Кметовете и общинските съвети спешно покриват дълговете на болниците, за да не бъдат обявени във фалит и приватизирани, показа проверка на "Дневник". След като парламентът разреши общинските лечебни заведения да се продават, повечето градоначалници държат да ги запазят, за да не загубят общественото доверие. За целта кметовете спешно търсят средства, с които да изплатят задълженията на болниците, включително обмислят и продажби на неизползваеми части от сградите.

Преди месец кметът на Пловдив Славчо Атанасов заподозря опит за скрита приватизация на окръжната болница. Поводът беше насроченото на 18 септември общо събрание на акционерите, на което се очакваше капиталът на лечебното заведение да бъде вдигнат от 4.16 млн. на 6.2 млн. лв. Това автоматично щеше да редуцира участието на общината от сегашните 26 на 15.5% и да увеличи държавното участие. Освен това се предвиждаше да се сключи публично-частно партньорство с пловдивската фирма "Норд инвест", която се занимава със строителство, а една от съдружничките й - Надежда Добрева, чрез различни фирми и асоциации извършва разнообразни медицински услуги. Участието на болницата в смесеното дружество щеше да стане чрез апорт на двора на здравното заведение с площ 91 дка на атрактивното за инвеститорите Пазарджишко шосе. Представителите на общините обаче осуетиха сценария и до един гласуваха против увеличението на капитала, заяви Даниела Желязкова, пълномощник на община Пловдив в събранието. "Мотивът на държавата беше, че е нормално да се увеличи капиталът, след като здравното министерство е превело 2 млн. лв. на болницата за покриване на дългове. Разбирам да бяха дадени за инвестиции, тогава нека се вдига капиталът, но заради покрити задължения не е нормално да се иска такова увеличение", обясни Желязкова. Отхвърлено беше и учредяването на смесено дружество с "Норд инвест".

Друго силно задлъжняло заведение в Пловдив е болница "Кудоглу", популярна сред пловдивчани като Белодробна болница. Тя лекува болните от туберкулоза в цяла Южна България. Натрупаните й дългове от стари периоди са за над 1.3 млн. лв., а текущите й загуби за тази година са 526 хил. лв. "От всеки пациент болницата излиза на червено с 280 лв. Причината е недофинансирането по клиничните пътеки. Трябва да има промени в тази насока", каза Георги Божев, ръководител на дирекция "Стопански дейности и търговски дружества" при община Пловдив. Кметът Славчо Атанасов обаче е подготвил към съветниците предложение за финансиране на болницата с 1.4 млн. лв.

Общинските болници и бившите поликлиники в София не могат да бъдат продадени, докато не се ликвидира Столичният медицински холдинг. За да се ускори процедурата, зам.-кметът Минко Герджиков предложи общината да продаде имот в центъра на града и да покрие задълженията на холдинга. Теренът, който той предлага за продажба, е на ул. "Бели Искър" в централния район "Оборище". Той е със застроена площ 76.46 кв.м и 620 кв.м двор. Сградата е необитаема. Цените на имотите в тази част на София са средно 1400 евро на кв.м. Дълговете, които е натрупал медицинският холдинг, са за над 437 хил. лв., от които 215 хил. са към самата община от неплатени данък сгради и такса смет за миналата и тази година.

Ликвидаторите на холдинга трябваше да са приключили процедурата още на 5 септември, но закъсняват заради проблема с дълговете. Закриването на структурата започна след решение на Върховния административен съд от миналата година, с което холдингът беше обявен за незаконен. В него влизат 45 поликлиники и болници, част от които общината може да продаде, след като парламентът вече позволи приватизацията на лечебните заведения. Най-сериозни са интересите към "Шейново", Първа и Втора градска болница, защото са в центъра. Директорите им бяха сменени, като представителите на ГЕРБ сложиха техни хора в управлението на болниците.

Има и идея веднага след закриването на холдинга да бъде регистриран нов. Опасенията обаче са, че по този начин някои от лечебните заведения отново ще натрупат сериозни дългове, в някои случаи дори умишлено, след което кредиторите ще поискат фалит и изкупуване на сградите.

В тежко състояние е общинската болница в Радомир, която е натрупала над 446 хил. лв. дългове за периода 2004-2005 г., алармира преди седмица управителят на здравното заведение д-р Цветан Георгиев. Заради неразплатени сметки доставчици на лекарства и апаратура са завели три дела, а една от фирмите вече има съдебно решение в нейна полза. От началото на годината общината е дофинансирала здравното заведение с 226 хил. лв. За да излезе болницата от финансовия колапс, е необходимо да бъдат продадени бившето родилно отделение, пералнята и стерилизационната, предлага Георгиев. По думите му тези отделения на болницата вече са в друга сграда, така че старата може да бъде предложена на инвеститори. Предложението ще бъде разгледано на заседание на общинския съвет. С помощта на общината се прави ремонт на сградата и се изгражда нова отоплителна инсталация, каза кметът Красимир Борисов. Според него общината полага усилия да запази здравното заведение, в което се лекуват пациенти от Радомирска, Земенска и Ковачевска община.

Преди дни "Дневник" информира и за болницата в Ботевград, чиито дългове от 1.5 млн. лв. са погасени със заем, изтеглен от общинския съвет. В момента общината спори с фирмата "Медикеър" в съда заради натрупани лихви по неизгоден за лечебното заведение договор, подписан от предишния директор. Сегашният, д-р Филип Филев, заподозря опит за обявяване на болницата в несъстоятелност. Той каза, че са готови да продадат 8-етажния корпус на лечебницата, който не се използва, за да могат с получените средства да ремонтират останалите сгради и да купят модерна апаратура.

Кметът на Велинград Иван Лебанов също е категоричен, че не би допуснал приватизация на общинската болница. С цел да бъде съхранена, 44-ма медици са предложили здравните заведения в курортния град да се обединят в публично-частно партньорство. Освен общинската болница в партньорството се предвижда да участват и диагностично-консултативен център 1 и болница "Здраве", които са собственост на д-р Михаил Тиков. Според запознати зад предложението стои именно д-р Тиков. От общинското ръководство все още не са отговорили. Велинград няма нужда от две болници, нито пък има достатъчно кадри за тях. Доскоро лекари от общинското лечебно заведение безпроблемно работеха в частното, но законови промени наложиха те да избират къде да бъдат на трудов договор. Въпреки това частната и общинската болница остават достатъчно обвързани - ползват заедно скенер, рентген и лаборатории. Апаратурата или е собственост на частното здравно заведение, или е на негова територия.

Допреди два месеца общинската болница в Тервел също е имала 70 хил. лв. дългове, но според зам.-кмета на общината Стефка Костадинова финансовото й състояние постепенно се стабилизира. Болницата в Балчик няма просрочени задължения и общината ще реши дали да я приватизира, коментира управителят на здравното заведение д-р Иво Войчев.

В Сливенска област дълг има само общинската болница в Котел, каза за "Дневник" директорът на Регионалния център по здравеопазване д-р Ивелина Георгиева. Общината обаче също е поела ангажимент да подпомага финансово здравното заведение, за да не бъде закрито. Нито заради дългове, нито по други причини засега е ставало въпрос за приватизация на болнични заведения в региона, каза д-р Георгиева.