След "стъпката напред" големи крачки назад

В последния мониторингов доклад на Еврокомисията за България създаването на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) беше единственото положително нещо, и то само като "стъпка напред" в правилната посока. Половин година по-късно най-голямата й заслуга е разкриването (според службата) кой списва един електронен сайт. Плюс няколко зрелищни ареста. Да не пропуснем и онези странни сутрешни беседи на кафе с "босове", за които медиите не бяха поканени да ги снимат, вероятно заради нежеланието на босовете.
Защо ли й трябваше на агенцията да се захваща с интернет сайта "Опасните" и по-точно - по чия идея или под чий натиск се забърка в поредната каша, та шефовете й сега са минали изцяло в кръгова публична отбрана, мъчейки се да спасят каквото могат от
без време клюмналия гребен на "българско ФБР"
Цел все по-непостижима, особено при скоростта, с която се разраства скандалът, разклоняващ се в много посоки и въпроси, всеки от които води до все по-неприятни за службата и за създателите й изводи. След като стана известно, че ДАНС е поискала от Дирекцията за оперативно-технически операции към МВР да предостави разпечатките на телефонните разговори на няколко депутати, сред които зам.-председателят и председателят на комисията по вътрешна сигурност Татяна Дончева и Минчо Спасов, както и на шефа на бюджетната комисия Румен Овчаров, бурята изви в безнадеждна посока. Вместо биячите на Огнян Стефанов, които осакатиха с жесток побой миналия вторник главния редактор на "Фрог.нюз", сега в новата служба за сигурност са впрегнали целия си интелектуален ресурс да оневинят действията си по случая. Миналия четвъртък председателят на ДАНС Петко Сертов се яви пред ръководството на парламентарната комисия и според едни присъстващи е потвърдил връзката между разкриването на сайта "Опасните" и проучването на телефонните разпечатки на депутатите, като признал, че бил в течение на цялата операция, само дето подчиненият му шеф на отдел Писанчев "не успял да го убеди" в необходимостта от проверяването на разпечатките. Според други директорът обяснил, че е разпоредил на Писанчев да провери откъде изтича информация към инкриминирания сайт, но не е бил уведомен от него, че са искани телефонните разпечатки на народни представители. И в подкрепа на думите си веднага отстранил от длъжност подчинения си. Самият премиер похвали от Америка Сертов за уволнението на Писанчев, който по същото време вече е давал интервю за "Труд" с категоричното опровержение на казаното от премиера. "Той (председателят на ДАНС - бел. ред.) е наясно с всички разследвания, аз съм го уведомявал за всяко нещо, което сме правили, и той ми е разпореждал", твърди Писанчев на фона на хвалбите на Станишев за мъдрия ход с уволнението му, обръщайки сюжета съвсем на комедия.
Само от този отрязък възникват елементарни въпроси, които обаче разбулват
фундаментални противоречия в поведението на ДАНС
Щом като председателят на агенцията потвърждава връзката между разкриването на сайта "Опасните" и разпечатките на депутатите и щом като разкриването на създателите на сайта беше официално поднесено като "добра цел", свързана с изтичането на класифицирана информация и оттам - със защитата на националната сигурност, защо службата се оправдава за проверката на разпечатките? (Ако бяха проверени телефонните разговори на нищо неподозиращи редови граждани, всичко щеше да е наред, така излиза.) Зад това противоречие всъщност надничат реалните цели в действията на новата служба. Гузността й е закономерна предвид двойствения характер на заниманията й.
Публична тайна е
разделението в агенцията на преториански кръгове
подкрепяни от принадлежащи към различните центрове на властта в БСП лобита. При което на председателя й се пада честта хем да лови подбудителите на скандалите и обслужващите "лошите" в собствения си двор, хем да скрива битките от чужди очи, за да пази освен своето име и това на партията, потребявайки придобитата информация в полза на "добрите". Ако съдим по думите на Татяна Дончева, че съветникът на председателя на ДАНС Алексей Петров (за такъв го съобщават медиите), който е и най-споменаваният герой на сайта "Опасните", имал "почти животинския инстинкт да узнава на кого да вярва", можем да заключим, че той в момента е на страната на "добрите" въпреки "спорната" му пак по думите й фигура. Ако Дончева обаче си има някакви свои основания да класифицира безобразията на "добри" и "лоши", за данъкоплатците такъв избор не съществува. Гражданите едва ли биха се съгласили да финансират служба, която, вместо да се грижи за сигурността им, да се занимава с вътрешнопартийните разпри на БСП. И с всеки изминал ден става ясно, че новата агенция няма да свърши кой знае каква обществено полезна работа, още по-малко свързана с националната сигурност. В случая просто наблюдаваме поредното потвърждение на прастарата истина, че от политико-икономическите и най-вече от икономическите битки сред властта се раждат всичките пороци на специалните служби.
И най-важното - ако в публикациите на "Опасните" наистина се съдържа класифицирана информация, това именно е най-страшната диагноза за състоянието на държавата. Ако нещо в целия случай наистина заплашва националната сигурност, това е, че описаните
безобразия могат да минат за класифицирана информация
Който и да е пасаж от публикуваното води към логичния въпрос - в ДАНС всъщност с противодействие на престъпността ли се занимава или с нейното (ре)организиране.
А с развитието около последния скандал, при което акцентът е изместен от биячите на журналиста към подслушвачите на депутатите, гасне илюзията, че ще бъде разкрито кой преби главния редактор на "Фрог.нюз", а още по-малко - кой го поръча.
След толкова гафове на агенцията, стопяващи скоростно възлаганите й надежди, логично ще е общественият интерес да насочи очакванията си отново към МВР. От което неминуемо ще последват търкания между двете ведомства - още един фронт, който ще трябва да бъде замазван с помощта на спецслужбите. Депутатите пък ще продължат да се състезават по твърдения кой бил най-много подслушван, сякаш от това стават по-полезни. Журналистите ще се страхуват още повече за собствената си сигурност, отколкото за истината, която би трябвало да търсят. Скандалите ще се превръщат в сериали до затихването им, а биячите ще слухтят безнаказано до следващата си акция. Ползата от членството в ЕС е, че докладите на Брюксел ще служат поне като историческа хроника.