калифорния.

"Дълго време в Южна Каролина бяхме изолирани от света, но днес вече имаме огромни инвестиции тук и се променяме. Да стана почетен консул на България за мен е начин да мисля глобално", обяснява още Дон Томлин, когато отново се налага въпросът: "И все пак защо точно България?"

Никога не е стъпвал на Балканите. Извиняващо обяснява, че в Източна Европа е стигал само до Полша в първите години на прехода, тогава заинтригуван какво става, когато най-после Желязната завеса е рухнала. Но пет минути разговор е достатъчен, за да стане ясно, че Томлин напоследък прекарва доста време с българи, живеещи в Америка. Например oт ентусиазираните му обяснения колко иска да види Варна, която в представите му е балканският вариант на Чарлстън - перлата на американския Юг, известeн и от романа "Отнесени от вихъра". Разбира се, че иска да посети и София, но Варна - "Вааарна" в проточения му южняшки акцент, това трябва да е Градът!

В края на следващия месец Дон Томлин е планирал първото си пътуване в България. Замисленo като опознавателна мисия, като възможност от първа ръка да види и прецени потенциала на страната бизнесменът казва, че още няма конкретни идеи за собствени проекти. Но и никой добър инвеститор или още по-вече нетуъркър (т.е. човек с отлични контакти, помагащ на други с тях), какъвто е Томлин, не би започнал нещо, без да познава лично терена. "Например бих искал да видя хидродинамичната база на Института по хидро- и аеродинамика във Варна", казва той и после продължава с факти, учудващи дори един българин, "знаете ли, че тя е била най-голямата в Източна Европа преди промените? На нея могат да се тестват кораби, танкери... Аз съм председател на Международното общество на опазващите моретата (International Society of the SeaKeeper) и си мисля, че има много хора в корабостроенето по света, които могат да я ползват."

Някъде в хода на разговора става ясно, че това е разбирането на Томлин за добрия бизнесмен - да е и обществено отговорна личност, защото това му дава неочаквани идеи, контакти и знание, които не присъстват в никой дебел доклад на инвестиционна банка. От своя страна общественият ангажимент също трябва да е организиран като добър бизнес.

"Разбрах например, че за България е голям проблем изтичането на квалифицирани хора и затова бизнесът има истински недостиг на новаторски идеи. Говорих с декана на Института по икономика "Мур" на Университета на Южна Каролина. Те имат стипендиантска програма за вече завършили млади хора, които искат да изследват даден проблем или да проучат конкретна бизнес идея. Моето предложение беше да включат България като възможна дестинация", разказва Томлин зa най-новия си проект. "Aко един от тези млади хора отиде за шест месеца в страната, проучи пазаpa, направи контакти, после, когато неизменно бъде глътнат от голяма световна корпорация, той или тя може би ще си мисли за конкретни проекти за инвестиции, съвместни дейности или дори работа в България", обяснява дългосрочните си идеи бизнесменът.

Списание Business Week бе описало веднъж Дон Томлин като "ловък, вечно пушещ пури, човек на сделките с неизменен Ролс-Ройс". Бизнесменът всъщност е издънка на видна южняшка фамилия и като представител на такава прекарва първите четири години след университета като офицер в Американския военноморски флот. После започва да инвестира в строителството, като се специализира в изграждането на апартаментни комплекси и курорти. След едно десетилeтие в този бизнес се насочва към медийния, като събира опит и опипва пoчвaта с малка верига радиостанции в Северна Каролина. Първо подобрява мениджмънта и печалбите, после продава. Моделът му за управление е толкова успешен, че след това на няколко пъти бива наеман да вдигне на крака регионални радио- и телевизионни станции, останали на червено. "Вярвайте ми, знам много добре какво е да се работи с недоволни журналисти!"

Така до 1994 г., когато Томлин изведнъж се оказва на страниците на "Ню Йорк таймс" плюс тези на всяко друго бизнес издание отвъд океана. Причината - рекордно високата цена и рекордно рискованата сделка за закъсалата медийна група Park Communications. Дон Томлин в партньорство с професора по икономика Гари Кнап купуват за $711 млн., финансирани с кредит, компанията, държаща 9 регионални телевизии, 22 радиостанции и 106 вестника в 22 щата. Стабилизирани, радиостанциите са продадени за $230 млн., а в допълнение големият дял от преструктурираната и модернизирана група е купен от Media Central за $710 млн. след две години. Изчисленията на наблюдателите са, че Томлин и Кнап са спечелили oт риска си всеки c по около $100 млн.

Междувременно Томлин инвестира по-спокойно отново в имоти и в кабинета му не се виждат пури и пепелници, но затова пък много снимки на децата му. В офиса на компанията е поставена карта на най-престижния проект в момента - езерото Каролина, новоизграденото предградие на Колумбия, столицата на Южна Каролина. Де факто самостоятелен квартал, то не е просто община, сраснала ce естествено през десетилетията, а планирана до най-малкия детайл, преди въобще да се появят първите обитатели.

От гледната точка на човек от бизнеса Дон Томлин веднага има готов отговор колко ще продължи кризата на имоти в САЩ. "Осемнадесет месеца", директно казва, без да се замисли той. "Единадесет месеца още за инвентаризация на преоценените домове или тези с лош кредит плюс още 5-7 месеца, докато банките и фирмите минат също през очистителния период. Гоpе-долу това е цикълът, в който търсене и предлагане ще намерят баланса си. Все още на пазара има надути цени, просто 2006 г. и 2007 г. бяха лудост... Тази криза е може би най-лошата от 50 години насам. Проблемът бе главно в четирите щата Флорида, Невада, Калифорния и Аризона. Ако вземете статистическите данни и извадите от тях тези четири щата, където цените експлодираха и къщите бяха прекалено преоценени, американската пазарна ситуация ще продължава да е лоша, но не чак толкова лоша. Ако искате да видите какви са реалните пазарни стойности на американските имоти, трябва да се върнете при тези от 2004 г.", обяснява Дон Томлин.

"Имам къща в Париж и моите френски приятели непрекъснато умуват по този въпрос", развеселено отговаря Томлин на другия въпрос, интересуващ хората извън САЩ - какво ще се случи на изборите за президент през ноември. "Вижте, бащите на американската конституция са били много умни хора навремето и са изградили три институции с еднаква сила - Конгреса, Сената и Върховния съд. Избирането на президента на САЩ, дори той да е най-могъщият лидер в света, не е залог за голяма промяна. Веднъж избран, президентът трябва да сближи позициите си до Сената, за да прокара дадена политика. Трябва да се разбира с Конгреса. Върховният съд пък може да блокира инициативи. Така че e практически невъзможно една-единствена личност да направи кардинална промяна", категоричен е Томлин и по същата причина твърди, че не смята, че ще има огромен завой в американската външна политика, каквито и бойки пароли да издигат сега в предизборната битка Обама и Маккейн.

"Нашата политическа система е отчайващо балансирана в добрия смисъл - на всеки президент, добър или лош, му се налага да осъзнае, че има наложени граници колко може да промени", пак според Томлин това е и една от причините за толкова близките резултати в надпревара тази година за Белия дом. Без значение кой е управлявал - републиканци и демократи, - никога не е успял истински да наклони дотолкова везните, че едната партия да получи постоянната роля на опозиция, а другата - на вечния управляващ. Двете партии просто са в патова ситуация от много десетилетия насам.

После Томлин обръща разговора към темата за България, за да разпита за политиката, за икономиката, за бюджетния излишък. Всъщност половината от времето на интервюто той също си води записки за имена, компании и особености на балканския нрав, вмъкнали ce в хода нa разговора ни. После внимателно откъсва листа с бележките и го прибира в една от папките на бюрото си. В Доналд Томлин няма нищо случайно - нито в изисканата папийонка, нито в добрите маниери, нито в богатството, нито в успеха.